Актуално
Погнусата

Ева Истаткова | 26/03/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Бяхте ли възмутени, когато прочетохте по вестниците, че тази година кандидат-студентите питат „какво е  това кирилица”?

Цъкахте ли с език и в недоумение, когато разбрахте за децата, натровили се с течност за чистачки,  мислейки, че пият ракия?

А още по-преди, отвратихте ли се от онези младежи, които се изгавриха с портретите на националните ни герои?

Възмущението и тихото негодувание никога не спират. Боже, какви деца има! Какво невежество, а?!

И така си живеем в концепцията „два свята”, но нито единият не е излишен. И си съществуваме  паралелно, без да приемаме вината за лошото възпитание на децата. Без да сме виновни за агресията. Без да имаме нещо общо с чалга културата и отсъстващата естетика. Този лош лош свят, не е нашият, нали така?

Всъщност:

Новините са гадни, защото показват само ужаси, кръв, сълзи, болка и понякога секс.

Чалгата е завзела целия ни живот, а нейните последователи са армия, чието нашествие не може да бъде спряно. Вече.

Новите поколения са неграмотни, защото не четат, но това се  отнася до децата на другите / не и моето/.

И така нататък, и така нататък… Ако сте се разпознали вече, поне сте били честни. Нещо, което напоследък рядко ни се случва. Но трябва да си признаем, че погнусата на добре възпитаните хора у нас може да се окаже опасна. Тази погнуса няма да позволи на „долния” свят да  се въздигне. Тя отсича възможността на циганина да бъде професор, на живеещия в нищета да вечеря нормално, на грубянина да опита друг метод за привличане на внимание... Защото погнусата не може да бъде мост.

Погнусата на умните хора е тази на Сартр. Оствете, че той е философ. Да видим как обяснява това състояние. То е състояние на дезориентация, на отвращение от това, че всичко е предвидимо. Това е ужас, че си безпомощен да промениш, каквото и да  било. Това усещат умните хора при сблъсъка си с лошите новини, болката и чалгата.
Само че, като отречеш лошото, не го убиваш. То си е там и става по-лошо…
А ти, като избягаш, не ставаш по-добър. Просто ставаш по-спокоен за себе си.

Иначе светът ще продължава да  бъде онзи, в който българчетата пишат „4етири“ и „6ест“, псуват Левски във фейсбук, пият, каквото намерят в гаража и слушат наследниците на Милко Калайджиев.

Е, да, това не са всички деца. Но може би са приятелчетата точно на вашите деца.

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари