Специален коментар
Ако лайкнете това поне 2 милиона пъти…
Ще спра да ви подслушвам.

Венци Мицов | 17/04/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Крайслер“, въоръжен с микрофони и антени?
Ако бяхме някоя нормална държава, щях да си купя един „Крайслер“ на 15 години, да му сложа 10 чинии на „Булсатком“ отгоре и да се разходя из центъра на София, за да се позабавлявам.
Щях да се движа бавно и да мятам флашки за разкош. И чат-пат да изпускам по някой харддиск в комплект с отвертки за „бързо и лесно полицейско форматиране“...
Как ли никой не се е сетил до момента да направи подобен пърформанс. И да викне медиите да го отразят – „Канал 3“ и телевизия „СКАТ“ с радост ще се отзоват на събитието.

Не ви ли е много смешно. Ами да, и на мен не ми е смешно.
Преди малко повече от 25 години, когато ТЕЛЕВИЗИЯТА с главни букви приключваше програмата си в 23.30 часа, а в петък гледахме новините на „Останкино“ се налагаше да се информираме, слушайки на средни вълни радиостанциите  „Свободна Европа“, „Дойче веле“, „BBC” и „Гласът на Амреика“. Тогава през 2 минути нашите служби за сигурност заглушаваха честотите на тези радиостанции и трябваше наново да ги търсим на друго място в скалата на ВЕФ-а.
Ето така се надхитрявахме със службите – на дребно.

Крайслери в София нямаше. Или ако е имало, то са били 3-4, вероятно на американското посолство. Имаше „Москвич“, „Лада“ и за баровците – „Волга“. За „Лада“ се чакаше 10 години, за „Москвич“ – около 3 – 4, а „Волга“ се вземаше само за определени партийни заслуги.

После – после уж всичко се промени. На 10 ноември 1989 година се отрекохме от тоталитаризма, заклеймихме ДС (и особено 6-и отдел) и заживяхме свободно и без страх, че на всеки ъгъл ни слушат...
Да, ама не! Завчера за пореден път установихме, че са слушали на поразия, макар че така и не разбрахме кой кого, защо, по чия заповед и откъде накъде...

И разбира се, получихме информация, че някакъв човек от службите е ползвал отвертки, за да форматира дисковете, съдържащи данни от СРС – та...

В странна държава живеем, не мислите ли. Края на комунизма ни накара да преразгледаме правилата, в резултат на които за 25 години се сдобихме с (по моята аритметика) 8 различни служби за сигурност . Те донесоха и едно усещане за сигурност, което ни кара да се заключваме с по 5 брави нощем, да оставяме за всеки случай пуснати лампите в апартаментите си, когато отиваме някъде по празниците. И да правим оборот при брокерите на застраховки, че макар и стари, автомобилите ни подлежат на някоя и друга интервенция, която би ни върнала в 6 клас...

За сметка на това службите за сигурност си работят, множат се, подобно на крайслерите в София и по нищо не личи, че този процес ще спре.
Служби, служби, служби – та НСС ли не искаш, та БОРКОР ли, та ДАНС, та ГДБОП... Едните станаха известни с това, че затвориха сайта Читанка, другите – с постоянните рокади...
Някои даже се прочуха с това, че нахлуха погрешка в дома на горкия фалцетен бард Краси Аврамов, известен още като „Човекът-глас“...
Междувременно правителството (последното) си гласува още 100 милиона за СРС-та, че не достигаха, за да покрият нуждите на всичките служби за сигурност.

Какво мислите за това? Чувствате ли се по-сигурни? Не ви ли гони параноята, че може би са слушали и вас? Че може би знаят коя е любовницата ви, къде се срещате с приятели от конкурентни компании, какво криете в личният си трезор в банката... А не смятате ли, че всъщност онези отгоре именно това целят. Да се притеснявате – ей, пич, налягай си парцалите да не изкараме оная снимка от ергенското парти на твой приятел, на която ти, облечен в рокля смъркаш кока в тоалетната в компанията на 2 елитни „дами на повикване“...

Кой стои отгоре на пирамидата? Кой контролира контролиращите?
Доколкото познавам страната ни, стигам до 2 логични отговора:
а) никой – всичко това е един организиран хаос, отдавна изпуснат от контрола на държавата
б) някой, който владее всичко – той трябва да е бая могъщ
Не знам кой е правилният отговор. Ако съдим по всичко това, което се случва в последните години, ще заключим, че у нас има свобода...Но тя се крие не на върха на копието, а на върха на флашката.
Или по скоро на върха на отвертката, с която за по-бързо се форматират дисковете в родните служби за сигурност.

Ако бяхме нормална държава...Щях да си купя „Крайслер“, да му сложа няколко антени и да се разходя бавно и наперено покрай всички държавни институции...Ей така, за майтап.
Ние нормална държава ли сме?
Нормална ли е държавата, в която под носа на всичките ни служби и службици със слушалки и скрити камери убиват пенсионери за по 10 лева?
Нормална ли е държавата, в която успеха в борбата с битовата престъпност е равен не на нула, а на отрицателна дроб?
Нормална ли е държавата, в която, докато се пуска поредния кьорфишек с поредните изтекли СРС-та, някой мимоходом и с леко помрънкване заявява че, видите ли, няма как тока да не скочи с нови 20 процента съвсем скоро?
Кое през 2013 ни отличава от времето преди 10.10.1989 година?
Само това, че има няколко телевизии, които излъчват денонощно.
Че не чакаме за „Лада“ 10 години.
Че в магазина има 50 вида сирене и 100 вида безалкохолни напитки (но обикновенния човек не може да си ги купи).
И че днес, вместо „Свободна Европа“ ползваме медията „Свободен интернет“...
Ако бяхме нормална държава...
Политическите ни мастодонти щяха да се засрамят много и да се снимат във фейсбук с картон, надписан с химикалка:
„Ако ни лайкнете на изборите, ще спрем да ви подслушваме...И ще започнем да бачкаме!“
Чакам първия, който ще го направи, и ще му изпратя благодарствено писмо.
На флашка!

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари