Предизборен кенеф

Има нова приказка за Мечо Пух и меда – когато Мечо Пух беше близо до гърнето не му правеше впечатление, че го подслушват. Когато Мечо Пух се отдалечи от гърнето - веднага започна да плаче, че са го подслушвали. А магарето Йори се чуди – каква е тази зависимост в търсенето на граждански права – близо до гърнето обичаш слушалката, далече от гърнето си жертва на полицейщина.

Последните четири години всеки ден за Мирослав Найденов се носеха какви ли не слухове – от това, че е направил огромни пари още в Екоравновесие, до това че е празнувал първия си милиард. Приемахме тези „журналистически“ твърдения с присмех и досада – може ли министър на земеделието на направи милиард от кражби и далавери, толкова ли сме зле?! Скоро спряхме да се присмиваме, защото ОЛАФ започнаха да разследват екс министъра. Днес Миро Найденов – казва нещо друго: ще ви завлека всичките, ако пострадам. Щом нападаш приятелчето си от медените игри, значи има нещо. Ха, ами това с милиардите може и да е вярно, мислят си хората. Това е част от грозния политически мизансцен у нас, и вече е неприемливо.

Не си правете прибързани изводи. Миро Найденов трябва да извади някакви доказателства за това, че е слушан. Повече от доказателството, че и Президента си носи телефоните в другата стая и пуска телевизора, когато прави служебно правителство. Найденов няма такива доказателства и става част от обикновената пошла игра на „за/против тези, с които си бил другарче“. Найденов беше част от отбора на Цветанов срещу Дянков - днес как да му се вярва и как да стане ясно кой, за какво и кога е подслушван? Това твърдение на Найденов е предизборна борба, а не факт – независимо дали мразите ГЕРБ или сте влюбени в тях, фактологията трябва да дойде от другаде. Примерно от прокуратурата.

Има само един въпрос към Найденов – господин министър, защо не се обадихте преди време че ви подслушват, а го казвате чак сега? Въпросът може да е риторичен, а отговорът е прост – защото е хубаво да си министър. Слушат те, не слушат те – министър да си. Нещо повече – самият Миро Найденов нямаше нищо против да бъде слушан, не посмя да противоречи на репликата на Бойко, че е нормално министри да бъдат подслушвани. Днес обаче предизборната игра с гражданските права освирепя и всички истерясаха – защо се правите на луди, слушането е започнало още от 90-та година и всяка партия на власт слуша опонентите си, както слуша и своите хора. Днес обаче това изненадва някого, а борците за права се събудиха осенени. Идиотска предизборна борба – нищо повече. Това, което говори Найденов ще послужи само за псувни по форумите и сплотяване на твърдите до пръсване партийни ядра. И за пореден път ще докаже, че десните партии са като кокер шпаньоли пред ритника на левия черен пиар. Как пък една дясна партия не се оказа свестна, викат си разочаровани избирателите и си сипват ракия. Ами то комай това е целта – да няма нищо свястно и дясно.

Само за протокола - Цветанов е избран днес да служи като боксова круша в предизборния мач. Ако броите ударите на ринга, ще видите, че никой не смее да скочи на Борисов. Забележете, Цветанов отнася всички предизборни идиотщини, включително и тази, че  отвлича деца.  Някой ясно управлява желанието на нацията да има арестуван политик – ако може да е от последното правителство, защото само него помним. А Миро Найденов просто не иска да бъде самотния арестуван – иска човека да си има и компания.

Независимо какво се е случвало – това е безсрамна политическа игра, от която никой не печели. Униние, безверие и срам, и конспирация, и отвращение – това внушават политическите играчи от всички страни и това, освен че е грозно, не е и на добро. Каква ти тук кампания, изборите се превръщат в обществена тоалетна с надписи по стените и микрофони във всяка дупка. Така ли ще продължаваме, ужасно е, спрете се.

Пак за протокола и специално до Мирослав Найденов – да те подслушват не означава, че си невинен. Ами ако e имало за какво да те подслушват...