Актуално
Търси се: врагът

Ева Истаткова | 14/03/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Още един самозапалил се. 51-годишен ковач от село Крайници. Димитър се самозапали пред главния вход на президентството. Резултатът – 25 % изгаряния и опасност за живота.

Сигурно сте ужасени от статистиката. Пишат я непрекъснато – четири самозапалвания за един месец.

1.Мъжът в центъра на Велико Търново, който се заля с бензин на пешеходна пътека. Не успяват да го спасят.

2.Пламен Горанов се превърна в символ на протестите - млад, анти-ТИМ и анти кмета Кирил Йорданов. И него не успяха да спасят.
3.Венцислав от Раднево, женен с 5 деца – цялото семейство е без работа. С близо 80% изгаряния и той не можеше да бъде спасен.
 

И след всичко това започна говоренето за „мода на самоубийствата”. И за отчаянието, мизерията, бедността… И всички са прави. И всичко е вярно. И толкова страшно.


Но знаете ли, аз не бих обвинила хората, решили да отнемат собствения си живот, защото не знам какво им е било отвътре... Обаче не бих ги и защитила... Ако утре, стана участник в ето такъв диалог с бъдещото ми дете:


- Какво е самоубийството? – Това е нещо много лошо.

-А какво е добра кауза? – Това е нещо хубаво, за което си заслужава да се бориш.

- А, тогава какво е да се самоубиеш за кауза? - .....

Какво ще отговоря?!!

Как ще кажа, че според нашата християнска религия, самоубийството е ужасен грях? Как ще обясня, че отчаянието и мизерията не би трябвало да са вечно състояние, че следва някакъв път към „нещо хубаво и светло”?

Как ще обясня, че в държавата ми има хора, които отдавна са преминали отвъд отчаянието и никой не е сигурен какво има там?


Сега аз си задавам тези въпроси. Обаче в метафоричното утре ще трябва да имам отговорите.

А още не съм ги получила... Освен, че смътно се сещам за комикс героя Пого и неговата най-световна реплика – „Ние срещнахме врага! И се оказа, че това сме били самите ние!”.


Сигурно звучи цинично. В непочитание към смъртта и отчаянието на тези хора, посегнали на живота си заради нещо. Обаче - нищо... Предпочитам цинизма пред смъртта. И междудругото, циниците са една от най-влиятелните древногръцки философски школи. Те проповядвали свобода и отвращение от разкоша. А онова, което пишело на паметника на основателя им Антистен, е: „Ти ни научи да живеем, доволни от това, което имаме”.

И това не пропагандира примирение. А се опитва да докаже, че животът трябва да е повече. Повече от това, което виждаме наоколо. Дори повече от онова, което си представяме, че можем да видим.

Това е.

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари