Къде е оригиналът?!

Историята говори
Тримата братя каменари и тухлари по професия Михо, Петко и Павел работели през цялото лято на 1949 г. край Панагюрище и правели тухли. На  08.12 около десет часа и тридесет минути в местността " Мерул"  те се натъкват на девет златни съда с общо тегло около 7 килограма. Както копаели, стигнали до нещо твърдо. Павел извикал: „Я чакайте да видим какво е това тук!“, гледката била неописуема. Съдовете били наредени на табла. Още щом ги извадили братята разбрали, че това е скъпоценност. Рекли си, че това нещо е само за музея. Наблизо до тях имало работници и Павел се провикнал да отидат да видят тръбите на музикантите. Днес от уста на уста вече се носи легендата, че щастливците обикаляли кръчмите и надували ритоните като свирки. Братята измили съкровището, взели го под мишници и към вкъщи. Радостта и вълнението, което изпитвали тогава според разказите им не можели да се купят с това голямо съкровище. Нито за миг, те не съжалили, че са го предали. Нито за момент не си и помислили да го прикрият. Историята говори, но години по-късно се оказва, че съкровището е намерено на частна земя, собственост на Георги Недков Топалов. И това към днешна дата за десетина от наследниците на братята ражда други помисли. Златният сервиз за пиене стана повод за завеждане на десетки дела. А някога според очевидци то красяло витрините дори без охрана.

Предаване на съкровището
По обяд на 8 декември 1949 г. в кабинета на Стефан Калпаков, работещ като председател на Околийския народен съвет в Панагюрище, възбудени нахлуват братя Дейкови и изсипват на масата съдовете на Панагюрското златно съкровище, по което още дори имало полепнала глина. Стефан извиква Петър Горбанов, музеен работник в Панагюрище и той заявява, че това е голяма работа и трябва да се съобщи в Пловдив и София. Докато се създадат условия в Панагюрище за съхраняване на съкровището, временно то било предоставено на Пловдив, за да го видят и там хората.

Треска за злато?
63 години след откриването на Панагюрското златно съкровище наследниците на братя Дейкови водят открита война с институциите в България, търсейки отговорите на въпросите чия собственост е то, каква е стойността му и може би най-важният въпрос - къде се намира оригиналът. Теориите от наследника Павел Цветанков:

Легенда ли е, че твоите дядовци са помислили ритоните за музикални инструменти, че са ги носели по кръчмите и са ги надували като свирки?
Дядо ми си беше малко чешит и когато са извадили съкровището е казал: „Яла да видите на музикантите тръбите“, но на шега. Другото вече си е измислица.
От разкази на очевидци се знае, че съкровището е стояло няколко дни абсолютно незащитено в Хавлиената фабрика на града, после е преместено в Пловдив, къде започват да се губят следите му?
Следите започват да се губят от мига, в който го вземат. Тогавашният областен управител Атанас Кълбов се обажда с молба съкровището да бъде предадено временно в Пловдив. Идва директорът на Пловдивския музей Цончев, прибира съкровището в една раница, качва се на влака и тръгва да го носи към Пловдив.  Тогава Калпаков се сеща, че изкушението е голямо и решава да му прати охрана. Кола е изпратена да следва влака. Именно в тази раница, малка част от ухото на един от ритоните е отчупена. В Пловдив това съкровище се вписва незаконно в инвентарната книга на музея. Оказва се, че съкровището многократно е напускало Пловдивския музей в периода от 1950 до 1974г.  без документи.

