ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, УРА!
"Доживотен затвор” – това е мечтата на уморения човек. Това е общата ни последна надежда. Идва ми да викам от радост, че един човек ще влезе в затвора!
Той се казва Илиян Тодоров, подсъдим за двама убити и един ранен до дискотека „Соло” в центъра на София, през 2009-та. Това момче, което часове след случката си боядиса косата и беше обявен за невинен на първа инстанция, получи присъда от Aпелативния съд в София. Най-после. Осъден на доживотен затвор. Сега остава само да се молим Върховният касационен съд да не оплеска нещо. Да не обърка присъдата. Да не я отмени.
Отмени ли я – съдът ще отмени и последната ни надежда за нормален живот.
Защото именно на нормалните хора им писна да виреят в толкова огромен дефицит на справедливост. Ужасно е да живееш в държава, в която могат да наръгат брат ти, сина ти, приятеля ти в центъра на града и никой да не си плати за това. Ужасно е, да има куп доказателства – камери, свидетели, нож, таксиметров шофьор, показания, гузно поведение на заподозрения и 99 % от хората да цъкат с език в безгласно очакване, че ТОЙ ще бъде оправдан. Понеже ТОЙ е нещо си там на екс-президента Първанов. Някакъв роднина ли. Нещо шуробаджанашко ли…
Ако присъдата върху Илиян Тодоров бъде потвърдена на последна инстанция, това ще бъде най-голямото възмездие. Не за семействата на Васко и на Кирил. Тяхната болка не може да бъде възмездена. Но това ще е светлина в безкрайния тунел на изтощените от страх и безпомощност българи. Тази присъда ще означава може би дори бъдеще. Тази присъда ще е началото на нов свят за нас. Които сега знаем, че ограбят ли ни – няма смисъл да звъниш в полицията, щото нищо няма да стане. Ние знаем – заплашат ли ни, по-добре да си платим на престъпниците, отколкото да разчитаме на институциите. Ние знаем – наранят ли близките ни, ще се намери роднина от местния полит-икономически Орден на Недосегаемите, който да ни унизи в болката ни. Така живеем ние.
Но ето, от три дни, дойде нов ден! Една справедлива присъда ме кара да вярвам, че не всички хора са от кал. Че светът е на Бог.
А вие, може би, ще кажете – да се радваш на факта, че някой ще лежи до края на дните си в килия, не е добро, не е християнско! А аз ще отговоря – добро е всичко, което ни изважда от мрака. Понякога това е една справедлива присъда. Една тиха утеха. Един спечелен мач за отбора на ангелите. И благодаря, че е така.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.