Заплахата на Терминал-ците

След изборите във фейсбук заваляха заплахи, че, Този и Онзи, не виждат друг изход и са на ръба да хукнат към Терминал 2. Но не го правят. Говорят го. Размахват това изказване, като разбойническа глава, забита на прът с презумпцията за вина и наказание. Но за кого? Това не разбирам. Честно.
Разбирам, че има недоволство. Аз също съм недоволна, че същите хора ще правят политиката, която се прави почти, откакто съм се родила.
Аз разбирам, че има гняв срещу наглостта на политическата класа.
Разбирам, че има дефицит на справедливост.
Но не разбирам други няколко неща.

Защо избирателната активност беше ниска? А после се изненадваме, че ДПС, например, е с висок процент? Или се срамуваме от изборните резултати? Ами то е „толкоз просто и логично”. Като гласуват малко хора, техните разбирания определят кой ще влезе в парламента. Точка. Това е така цитираната и толкова неясна вече демокрация.
Има и други защо-та...

Защо имаше протести срещу властта, която чрез изборите отново получи легитимност?  Защо помежду си хората говорят  „не искам да ме управляват комунисти и турци”, но това си остава паралелна реалност, която никога не стига до медиите? Или ако стигне, е чрез още по-ужасни проповедници на злото, които се бият за политическия кокал?

Защо има толкова недоволство и толкова малко реална реакция да го спреш?
Най-важното от всички защо-та в този текст обаче е – защо едни българи заплашват други българи с емиграция?

Наистина, обяснете ми. Какво трябва да последва от факта, че стотици хора си написаха статуси, колко е отчайващо положението и че тази ужасна  държава и хората в нея заслужават само едно – напускане завинаги!
Странни изявления, като се има предвид, че единствените засегнати от подобна мярка на доброволно излизане от страната ще бъдат близките на заминалите и самите заминали.

Подозирам, че Заплахата на Терминала звучи като клетва само в нашите усти. Българите, според историята, винаги сме били привързани към земята, към имотите. Абе, Гераците, ясно е. Ето защо най-голям страх ще предизвика именно откъсването от най-святото. Скъсаното коренче. Може би затова така величествено се заявява в  социалните мрежи – ще заминем. Навън.

Иначе.
Никой политик не го интересува, че точно вие, сте решили да заминете, понеже не одобрявате поведението му. Или го смятате за престъпник. Даже още по-добре – едно отрицателно мнение по-малко на територията на държавата Му.
Освен това, децата на политиците отдавна вече учат в чужбина.
На институциите също не им пука за вашите фейсбук излияния.
На хората, които следват шуробаджанашките принципи на съществуване - също. Те дори ще се радват, че ви няма.

И какво излезе?
Че единствената мишена на заплахата „Избирам терминал 2”, сме самите ние.
Доста комичен парадокс.
Давещият се заплашва друг давещ се, че ще го остави сам!
Ами – заминете. Моля ви. Наистина.
Ако това, ще ви направи по-спокойни, по-щастливи и по-добре живеещи, заминете! Защо трябва да оставате? Ако ще живеете с отвращение, не си го причинявайте!
Ако ще съжалявате всеки ден, че не сте избрали да заминете – не си позволявайте това самосъжаление.

Заминете.
Ако смятате, че обричате децата си на ужасно бъдеще в България.
Моля ви. Намерете друго място с по-добро бъдеще.
Само не карайте всички Оставащи да се чувстват виновни за вашето заминаване. Просто тръгнете и толкова.
Тук ще се задържат другите  – които искат или могат; или друго не искат и не могат.
Но недейте, скъпи Терминалци, да жигосвате останалия живот по тези земи. Щото не е честно.
На вас не ви казват, че сте се запътили към Ада, нали?
Защо тогава, не оставите Оставащите да вярват, че България е повече от име. Че Левски е повече от отбор. Че химнът е повече от песен. И, че родната земя е повече от пръст.

Приятен полет! (и това не е ирония)