Актуално
Позволеният град

Надя Теодосиева | 07/04/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

"Трябва да се види." Така се казва за местата, които трудно могат да се опишат с думи. Има едно място на планетата, което обаче трябва да се опита, защото може да бъде разказано достоверно само през експириънса. Място, където хората са перманентно усмихнати, където под ренесансовите фасади е построена модерната толерантност. И многотата. Ще наричам това място - Позволения град или накратко - Амстердам.
Туроператорите ласкаят града и го рекламират като романтичната Северна Венеция, града на лалетата и мелниците и прочее маркетингови слогани. В Амстердам обаче има нещо по-важно от хубавата архитектура и стотиците мостове и канали. Има свободата да търсиш, избираш и намираш своето забавление. В Амстердам има всичко.

Холандците
Когато си чужденец, е трудно да срещнеш холандец из центъра на Амстердам. Все едно са си отдали всички имоти под наем, за да не им се налага да се сблъскват с многолюдния разхайтен туристически поток. Клубовете, които те посещават, например, не са означени – те се крият зад метална черна врата със звънец, която ти отварят само ако знаеш паролата. Знаеш паролата само ако си местен. Единствените холандци, които туристът среща непрекъснато, са прехвърчащите покрай него велосипедисти.

А някой кара колело
"Опитът ми в Амстердам показа, че велосипедистите карат, където по дяволите си поискат, и са в състояние на ярост по отношение на пешеходците, което демонстрират, като непрекъснато им подсвирват силно с техните велозвънчета. Явно това е някаква странна концепция да избягваш хората, които са ти чужди." Думи на Тери Пратчет за холандските хора на две колела. Целият Амстердам е кръстосан от хиляди велоалеи. Предпочитаният превоз от местните се оказва колелото - то не попада в задръствания, може да возиш цялото си семейство и покъщнина (в специални кошове), можеш да караш пил, да паркираш, където пожелаеш, да достигнеш до всяка точка на града. И най-важното - винаги си с предимство. В Амстердам всички правят път на хората с колела, а те от своя стана дори не се оглеждат. 90% от хотелите отдават велосипеди под наем. За туристите, ако не са професионални колоездачи, обаче този транспорт не е препоръчителен, защото ако не знаеш правилата за управление на свещената машина, рискуваш яростта, за която Пратчет пише, да споходи и теб.

Червените фенери
Кофишоп, сексшоп, хотдог, ирландски пъб, витрина с голо момиче... Такава е последователността в квартала на червените фенери. Колкото и да се изпише за това емблематично място, никога няма да е прекалено. Въпреки че амстердамските проститутки също се оплакват от финансовата криза, защото им се налага всяка година да изпразват витрините си, платени момичета в района на фенерите явно винаги ще има. Те, като истински символ на Позволения град, предлагат за всеки вкус по нещо. Лолитки, 60-годишни разсъблечени дами, жени с наднормено тегло и без никакви задръжки, черни, жълти и порцеланови момичета денонощно приканват туристическия поток да избере и опита още нещо разрешено. Върхът на разкрепостеността си Амстердам разкрива пак в района на фенерите. Неонови светлини премигват и подканват към LIVE PORN SHOW. Това е място, пред което вечер се извива опашка от туристи, чакащи да видят невижданото - секс пърформънси на живо. На сцената на нещо като социалистически театрален салон, пред претъпкана зала, последователно се появяват няколко голи двойки, които в ритъма на техно звуци "правят любов". Други от артистите представят самостоятелни "скечове" - кулминация в спектакъла за месец декември 2012-та беше славянско момиче, което пуши пура... през вагината си.

Туристите
Над 3,66 милиона - това е приблизителният брой хора, посетили Позволения град през 2012-та. Това е и един от малкото минуси на Амстердам - там туристически сезон няма. Има туристическа година. Денонощно, 365 дни градът е пълен с всякакви хора, от всички страни. Те са там, за да се забавляват, но и за да цапат, да вдигат шум и да разграбват от автентичния холандски дух. Без тях обаче Амстердам едва ли щеше да съществува, защото този град е като момиче от витрина в квартала на Червените фенери - направен е, за да се продава на иностранците. Е, продава се повече от добре. В Позволения град кризата не се усеща, защото консуматорите не спират да купуват. Адска машина, работеща безспир.

Музеите
Историята на всичко гореизброено може да бъде онагледена в експозиция. За Амстердам казват, че е градът с най-много музеи на квадратен метър в света. Изкуство, история, Ван Гог и къщата на Ане Франк съжителстват безпроблемно с музеите на марихуаната, чантите и портфейлите, секса, еротиката, средновековните изтезания и диамантите. Музеите синтезират всичко, което градът предлага, и го разказват с артефакти. В Амстердам познанието не е печал, а начин туристите да разберат свободата.

Кофишоп
Бялата вдовица, Ямайка, АКА 47, Лилава мъгла, Хаш микс, Супер Шива, Църквата - все имена на главните причини младите туристи да си купят самолетен билет за Амстердам веднага след навършване на пълнолетие. Това са имена на различни леки наркотици, производни на марихуаната, които се предлагат в менютата в т.нар. coffee shops - популярните магазинчета по холандски патент, в които свободно и неограничено се продават дроги за пушене и хапване. Няма как да не видите кофишоповете в централен Амстердам - пред тях винаги има хора. Вътре в тях - още повече, млади момчета и момичета, които блажено изпускат дим, поръчват фрешове и купуват сладкиши. Ако си неопитен, можеш да се напушиш още на входа на заведението, докато вдишваш от необичайната атмосфера. Ако пък си вещ в занаята, няма да търсиш промотираните в туристическите брошури кофишопове, а ще отидеш в някое мазе извън центъра и ще си вземеш джойнт (в насипен или готов за употреба вариант) срещу 3 евро за грам. В зоната за чужденци същото струва между 13 и 20 евро. Независимо откъде купуваш, ефектът е един - улиците на Амстердам са препълнени с усмихнати и лежерни хора, с леко блуждаещи погледи.

Една история онагледява цялото възхищение, което холандците заслужават. В новогодишната нощ националната им телевизия, която отброяваше последните минути на отиващата си година, не излъчи реч-послание към нацията, изречена от холандския Плевнелиев. Вместо това те бяха избрали да звучи "Бохемска рапсодия" на Куийн. "Истински ли е този живот, или това е само фантазия... Отвори очи, погледни към небето и виж*"  И в полунощ на 1 януари амстердамското небе се оцветява от заря. Всички излизат на улицата, носят кубински пури, с които палят фитилите на стотиците предварително закупени фойерверки и китайски фенери. Общината не се грижи за това, правят го жителите на града, за които през останалите дни на годината това забавление е забранено със закон. Те се подчиняват  на малкото неща, които не са им позволени. Защото и това е демокрация и защото хората от Позволения град знаят, че "единствената свобода е свободата на съзнанието"**. 

Сигурно затова те предлагат и продават онова, което другите нации и градове забраняват. За тях самите позволеното не е особено любопитно - почти никой местен не пуши джойнт и не си плаща за секс. Холандците определят себе си по-скоро като консервативни, но толерантни към заобикалящия ги свят. Забранени плодове в Амстердам няма, а разрешеното някак губи интереса на местните, но пък превръща Позволения град в една от най-предпочитаните туристически дестинации. Защото там изобилието не е равно на ол инклузив плюс преяждане, изобилието в Града на усмихнатите хора значи, че за всекиго на това място има от всичко.

 

 



Други статии от този автор



Коментари