Специален коментар
Кратка следизборна шизофрения

Венци Мицов | 15/05/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Приятели, изпихте ли си хапчетата? Аз лично треснах мента, глог и валериан и 2 валидола профилактично, за по-спокоен старт на деня. Пийнете и вие по нещо, преди да се гмурнем в действителността...
А тази сутрин никак не ме пощади – разбрах, че на горкият Джон Бон Джоуви му прилошало снощи, по време на концерта на националния стадион...
Лошо. Сега някой специалист по окултни науки може да коментира, че във въздуха у нас се носи злото и сензитивни личности като звездата от Джърси са потърпевши...
И сигурно ще е прав.
И на нас постоянно ни е лошо последната седмица. Едни бюлетини, едни чували, едни скандали...
И на всичкото отгоре все още не знаем кого точно избрахме и защо. Дали Волен, заради „Планът Сидеров“, дали Станишев заради това, че обеща да не ни е премиер, ако го изберем...
Или ДПС, просто защото обичаме баклава. И имамбаялдъ.
Не коментирам ГЕРБ, защото и те самите още не са се коментирали. Как да коментирам някой, който не е наясно със себе си.
Мога да коментирам само факта, че минаха 3 дни от изборите, но ние все още не знаем какво става. И затова минахме на план Б – да се съсредоточим върху концертния живот в страната ни.

„Депеш Мод“, „Бон Джоуви“ – само за 2 дни се почувствахме като концертната столица на Европа.
Сега си давам сметка, че резултатите от изборите се забавиха толкова много в неделя не за друго, а за да позволят на хората да се насладят на британските ню уайв легенди, после да се приберат, да си сипят едно питие и да видят как Андрей Райчев с приветлив поглед и леко палав тон казва – „ъъъъъ, вероятно сме свидетели на нещо безпрецедентно, ъъъъъ“...
И всичко това, докато претопляме мусаката от обяд и обсъждаме с половинките си колко яко е звучало парчето „Еnjoy the silence“ и как едно време сме се обличали с черни дрехи и сме си топирали косата с лимонада и крем за бръснене, преди да отидем на Кравай...
Схващате ли някаква идея в текста дотук?
Не, нали. Няма никаква идея. Аз лично нямам никаква идея какво се случи в последните дни. Даже в стила на шоуто на Денис Ризов бих продължил – какво се случи и дали трябваше...

Знам само, че тази сутрин осъмнахме с писмо, подписано от „група достойни прокурори“.
Страхотно име за пънк група. Ако някога сформирам собствена такава, ще я кръстя „Група достойни прокурори“, да знаете.
И ще бъда основна конкуренция на дамската хардкор банда „350 000 бюлетини“.
Може да станем известни и да подгреем я „Бон Джоуви“, я „Депеш Мод“, ако разбира се не са се разпаднали или подали оставки заради краха на десните партии в България...
Впрочем знаете ли – върти ми се в главата една мисъл – да обединим десните лидери, като им сформираме една рок банда.

Представете си група, в която на соло китара свири Иван Костов. Вокали – Меглена Кунева. На барабаните Кабаиванов, перкусии – Мартин Димитров. Беквокалите на Надежда Михайлова и Петър Стоянов, примерно. И Любо Дилов за конферансие...
Такава формация би имала хем огромен успех, хем би консолидирала дясното пространство с хитовете си. Хем би помогнала да се изгладят противоречията в дясно...
Но млъкни сърце!
Това е невъзможно. В музиката фалшивото пеене и свирене водят до освиркване и празни зали.
В политиката фалшивото води до успех и често – до изборна победа.
В тоя ред на мисли – от политик музикант не става.

Май е време да приключвам с този шизофреничен текст. Успяхте ли да разберете какво иска да каже авторът?
Предполагам не. Просто авторът иска да каже нещо, но самото нещо така и не иска да се случи, за да може авторът да говори за него.
Авторът искаше да каже – „Изборите свършиха, концертите минаха, имаме правителство, бля – бля...“
Вместо това авторът и всички вие, които го четете в момента трябва да седите и да умувате какво по дяволите се случва у нас след 24 години преход към демокрация?
Има ли демокрация всъщност?

Отговорете си сами. Аз ще повярвам, че у нас има демокрация, когато заловят не 350 000 „фалшиви“ бюлетини, а 350 000 фалшиви билета за „Депеш Мод“.
За „Бон Джоуви“ наполовина, че на певеца много често му става лошо и не си довършва концертите...
Нещо, характерно и за последния ни кабинет...

 

 



Други статии от този автор



Коментари