СПРЕТЕ СЕ!

СПРЕТЕ СЕ!
27-03-2013г.
59
Мартин Карбовски

Всеки ден ги срещам. Те искат да умрат и да се самонаранят, за да им се обърне внимание. Недоволни от света, така създаден от Господ и недоволни от самия Господ. Умират и се самонараняват без да знаят как се казва Президента. Не знаят кое е точно правителството днес, искат да умрат в рамките на няколко мандата, не от днес. Това, което излиза по-късно по медиите обаче е дефинирано като най-ужасния протест срещу системата. Но не забравяйте - в голяма степен именно журналистите са системата.

В село Цалапица една жена уби майка си. От мизерия, разбира се. Но и заради това, че жената беше шизофреник. Преди години в Северозападна България един мъж на 50 реши да си отиде като легна върху циркуляра за рязане на дърва. Стотици други се бесеха и давеха последните 20 лета - обаче попадаха само в страничните колони на вестниците. Шест реда, не повече. Днес са на първа страница. И това е странно.

Снимал съм много самоубийци, много желаещи да умрат, искам да ви го кажа - самоубийците нямат политически искания.
Журналистите имат.

Познавам Ивайло Зартов от няколко години. Помогнах на дъщеря му Ана да докаже, че е била натискана от един от враговете на Зартов. На детектор на лъжата стана ясно, че момичето не лъже. По-късно Зартов поиска да си реже пръсти пред моята камера. Отказах няколко пъти. Можех да му помогна с това, колкото Георги Милков помогна на медиците ни от Либия. Снимането на рязане на пръсти е поощрение към самото рязане на пръсти. Всеки може да прави каквото си иска с тялото си, да го посвети на протеста си. Но онзи, който снима трябва да спаси пръстите. Какъв беше този оператор, който не каза нито една дума, за да спре Зартов?! Дори се преместиха от банята в кухнята за по-добра снимка.

Обясних на Зартов, че съдът трябва да си свърши работата. Съдът си я свърши. Сега Зартов може да съди България в Страсбург. Може да направи гладна стачка. Може да се яви на полиграф. Може да продължи да се реже. Но ние трябва да решим много по-страшен въпрос - как да продължим да снимаме. Много важен въпрос. Защото отдавна не става въпрос за една човешка съдба - става въпрос, че отрязаните пръсти се взимат от журналистите и се насочват в определена посока. Отрязани пръст сочат виновници? Но кой държи отрязаните пръсти? И каква новина са отрязаните пръсти - прясна ли? Пръстите стават част от политическа игра. Човекът, който се самоуби с циркуляр - той от коя партия беше?! Разбирате ли до какво свеждаме най-страшните човешки решения? До предизборна кампания?!

Пак ще кажа - самоубийствата не бележат бум. Бумът е само преместването на тези новини на първа страница. И ползването им в политическа кампания. Което е отвратително. Единственото по-отвратително от това да снимаш и мълчиш, докато пред теб си режат пръста.

Говорих със Зартов. Днес неговият пръст е в хладилника му. Ако това обаче свали присъдата му - накъде отиваме. Всеки ще си отреже по нещо, за да не лежи. Преди време един затворник ми прати снимка - беше си зашил устата и окото. Никой не я публикува, аз я публикувах, но тогава нямаше избори, за да се тиражира ужасната снимка на зашито око. Казах на този затворник, че не мога да помогна и като че ли не искам. Мога да разкажа за всеки протест. Но няма да държа брадвата. А понякога и камерата е брадва.
Журналистите никога не са били толкова отговорни, колкото днес. Спрете да пишете за тези събития в политическия им контекст. Това е улица без изход. И това е избирателна серия от злощастни съдби, която шибаните журналисти ползват безсрамно за ... За какво?! Вижте сами, сметнете сами, мислете сами за какво им е това на журналистите? Откриха топлия труп на нацията, а нацията умира от 50 години.

Трябва да се протестира. Не спирайте да разказвате. Не всяко самоубийство обаче е протест срещу партия. Престанете да лъжете с трупове на уста. Сега се сетихте и за вересиите, и за въжето, и за циркуляра?! Сега се сетихте за трагедиите, които никога не са имали партиен оттенък! А досега къде бяхте бе, къде живяхте, в някое танцувално шоу ли?!????

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.