НАРКОМАНСКИ ДНЕВНИЦИ. Част 2

Взех, ама какво да направи човек, наркоманска работа...

Разкажи ми за метадоновите програми.

Работата се е изродила яко там, докторите са го обърнали на печалбарство, най-дребното нещо е, че искат пари за психотерапия, вземат на сеанс по 50 лева, а само те питат как си. Нещо като фалшивите екстрасенси. Който и психоаналитик да питаш ще ти каже, че не можеш качествено да правиш психотерапия на 20 човека на ден, но пък 20 по 50 са 1000 лева. Злоупотребяват с майките и бащите, на които това им е последната надежда. Казват, че за да е качествено лечението трябва и терапия, и хората дават мило и драго да си спасят децата. На частно за метадонова програма се плащат от 150 до 200 лева, само за да вземаш метадона, а терапиите са още 200 отгоре. Ако си на държавна програма, ти правят тест всяка седмица, ако си взел хероин, те изключват. Частните и те би трябвало да са така, но рискуват да останат без клиенти, не казвам пациенти, защото това си е чист бизнес, никакво здравеопазване... Та в частните програми идват много хора всеки ден, надрусани с херца, докторите си затварят очите, само и само да им вземат парите и наркоманът взима някакъв метадон, останалото го продава и си купува хероин. Вече се е създал значителен пазар на черно за метадон. Докторите косвено са го създали, за помощ не може да става въпрос, повечето доктори явно изобщо не ги ебе. Но най-брутално е, че има такива, които правят следното: аз съм примерно на програма при някой, водя човек, който не е наркоман с мен и го записвам (по принцип би трябвало да имаш история като наркоман, за да те запишат в такава програма - три неуспешни лечения и документ за тях) давам му кинти за такса, докторът си затваря очите за това, че човекът не е наркоман и му взема парите. Аз му давам 20-30 лева на този човек и му вземам метадона, така мога да намеря трима-четирима или повече, вземам им дозите и ги продавам на черно. А докторите прибират парите... Другото нещо - откакто метадонът е течен, много хора си го правят на вена. Аз не съм си правил помпа от 2007 и от 2 години не съм на програма, защото вземам малко, а и 150 лева ми е скъпо. Купувам си на черно и трябва да ти кажа, че има доста голямо предлагане.

Докъде си стигал само и само, за да се надрусаш?

Най-гадното беше, че веднъж откраднах 300 лева от нашите, а те нямаха много пари точно тогава. Иначе в това отношение съм горд със себе си - нито съм бил някого, нито съм крал на друг наркоман дрогата, нито свирки съм правил. Но пък съм правил гадни неща надрусан - гаврех се с жените сексуално, един път се изпиках върху едно момиче...

Кажи ми за надурсаното ти поведение.

Демоните ми се събуждаха, като че ли и вадеха най-лошото от мен. Основно съм наранявал разни жени, ходех с едно момиче, ама не я харесвах и след като правих секс с нея, след 10 минути наебах една друга в същата стая - пред гаджето ми... Катерех се много по разни места и висях надолу с главата, набирах се на терасата вкъщи, но то ми се върна тъпкано - паднах от същата тази тераса, бях в гипсово корито една година. Това стана, щото бях много надрусан и пиян, ако бях, трезвен никога нямаше да се пребия така. Но дори на легло, повече мислех кога ще проходя, за да се надрусам качествено, още ми се дивееше. Съжалението, че съм наркоман, дойде на един по-късен етап от живота ми.

Докато взимаше хероин правеше ли си планове за бъдещето, има ли мечти един наркоман?

Всеки ден е едно и също, поне при мен, сутринта даваш всичко само да се направиш, а след като се направиш говориш как се чувстваш силен и от утре спираш. А иначе мечтаех, да. Мечтаех за чист и евтин хероин. Когато не ти е достатъчен материала (в смисъл направил си се така, че да не ти е зле, но не ти стига), тогава по цели нощи сънувах как търся хероин и връзвам наркомански схеми. Един път сънувах дори че някой е скрил в една голяма къща кодеин и аз трябва да го търся скатула по скатула, докато си набавя дозата, търся намирам и като намирам се радвам като малко дете...

Опиши ми го това чувство - на намирането след дългото търсене?

Изпитваш истински възторг! Напоследък чак ми става гадно, че изпитвам възторг само от нещо такова. Повечето неща, от които нормалните хора се въодушевяват при мен не предизвикват никаква емоция.

Реално какъв е шанса да спреш?

Не е повече от 5%, поне статистически.

Какви са пораженията по тялото ти за тези 16 години?

Освен мозъкът и счупените крака, далака и прочее, май всичко друго е наред. Черният ми дроб и той мисля е наред, да чукна на дърво, но шансът да хванеш хепатит C е много голям, можеш не само от чужди инструменти, но и като си купуваш материал от разни мръсни места, от мангалите в „Красна поляна”, примерно…

Какво е отношението ти към хероина тия дни?

Сега не ми се друса, не взимам, за да се направя яко, а просто, за да се поддържам като зависим. Иначе на 3-4 пъти едва оцелях по различни причини, то не е въпросът какво ти е отношението към него, а какво ти е отношението към самия теб, макът е растение, тъпо е да мразиш растение…

Какво казваш на зависимите?

Да се спират навреме, защото винаги може да стане по-зле… Да не си казват, че така и така съм закачен, от още малко няма да затъна повече…защото са тръгнали стремглаво към гроба си. Буквално!