Ти спомена, че през 1974г. Людмила Живкова издава заповед съкровището да бъде преместено от Пловдивския археологически музей в археологическия музей към БАН, как така 8 години то не съществува документално никъде? Каква е твоята теория за липсата на документация? В този период според теб ли е изчезнал оригиналът?
В заповедта инвентарните номера са грешни от официалните, които са вписани в книгата на музея. Съкровището е разделено на две части. В Пловдив на 4-ти април 1974г. първата част от съкровището се приемо-предава на 4-ри очи. Това е стопанско престъпление, защото такива ценности се предават само с приемо-предавателна комисия. А втората част пък се предава на 7-ми април неделя пак на 4- ри очи в София. Никой дори не знае как пристига то там. Заповедта на Людмила се оказва, че не е изпълнена, защото де факто Археологическия музей към БАН никога не е получавал съкровището. Това е периодът, в който то изчезва и няма данни къде е било цели 8 години.
Съществува ли документ от 1949г., в който е вписано, че теглото му е било 7,5 кг. и как така в Пловдив то пристига с тегло 6 килограма и 100 грама?
Съществува документ, който посочва тегло 7 килограма и половина и той е издаден от кмета на Стрелча. Как в Пловдив пристига по-малко просто не знам, защото няма приемно-продавателни протоколи.
Какви са причините да мислиш, че оригиналът на съкровището липсва?
1982г. вече покойният Китов, като служител на Археологическя музей към БАН, където съкровището никога не е било, както споменахме, го предава в НИМ. Инвентарните номера са различни от оригиналните, размерите също са различни. 32 години НИМ стопанисва незаконно тази вещ. Интересното е,че за тези 32 години няма документи за извършени инвентаризации. А инвентаризация трябва да се прави всяка година.
Завел си 3 дела за назначаване на експертизи за установяване на автентичността на съкровището, имаш ли право на това? Досега такава експертиза не е ли правена?
Като всеки гражданин имам право на това, данните са добити по закона за достъп до обществена информация. Институциите до сега бяха затворени за граждани, никой нямаше право легално да получи информация, от която и да било държавна институция. Днес имам отговор от Министерство на културата, че такава експертиза не е правена през изминалите 63г.
Уличаваш Божидар Димитров в лъжа, спомена ни, че има негово изказване, че през 93 г. е правена експертиза за проверка на достоверността с изотопи. Какъв документ ти върна МВР относно твоето питане, правена ли е такава експертиза?
Документът е пределно ясен, в МВР не е правено нито маркиране, нито експертиза на съкровището. Подпис имам от Цветан Цветанов и червен, мокър печат от Министерство на вътрешните работи. Помежду си нека се разберат кой лъже. Аз уличавам Божидар Димитров и в друга лъжа. Относно отчетните обозначения на Панагюрското златно съкровище, които са неизтриваеми и непроменяеми по закон и са наредени от Министъра на културата със специален шифър съдържащ данни за музея, цвят и инвентарния номер на предмета. Инвентарните номера ги има, но всичко друго липсва. Това е задължително да бъде нанесено върху предметите. Простата аритметика е следната. Съкровището изчезва, налице е промяна в инвентарните номера. Налице е промяна в размерите. Налице е липсата на задължително отчетно обозначение. Налице е отказ на Божидар Димитров да даде достъп до витрината на музея. Нарушенията са налице.

Какви са причините според теб Божидар Димитров да прикрива истината?

Той просто крие нещо, защо не направи експертиза - ако всичко е точно и няма скрито покрито?!
В предварителния ни разговор ти каза, че пред експерти от Министерство на културата Божидар Димитров е споменал, че маркировката на съкровището се е заличила.
Абсурдно е, особено като се има предвид, че то трябва да се маркира всяка година.
Освен нередностите с липсата на оценка, експертизата за достоверността и маркировката, колко копия има Панагюрското съкровище, колко трябва да има по закон и знае ли са къде се намират те?
Вече са 7 копия, доказани документално, като за 2 от тях няма данни къде се намират. Интересното е, че дори президента Първанов подари на Дилма Русев пълен комплект на Панагюрското златно съкровище без разрешение от Пловдив, без сертификат, без документ за напускане на страната и на държавната граница, без разрешение на фирмата производител да го произвежда. А три месеца след като предметите са вече в Бразилия, Божидар Димитров издаде сертификат по снимки, че това е сувенирче. Прокурор Соларов е човекът, който държи чадър със соларни елементи, модерен и непромокаем. До ден днешен не се знае, какво е подарено на Дилма Русев при официалното й посещение в България. Представяте ли си да подарят копие на Мона Лиза при официално посещение във Франция…и то доказано незаконно произведено, какво ли ще се случи?
Възможно ли е да се направи фалшификат, с който оригиналът да бъде подменен, изнесен от държавата или пък продаден ?
Не може да бъде направено, защото технологията не позволява точно копиране на оригинала, за това една експертиза много лесно може да каже как са направени наличните предмети и затова вероятно не се стига до такава.

Според закона за културното наследство Министерство на културата е длъжно да осигури достъп до съкровището за извършване на експертиза, престъпление ли е отказа на такава и каква е причината за това?

Престъпление е, при това наказуемо. Най-странното е, че вече 3 месеца след отказа за достъп до експонатите още не е извършена проверка.
Допускаш ли, че съкровището е било откраднато?
При изнесените данни - да.
Кого и в каква лъжа успя да уличиш към момента?
Депутати, министри, заместник министри, експерти от министерство на културата, съдии, цели комисии. Конкретно визирам комисията, която дава становищата за разрешаване на копия на културни ценности. Зам.министър Тодор Чобанов е осъден без право на обжалване с влязло в сила съдебно решения от януари тази година, за превишаване на служебни правомощия и изземване на министерски функции, издаване на документи с невярно и подвеждащо съдържание. Рашидов също го уличих в лъжа.
Кажи ми сега честно, не смяташ ли, че е малко нагло като наследник да имаш претенции към това държавно богатство?
Има ясни закони, за да бъдат спазени, има процедура, която трябва да бъде изпълнена и тя включва оценката, която не е правена през изминалите 63г. и ако държавата казва, че го е придобила по законен път, трябва да го докаже.