Актуално
Кървава история

--- | 02/04/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Венцислав Ангелов е 44-годишен протестиращ от Русе. Има 7 деца, полицейско досие и е един от активните недоволстващи срещу системата тия дни. Иначе е работил в КАТ през 90-те. Най-важната част от биографията му е, че през 1989 година е бил пряк участник във Възродителния процес – от страната на лошите.
Lentata.com публикува разказа му за зверствата случили се в Дулово в тъмните години на българския соц:

През 85-та година постъпих в милиционерското училище в Пазарджик, тогава Възродителния процес беше в разгара си.Хората не знаеха какво точно е  Възродителния процес. Знаеше се само, че едни хора си сменят имената. Когато влязох в това училище, чух за пръв път за случващото се. Няколко години по-късно завърших и защото бях отличник през 1988 г. избрах да работя в КАТ, Русе.

Какво се случи на 19 май 1989-та?
Това е датата, на която в Русе всяка година се провеждаше кръг от мото състезание под егидата на СБА.  На 19 май 1989 г аз бях там. Тогава ни обявиха тревога и събраха целия наличен състав – криминална милиция, стопанска милиция, обществения ред и КАТ . Заместник началника по народна милиция ни каза: ,, Другари, нашите приятели от разградската милиция имат нужда от помощ, т.к. има група граждани, който се обявяват срещу отнемането на техните имена. Затова ви моля, отидете по къщите си, вземете си пълно бойно снаряжение и точно в 1 часа сборен пункт в КАТ. Не казвайте на вашите роднини къде отивате и кога ще се върнете!“

Аз отидох вкъщи, взех всичко - палката, чантата с фишовете, белезници и пълнител. В 1 часа на обед ни разпределиха по автомобилите и около 100 човека полицаи тръгнахме за Дулово. На Червена гора бяха първите барикади от камъни –

по 1,5м барикади от камъни….

Бяха направени, за да ни препречат движението и за да не могат бързо да дойдат подкрепленията. Спряхме пред камъните, а трима българо-мохамедани бяха застанали в страни.Началника им каза да разчистят камъните. Единият отвърна да не го занимаваме. Полицаите се ядосаха и го пребиха… Пребиха го, сложиха му белезници и една кола го върна в Русе. Продължихме към Дулово. Малко преди градчето обаче спряхме – имаше един БТР, един квартален и 6 момчета от вътрешни войски. А срещу тях 400 човека – мъже, жени, деца... Носеха надписи „Долу БКП”, „Върнете ни имената”. За 2 години за пръв път виждах подобно нещо. Началникът ни им каза по мегафона ,,Приберете се граждани! Това е незаконно!” . А те започнаха да викат : ,,У-у-у-у! Убийци!”. Опитахме се да влезем в тълпата, но към нас полетя дъжд от камъни. Нямаше спасение! Камъните правеха дупки по колите, имаше счупени глави на милиционери... Който, където свареше там се криеше.

Дъжд от камъни! 
Виждах спукани глави, счупени ръце, рамене извадени… Никой не даде никаква команда. В онзи момент реших да извадя пистолета и да започна да стрелям във въздуха. Изгърмях два пълнителя. Започнах да вземам пълнители от колегите си. Тези отпред започнаха да се изтеглят, а ние разбрахме, че сме обградени. Те са били подготвени, за разлика от нас. Попаднахме под кръстосан огън и нямаше къде да мръднем.

Ние бяхме курбан!
Нямаше никой, който да ни даде команда. Нямаше кой да ни каже къде всъщност отиваме… Знаели са, че има хора с камъни, подготвени предварително. Те ни пратиха на убийствена мисия. Те са знаели какво ще се случи, защото в Дулово е имало гладни стачки и те са имали такава информация, че ще има сблъсъци с полицията, но са оставили нещата да се случат…

Какво се случи след това?
Тълпата се разотиде. Жените и децата се прибраха по къщите към Дулово, никой не остана на пътя. Взеха решение, тия които сме комсомолците да останем вън, около тая зона, където са къщите преди самото Дулово. А всички други влизаха навътре, да прочистват… Но това го разбрах по-късно. На нас ни казаха: „Бийте ги и им казвайте: „Махайте се! Отивайте си в Турция! Ако се върнете ще ви избием всички!”. Аз казах: „Чакай малко бе, каква Турция?!”, а той: „Теб не те интересува, бе! Така ще говориш!”.

Тръгнахме към къщите, аз влязох в 2-3. В първата имаше една възрастна кадъна, не можеш да си представиш какъв бой отнесе… Хората се криеха под легла, в мазета, а ние ги изкарвахме и ги биехме, удряхме по телевизори, прозорци, покъщнина… Изкарвахме ги отвън и ги качвахме на един военен камион, къде ги караха - и аз не знаех …
Основната част от колегите, ударната група, влезе на вътре в Дулово. Аз до онзи момент не знаех, къде отиват и какво правят.

Ние качихме хората на камионите и тръгнахме към Дулово. Отидохме в градската баня. Това, което видях, беше много жестоко… Имаше около 20-30 души вързани с белезници на земята, на тях им скачаха по главите с кубинки - бой, бой, като животни. Милиционерският състав беше обезумял! Аз бях униформен, ако бях направил забележка на някой, мен щяха да убият като предател!

Обезумели!

Там са влезли в някакъв ръкопашен бой, който аз не съм видял! Аз видях само финала! Кръв… Толкова кръв през живота си не бях виждал… А бях само на 21 години. Нямаше нито един лекар! Тези хора бяха смачкани! Представи си милиционерската палка да се счупи от бой… По ръце, крака, ребра… Имаше хора, на които не можеш да им видиш окото, свлечено от бой.

Пак казвам - ако се беше обадил някой от нашите, отиваше на земята… Срещу себе си нямаш хора, имаш животни. Ако някой поискаше лекар или линейка беше пребиван! Който мълчи – „Ааа, ти се правиш на мъж!” – бой! Ние младите комсомолци стояхме настрани вцепенени в шок и не знаехме какво да правим. И ни беше страх, че ако не ударим някой, ще кажат, че ги защитаваме.

От там ги натовариха на камиони като животни и ги закараха в гаража на пожарната. Аз отидох по-късно там, а двама войника с автомати ме изгониха навън. Казах да викнем линейка, защото тия хора са пребити и ще умрат в гаража, а те ме питаха какъв съм аз да давам нареждания. После докараха линейка. Какво е ставало нататък не знам. Но само си представи - май месец на 35 градуса, затворени хора в един гараж, никакъв въздух, само кръв… Няма помощ от никъде, който иска лекар яде още повече бой. Ненормална картина.

После ни казаха комсомолците да се връщаме в Русе, а другите - партийните останаха. Ние обаче бяхме катаджии, не сме оперативни да пазим тайни, ние сме сред народа и разпространихме всичко, което се случи в Дулово из Русе. От ДС дойдоха и ни накараха да подпишем декларации, че никой няма да говори повече за това, което се е случило.
После минаха събитията в село Езерче, където разбрахме, че е имало жертви и малко след това отвориха границите. 
 

А защо разказваш всичко сега, 23 години по-късно?
 

Аз исках да го кажа много по- рано, но нямаше кой да ме подкрепи. Сега, през януари 2011 година, ГЕРБ приеха декларация,с която признаха формата на етническо прочистване над българо-мохамеданите и т.нар „голяма екскурзия”. Всъщност днес разказвам всичко това, за да поискам прошка от тези хора, които съм наранил „по служба”, искам прошка от семействата им и от децата им. Дано могат да простят...  

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари