Актуално
Василиса в страната на Българан

Екатерина Анева | 28/03/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вчера написах статия  за висящите неща в държавата. Нали стана много модерно.  Реших да използвам тази мода, за да си направя един социален експеримент.

http://www.lentata.com/page_5293.html

 Помните ли какво казва Кашчей Безсмертни на Василиса Прекрасна?
„Ела пеша, но на кон, бъди съблечена, но и облечена“
Ето така виждам аз нещата. Разказах една съвсем очаквана за манталитета ни история. Как една жена в закусвалня, предлагаща висящи закуски, всъщност си събира парчета пица , за да вечеря семейството й. Нищо шокиращо, нищо нередно, дори според нея. Просто висящото кафе не случайно е измислено в Италия, а не в България.  Техните бедни са съвсем различни от нашите бедни. Стандартите са други, мисленето е друго. У нас хората са 4 вида – много богати, работещи бедни, които просто свързват двата края и гладуващи бедни. Ще стане дума и за четвъртия вид. Няма как при тези мизерни доходи да не очакваш опорочаване на идеята. Как ще накараш човек, който си брои стотинките на края на месеца да не вземе едни подхвърлени пари? Та били те и под формата на бележка за хранителен продукт.

„ От глад“
Странно, но точно вчера се сетих за една история, която моят баща ми разказваше. Той и единят ми чичо, докато били студенти, останали без пари. Нямали даже за хляб. Стояли гладни 2 дни. На третия отишли в една гостилница,  сервитьорът бил техен добър познат.  Поръчали си шкембе-чорба и хляб. После втора, трета. Без да имат с какво да платят. Нахранили се и побягнали. А сервитьорът дори не ги подгонил. След  дни, когато изкарали пари се върнали да му платят. И той ги попитал: „Защо не ми казахте, че нямате пари? Щях да почерпя!“ До края на живота си, баща ми не успя да ми отговори защо са го направили. Единственото, което всеки път казваше със сълзи на очи беше: „От глад“!

След като достойни и до болка честни хора като  баща ми и чичо ми са постъпили така... Природа! Разказвам ви всичко това не за да оправдая постъпката на тази жена.  Защото написанато от мен вчера има съвсем друга  цел.

Какво обаче последва? Гневни коментари и порицания защо не съм написала адреса на заведението, защо не съм дала имената на жената. Явно публичният линч  и унижението са жизнено важни, също толкова, колкото и храната. Хляб и зрелища. Не беше ли това максимата на древен Рим? За успокоение, само ще кажа, че аз се погрижих тази жена да не си позволи повече такова поведение. Толкова за този разказ.

Измекярите
За разлика от първите три вида хора,  четвъртата група са онези, визираните в материала. Измекярите!  Тези, които гледат да прецакат не само системата / въпреки че и те са част от нея/, но и всеки, когото могат. И ние, принадлежащите към  втората и трета група,  плащаме данъци, парно, вода и т.н.  и т.н. и заради тях. Без да искаме, просто ставаме ваучери на прецаканата система.  А по-страшното е,  че това с измекярщината е рефлекс на държавната политика. Така че все ми се струва,  че герои като Василиса в  приказния си свят могат да ходят едновременно  пеша, но и на кон, да бъдат облечени, но и съблечени.

Пеша и съблечена
Ние сме балкански народ. Преди години, когато Бойко Борисов беше фаворизиран от хората, той каза нещо много вярно за българите – „ лош човешки материал“. Тогава същата тази боготворяща го клика се обиди. И защо? Заради едно от малкото верни неща, казани от него. А това за „материала“ важи не само за плебса, но и за цезарите!  И за това в страната Българан, Василиса може да ходи само пеша и само съблечена.

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари