Ода за изгубената яйцеклетка

Предизборната кампания започна. В ничия платформа обаче не чух за програма, за опит да се завърнат избягалите българи. Хилядите Българи, които избраха нормален живот и бъдеще извън пределите на страната си. Хилядите яйцеклетки, които се срамуват да се нарекат българки и затова раждат чужденци. Никой политик явно не ги помни или не се сеща за тях. Припомням ги предизборно с биографията на едно някогашно наше момиче. История на север от Рая. Защото Рая вече в Израел.

Тъжна вест. Загубихме една българка. Тя не е известна и не е важна, може би. Едва ли у нас на някого, освен родителите й, му пука за нея. Тя се казва Рая. Рая не харесваше България и българските мъже: „Българските мъже не стават за чеп за зеле“. Това ми каза тя преди около 5 години. Познавам твърде малко жени, които имат ясна идея какво искат от живота. Рая беше една от тях. Тя имаше строен житейски план, на който аз се леко се подигравах. Тя си беше обещала, че до 30-ата си година ще се вземе с евреин и ще има дете от него. Защо точно евреин – един Господ знае… Българските мъже не са конкурентоспособни на световния пазар на мъжете - беше нейната присъда.

Днес присъдата й е много по-страшна: България не е конкурентноспособна на световния пазар на живеенето. Рая е символът на  непосилната лекота да се откажеш от Родината (ако Родината ти се казва България).  Една емигрантка даде присъдата или просто изрича онова, което всички си мислим, но се страхуваме да материализираме с думи…

Ретроспекция на избора
Ако мъжете развиват секстуризъм, жените развиват туризъм за женене, обясняваше преди време Рая, на която последните няколко гаджета бяха до един евреи, с които се запознала в интернет. Рая е половата емигрантка на нацията – тя не иска да търпи ракията, салатата, гадната държава и бедността – тя избяга. Не избяга само от малките заплати, големите наеми, мръсотията и мрачните хора. Избяга от „мизерията в душите“, от нискоинтелигентните оскотели заобикалящи я и тяхното непрестанно мърморене. Избяга от неграмотността и от безкрайното чакане „някой да ни оправи“ . Избяга от мързела на българите да променят онова, което не им харесва като започнат от собствените  си кочини.

Аргументация на избора
 Рая е родом от Хасково. Тя го напусна, защото нямаше общ език със съгражданите си. Оказа се, че много по-добре се разбира с евреите. Освен това пет години по-късно тя призна, че не е направила нито един компромис, за да постигне мечтата си. Защото е избрала по-хубавото място за живеене, а както казват българите често: с хубавото се свиква много лесно. Нещо, което гастарбайтерите ни също казват е, че у дома си е най-добре. Рая обаче не е избягала да се поти, докато бере портокали. И без да й мигне окото казва: Има друго като дома, има много по-хубаво от дома!

На нея просто нищичко не й липсва, дори родителите й. Мама и татко, които я карат да се прибира понякога, а тя им отговаря, че Скайп разговорите са напълно достатъчни, за да са спокойни, че тя е повече от добре.

Резултат от избора
Рая реализира заканата си – има син Давид от един симпатичен евреин музикант и да живее в хубав квартал на Тел Авив заедно с новото си семейство от американски евреи.  Няма вече идея за нация в нашите момичета. Докато всеки друг велик народ си пази семето и млякото за свои деца, нашите яйцеклетки бягат, за да размесят гена с по-щастлив и по-качествен материал. По-лоша новина за българските политици и патриоти няма.

Малкият продукт на половата емиграция - Давид не говори български. Ако проговори - то ще е само за обща култура, ако посети родината на майка си – то ще е само за кратка екскурзия. Като теглим чертата Рая си даде семката на евреите, а ние я загубихме като демографска единица.

Присъдата на Рая:
България няма политика да задържа младите хора. Ако една държава не може да се грижи за хората в нея, тя никаква държава не е! И България не е никаква държава, тя е само територия, има хубава природа, но какво от това… Аз нямам време да чакам да се оправят нещата в България. Много по-лесно ми е да отида там, където нещата са по-добре. Не мога да дам своето лично време и децата си на такова безперспективно място. Аз не изпитвам вина за избора си, защото България ме е изгонила от себе си. И ако ме питат какво аз съм дала на Родината ми, ще им кажа, че и да искам не мога да й дам толкова много, колкото има нужда, за да потръгнат нещата там. Не вярвам, че в следващите 100 години ще стане удобно за живеене. А аз нямам 100 години. И синът ми няма.

Край
Рая обича евреите. Но Рая е и българофоб, защото хич не обича българите. Тя толкова не се притеснява, нито се срамува да признае фобиите си, че едва след 3 години емиграция вече забравя наши думи. Истината е, че тя избра по-лесния начин, но и по-красивия. Това е краят на Рая в ролята й на една българка. Краят за нас, началото за нейното дете - евреинът Давид. Хиляди българи, милиони българи вече предпочитат себе си и децата си пред страната, в която са се родили. Това е тихият холокост към българщината и няма война, която да спре бягството на яйцеклетките.

Рая избра себе си, пред Родината си. Ако Васил Левски познаваше Рая, едва ли днес щяхме да сме свободни.

Кажете сбогом на рая…


 

* Гледайте Рая в Предването на Карбовски тази неделя от 18:00