Естествен / обществен подбор

В детството на всеки един от нас родителите, баби и дядовци, учители са чели приказки с животни. От една страна, за да ни запознаят с тях, от друга, за да ни разкажат поучителни житейски истории. Според психолозите – едно дете много по–лесно разбира посланието, когато то е предадено посредством животински образ.

“Сред зелената дъбрава вятърът афиш развява:
Цирк пристига от Канада, собственик е Лешояда.
В програмата: питони, кенгуру, маймуни, пони,
носорози, крокодили,тигри, лъвове, камили.
Щом в гората падне мракът,чудни номера ви чакат!
Бързайте! Последна спирка в обиколката на цирка!”*

Дали случайно или не, този анималистичен модел, започва да работи и с годините, трайно се вплита в характера на всеки човек. „Кучка“, „прасе“, „невестулка“, „пудел“ излизат от конкретиката на тясно лингвистичния смисъл и започват да стават нарицателни имена за определени поведенчески модели. Докато невинните детски стихчета за горския цирк, придобият нови брутално-реални измерения…

Изборите като джунгла
Съвсем в реда на нещата и в контекста на Алековите ганьовски избори, зад човешката маска на всеки политически лидер, прозират характерните „краски“ на определен животински вид. Родният манеж е събрал огромно разнообразие от образи, сходни в поведенческия си модел с тези на определени животни. От хладната екзотика на влечугите и хамелеоните, през отразената красота на светулките, фалшивата гордост на горските хищници, пресметливата смелост на африканските прасета, та чак до смразяващо безизразния взор на лешоядите. Разбира се, на фона на 63 партии, участващи в представлението, животинското представителство е много разнообразно. Но като във всеки спектакъл има звезди с главни роли, артисти с поддържащи, второстепенни персонажи и статисти, надяващи се един ден и те да са под светлините на прожекторите. И за да няма обидени, започваме движението по прогнозната стълбица, направена от гръмогласните, кръжащи над централите и дебнещи за нещо лъскаво социолози. В низходящ ред и с внимание насочено към звездите… А кой кой е – решава публиката!

Интересна комбинация от пасивно-агресивната брадавичеста свиня, живееща на север от пустинята Сахара и хитрата креслива европейска сврака, обитаваща открити местности из цяла Европа. Любопитното при брадавичестото прасе е неговят начин на живот. Силно социално животно - внушаващо респект с вида си и със стадото, в което живее. Основен белег са големите и извити бивни, с които се отбранява. При нападение копае дупка в земята, влиза в нея и се бие с огромната си челюст и издадени зъби. Основен негов противник по принцип е лъвът. Но по нашите ширини лъвове няма. Затова като враг в артистичния живот излизат вълците и лисиците. Когато е в опасност се крие с месеци в скални убежища.

Враната е много любопитна птица. Придвижва се основно подскачайки по земята, но когато вниманието й бъде привлечено от интересен обект или лъскав предмет, тя моментално се насочва натам с помощта на бързи подскоци и на крилата си. Всеядна е. Дебне гнездата на другите птици и отмъква яйцата им. Нейните естествени врагове са соколите, ястребите и горските хищници. При опасност започва да кръжи и да издавава кресливи звуци.

Имаше една басня, в която лисицата така измамила враната, че тя си изпуснала откраднатото сиренце и лисицата го отнесла. Така и в нашия политически живот, докато кресливата врана обикаля да дебне гнездата на другите птици, просто забрави да си затвори човката и плячката отиде при притихналата в сенките лисица. А масивната брадавичеста свиня, ядосано но упорито пази гърба си в окопа. Грухти, но не излиза от там. Докато отстрани другите хищници дебнат и нея, и вече осмяната врана...

Лисица, вълк и червеношийка – 3 в едно, неочаквано плашеща комбинация
Лисицата е животното с най-голям ареал сред всички сухоземни хищници. Колкото е полезна, толкова е и вредна за хората. Преносител е на болести и е абсолютно бедствие за овчари и фермери, защото души кокошки и напада стада. В същото време, въпреки намесата на природозащитниците е важна за кожарската индустрия. Лисицата е хитра и лукава. Тя умее да се крие, да дебне и да преценява най-удобния момент за нападение. Ако не убие жертвата си на място, обикновено тя умира след време от раните си. Вирее, както почти навсякъде по света, така и само при определени, специфични условия на средата. Нанася повече щети от семейство зайцевидни и котки, взети заедно. Нашата лисица твърди, че не обича сирене.

