Бясно дясно

Бясно дясно
30-04-2013г.
45
Мартин Карбовски

Имало едно време един човек, десен политик. Той винаги ходел до тоалетната и това винаги се разбирало. По същото време имало и един ляв политик. Той някак си никога не стигал до тоалетната. Така се получава, ако четеш вестници последните 25 години. Медиите опропастяват дясното всеки ден, всяка нощ. И за това винаги има материал. Лявото сякаш е примерно, неразрушимо и подредено до блясък. Особено преди избори. Възможно ли  е това? И как се получава.

Разгледайте портретите на десни политици у нас след 1990-а година. Спомнете си вестникарски заглавия посветени на тях – реално онова, което знаете, не го знаете, защото сте го видели с очите си, а защото някой ви го е казал – от вестник или от екран. Дори и да не помните хилядите заглавия, поне си припомнете челата на вестниците – за десните политици има такива хули и ужасии написани, че спокойно може да повярвате в заговор. Хули и ужасии, които са повлияли на вашия избор, на всеки един десен рейтинг, но после са се оказали неверни. Но и неопровергани някак.

Костов си спомнете. Че притежавал цял град – Доспат ли беше, Девин ли беше. Че е откраднал банка. Уникредит ли беше. Ако днес се замислите защо мразите Костов ще видите, че омразата ви е необоснована или се дължи изцяло на публикации срещу него. Конкретика за Костов, че е престъпник - няма. Софиянски беше откраднал Халите. Волен –  е откраднал пари от партията и е взел пари от ДПС. Всички лидери свързани със СДС са най-малкото подиграни, повечето са компрометирани. Днешните гербаджии вече са символ на простащина и далавера – но коя точно далавера, посочете я, има ли я или просто се създаде настроение за кенеф. Не е невъзможно да се управлява тълпата и да се създаде приятно дясно настроение за кенеф, за простотия, за нерегламентирано ходене до тоалетната. И още имена – няма място за тях – всички те се оказват, че ходят до тоалетната, правят там гнусотии и после им пада рейтинга. А сега си помислете дали по същия начин, така ударно, усилено, упорито е имало сриване на ляв политик.

Не мога да го твърдя със сигурност, но мога вече да предположа, че у нас има ЦСД – Център за Сриване на Дясното, една сериозна, богата организация, която се задейства в точните моменти и разрушава десни проекти. Предполага се, че тази организация държи микрофони и в левите, и в десните тоалетни, но й изнася засега да блокира повече и само десни имена и десни проекти. Казвам ви – разгледайте медиите преди избори – сякаш наистина само десните ходят до тоалетна и правят там лоши неща. Същата организация знае, че исторически днес няма светци и е достатъчно да се пипнеш за чатала и вече си политическа история. Машина за бяс по дясното. Защото дясното непрекъснато е изложено на първа страница и на екрана като бясно куче. Или като пудел. Или като престъпник. Или като идиот. Но побеснял идиот. Но това, което пишат медиите не се потвърждава от съда. Досега никога не се е потвърдило – огледайте се.

 В края на краищата се оказва, че човек е това, което пишат за него по вестниците – казвам го с целият ужас на аксиомата. Но вижте как БСП е в чудно състояние въпреки паданията и ставанията си, а десните са като катун цигани в медиен образ, създаван от расисти.

В същото време отляво виждаме немалко икони, пазени и охранявани. Примерно, Стефан Данаилов – нищо против великия актьор, просто регистрирам следното предположение – ако Данаилов беше десен депутат, за него щеше да има много повече карикатури. Днес няма нито една. Същото е с много други леви творци и политици. Ами сетете се за Васко Кръпката – десен поет и музикант –  унищожиха го от бъзици и пренебрежение. Въобще - да си десен в България е рисково поведение, това неопровержимо се свързва с компромат за тебе.

Не си правя илюзии – за десен проект трябва да имаш десни избиратели и наистина изключително морални личности. Ние нямаме нито едното, нито другото. Дясното гъмжи от далавери и предатели, готови да съдействат на Центъра за Сриване на Дясното. Но вие правите ли си  илюзии – лявото също има своите кривици, престъпления и далавери. Просто у нас медиите имат само дясно око виждащо единствено мътната река на десните политици, докато левите някак са като отличници, дори и да се подиграваме с това. Подиграваме се на едните, че са отличници, а на техните опоненти – че са наакани. Е, кого ще прегърнете?!

Просто има разлика в отношението на медиите към едните и другите – ако не съм прав, значи съм десен, нали?

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.