Актуално
Реквием за неродените

Надя Теодосиева | 04/04/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Тя е на 16.  Има 3 деца. Не може да чете. Не може да пише. Ходила е на училище до 4-ти клас. Не е виждала морето, нито планината. Но е виждала мъже, няколко – от доста близо. И си е избрала един от тях, за оплодител. Или родителите й са го избрали. Живее в една стая с част от децата си и мъжа си, а понякога и с родата. Казва, че им е добре и не им трябва нищо. Но е дала едно от децата си в дом „ за малко“. Трудно говори на български. Няма мечти. Твърди, че не иска повече деца, но когато й кажеш „презерватив“ за смее, когато чуе „аборт“ – отвръща с „няма пари“. А когато ражда – казва, че излизат бързо и не я боли много. Тя не ходи на лекар и не си прави профилактични изследвания. Тя е една българка, която не е чувала за МОЛ-а, не се интересува от политика, история или от известни личности. Тя слуша чалга и обича да танцува под звуците й пред телевизора. Тя не иска много, но скоро ще получи цяла държава… Тя има още поне 16 фертилни години.

Аз съм на 28. Нямам деца. Имам куче. Мога да чета и да пиша.  Учила съм докъм 24. Разхождала съм се из Европа и света, и из МОЛ-овете. Живея в апартамент, но искам къща. Възпитали са ме, че първо трябва да мога да се грижа сама за себе си, а едва след това да планирам семейство. И като го планирам да се оглеждам добре, за да не сбъркам. А ако сбъркам – винаги мога да опитам пак… Смятам, че е страшничко да се ражда, защото боли и защото чета неприятни статистики. Аз се грижа за  здравето си като пия лекарства и си правя профилактични прегледи. Определям се като християнка и българка. Не слушам чалга. Смятам, че стремежът към още и незадоволяването с онова, което имаш е рецепта за прогрес. Но въпреки това скоро ще загубя мястото си, защото ще превърна в гостенка на собствената си държава…  Преди  няколко години докторите ми казаха, че е добре да родя първото си дете до 25. След това, шансовете за зачеване ще намаляват пропорционално на възрастта.

Ние двете едва успяваме да проведем елементарен диалог. Тя говори трудно езика на страната, в която е родена и в която бълва децата си. Аз, въпреки филологическото си образование, не успявам да й обясня, защо трябва да можем да комуникираме и защо е важно да се разбираме… Защото не след дълго „нейните хора“ ще избират управлението, от което ще зависи моя живот.

Тревога! Незнайно защо покрай протестите, скъпия ток, ниските заплати и жълтите новинки, никой не обръща внимание на една статистика, която витае в пространството под формата на неясно полуетническо напрежение и на която скоро ще й дойде времето. А именно -  ако демографските тенденции в България се запазят след по-малко от 40 години „българите ще са екзотично малцинство“ в страната. Днес на едно българче се раждат 3-4 деца от малцинствените групи.  Според Центъра за демографска политика през 2050 г. започва четвъртата българска държава, съставена основно от цигани (3,5 милиона), турци (1,2 милиона) и българско малцинство (800 хиляди души). Ромската общност е най-динамично развиващата се и най-деградиращата. Българската явно е мълчалива и суицидно настроена – ние сме 19-ти в света по смъртност и 204-ти по раждаемост ( според ЦРУ). Годишно у нас изчезва по един средно голям град и няколко села.

Аз съм онази, която помага на България да се самозатрие от картата. Тя е другата, чиито яйцеклетки ще „спасят“ държавата. Нейните деца са бъдещето на страната, моите още не съществуват. Моите са неродените бели българчета, на които някой ден ще завещаем черна родина и много нерешими проблеми, предизвикани от доброто ни образование, от стремежа ни за по-качествен живот и усърдното ни мълчание.

Аз съм виновна за дереджето в страната ми, тя е непълнолетна и не носи отговорност. Аз съм виновна, защото въпреки че съм информирана, не правя нищо. Тя е невинна, защото е дете, което следва „традициите“ на общността и защото най-пространната информация, която получава е тази от чалга текстовете. Аз съм виждала света, но не мога да сложа един памперс. Тя не е стигала по-далеч от общинския град – родилно отделение, но казва, че си гледа децата сама. Аз работя, за да живея добре и да градя бъдеще. Тя никога няма да има работи и винаги ще живее ден за ден, но бъдещето на цяла една държава се крие в утробата й…

 



Други статии от този автор



Коментари