Вълкът е от семейство кучеви. Живее в широк диапазон от природни условия. Много адаптивно животно. Сменя често козината си – долният й слой е много твърд - предпазен. Подобно на брадавичестата свиня е социално животно, живее на глутници. Напада изнанадващо. Вие само, когато е в групата си или когато търси контакт с нея. Има сходни външни белези с кучето, но е с характерна окраска кафеникаво -бели петна в областта на главата. Подлежи на опитомяване и дресировка. Избягва показност, освен когато се бори за територия с други хищници. Не отказва сирене.

Червеношийката е птица с тънка човка и с големи очи. Подскача по земята, често внезапно се спира и бързо се "кланя", като потреперва с опашка. Прелетна птица е. Гърбът й е със синкаво-зеленикав оттенък, а гушата червена. Мъжките са с много по-ярко оцветяване. При отглеждане в общ кафез с други птици червеношийката първо проявява признаци на заядливост и дори враждебност, но скоро привиква и утихва. В миналото е била любим експонат, отглеждана често в царските и султански покои.

И както в детските приказки, така и тук лисицата умело измъква плячката на враната. Много хитра, с добра тактика разработена през годините, тя прилага различни техники за успешен улов. Яхнала опитомения вълк, притичва през полето, без да оставя следи. Той – дали болен, дали здрав, гордо стои под светлините на прожекторити с изглеждащия като кожена яка Кум Лисан. А отстрани надува гърди и пее иначе синята Червеношийка.

Сокол и сурикат
Соколът е птица, която се среща и по нашите географски ширини. Хищник. Ловува всичко от дребни насекоми, до птици и бозайници. У нас е защитен вид. Някои от подвидовете са най-бързо летящите птици. Има силно развито зрение. Напада бързо и изненадващо. Първо наранява плячката с нокти, а след това я доубива с удар с клюна си. Грижи се за поколенията си, обучава ги дълго време.

Сурикатът е смешно животно. Наричат го веселякът на пустиня. Спокоен на вид, но изключително нервен в действителност. Живее на колонии. Лидерството не винаги се взима по мирен път, поне не за пред останалите. Някои учени смятат, че всъщност борбата за надмощие и атрактивните боеве са по-скоро игра, защото колонията не може да допусне случаен екземпляр да я оглави. Сурикатите имат интересен начин на живот. Докато редовите членове на стадото търсят храна, водачите стоят на пост и ги пазят. По ирония на съдбата техният естествен враг са грабливите птици.

Напомня ли ви на нещо този разказ? Завиден Холивудски екшън на сцената. Тиха, планирана смяна на формалния лидер зад кулисите. Тежък и монотонен труд по полето на обикновените симпатизанти и гордо кръжащи и озъртащи се водачи във висините...

Атакуващият бездиханните
Белоглавият лешояд е птица, хранеща се с мърша. Деня прекарва летейки в търсене на храна. Дебне, планира на голяма височина и практически остава невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато се спусне към плячката, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида, намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно. Обкновено не нападат живи животни, но има случаи при отмиращи жизнени функции, да започнат да ядат и докато плячката е все още диша. Дълго време се смяташе за изчезнал вид в България. До появяването на една двойка, дала началото на нова колония от вида...

Е, то и това вече е в историята, но останалата част е актуална. Един белоглав лешояд от години дебне да изпадне малко мърша и за него. Кръжи, взира се, когато трябва и напада още мърдащата жертва. Самостоятелен по принцип, но и отборен, когато има полза за него...

Силата на отразената светлина
Митологията около едно от най-странните и интересни същества - светулката, е много силна. Смята се, че тя генерира светлина от слънцето и нощем свети с нея. Реално физиологията на това насекомо е много по-различна. Но нека разгледаме особеностите от тази разпространената, народопсихологичната гледна точка. Ако приемем, че тъмнината на гората е най-доброто място тези същества да блеснат, то горският цирк е най-подходящото за изява. Стояли в подножието на силните допреди време лъчи, днес малките същества, продължават да подхранват мита за мощта на своя светлик. Но какво ще стане на сутринта, когато дойде нормалната светлина? Или още по-скоро, когато прожекторите на манежа ги осветят?

Те стояха на завет много дълго време. Скрити под крилото на едно също толкова митологизирано същество – царят Слънце. Но решиха и търганаха сами - пърхат с крила. Светят в сенките, оставащи бледи следи през деня. И топящи се с всеки следвщ размах...

Менажерията под чертата
Няма място за всички в приказката. Змии, хамелеони, чифтокопитни и т.н., и т.н. Те стоят зад чертата – в бексдтейджа и гледат шоуто, участвайки в него като помощен персонал. Добре платен, ако изиграят правилно картите си. Да, тази приказка може да продължи до безкрай. А гората е само една, манежът също. Ето защо на сцената рамо до рамо застават иначе естествени врагове. Въпрос на подбор, но не естествен, а обществен.

* Из „Цирк в гората“ от Цвета Брестничка