НИЕ СМЕ ЕДНО

Един негър от Америка се събудил един ден и видял квартала си – пустеещ и сив. Понеже обичал да яде здравословна храна и трябвало да пътува с часове до специализирани магазини, негърът взел една мотика и прекопал парчето земя между къщите в гетото и засадил домати. Това се случило 70-те години на 20 век. Починът му взел да се развива и сега негърът има последователи и в Европа. Садят овошки и зеленчуци, където им падне – дори на островчетата за пътни знаци по кръстовищата.

Незнайно как, но не е български патент, добрите намерения да бъдат санкционирани. Негърът сто пъти е глобяван от градските власти, докато не печели дело в американския съд, че има право да сади патладжан на ъгъла на тротоара, където е останал един квадратен метър чернозем. Велик негър, и истински. У нас такива негри нямаме. У нас живеят някакви бледи негри, които не са достатъчно черни, за да можем да се гордеем с тях. Друг е въпросът колко олово има в домата, ако е пораснал на магистралата. Но починът на негъра днес на запад се нарича „партизани с мотики“. У нас никога не е имало партизани с мотики – тях ги наричат „ахмаци“, има и народна мъдрост за това. У нас партизаните трябва да са с шмайзер и пита кашкавал, клише та клише.

Стотици пъти пиша за злонамерието и добронамерието. Гледам как днес политическите партии ожесточено, като никога злонамерено, се състезават да ни помогнат да живеем по-добре. Ще се скъсат да се грижат да живеем по-добре, като анаконди борещи се с лайно. Политиците са анакондите, лайното сме ние, щото сме меки и редки.

А аз всяка седмица показвам по един българин, който не живее добре, направо си отива. Ако политическите партии искаха да помогнат на отделния българин, ако не се държаха като анаконди, щяха да ми се обадят, да питат за адреса на онази безработна майка на 9 деца и да отидат в нейната къща. Дори и да си направят пиар с такова действие, щях да си помисля, че това е смисълът на политиката. И на телевизията. Но ето, честно казано: за десет години, откакто снимам най-закъсалите българи нито един политик след това не ги е потърсил, не се е позаинтересувал, не е прегърнал поне едно дете, дори и колкото да го снимат фоторепортерите. Всъщност, само един Румен Петков се обади веднъж, свършихме работа и помогнахме на човека. Но един политик за 15 години просто не се брои…

Ако искате да възстановите държавата след вашето общо и последователно управление – не трябваше ли да почнете от героите, които показвам? Щеше да е лесно – те са толкова закъсали, че и малка помощ, като намиране на работа или организиране на тяхна банкова сметка, щеше да помогне. Щеше да е лесно – избирателите щяха да видят, че отделни политици и хора имат сърце и ходят на крака при бедните, отчаяните, закъсалите, сбъркалите и загубилите пътя.

Аз мисля, че днес и винаги у нас политикът се гнуси от избирателя си. Виждал съм и журналисти, които се гнусят да поемат ръката за едно „здравей“ на човека, който снимат. Или поемат ръката, после се бършат със специални кърпички с много алкохол в тях. А политиците дори не стигат до ръката на избирателя си. Или рядко стигат.

Единственото ми изискване към политиците е да общуват с мен. Ако общуват с мен след това могат да се направят много неща. Как ще оправите нацията, каква политика ще водите след като ви е гнус от дрипавите, беззъбите, разчорлените, прегърбените, сакатите и смотаните? Вие в дипломатска утроба ли сте родени? Или със сребърна лъжичка в задника?

Искрено се радвах, че Борисов общуваше с хората. Театър да го наречете – за първи път се случваше. Днес Борисов мълчи като Костов. Искрено не разбирам кой му даде този съвет, тази арменска препоръка да ограничи говоренето си – та той само с това разполагаше! И не беше малко. Той убеждаваше, дори се караше, дори като не можеше да понася някого - пак говореше с него. Сега заприлича на другите политици – самотен, строг и неясен. Точно сега, когато го намачкаха отвсякъде той не използва основното си оръжие. Така е, когато получаваш съвети от хора, провалили не една или две добронамерени идеи. Така е, когато си избираш при кой журналист да ходиш. Така е, когато „приятелствата“ с журналисти и журналистки един ден се превърнат в отровни гъби. Така е, когато не можеш да обясниш откъде се взеха, мамка им, 350 000 бюлетини. Чувствам се като фен на „Левски“, който е разбрал, че съдията е подкупен в наша полза. Триста и петдесет хиляди – това и да искаме да е заговор на БСП е трудно да го кажем – просто защото едва ли БСП може да убеди активист на ГЕРБ да отпечата бюлетините и да остави ДАНС да ги намерят. От чудовищно по чудовищно.

Днес всички крещят. Стана модно да се псува Борисов. В такова време говорещия умно човек трябва да помълчи и да чака какво още ще му прати Господ. Но едно е вярно – Борисов го създадоха журналистките. Днес те го кълват до кръв, един въпрос не му задават и направо показват къде му са налъмите. Журналистите също са част от политическата истерия, която стига до тиха, студена гражданска война. Точно сега война обаче не ни е нужна. Приличаме на Шишманово царство.

А гледам Евровизия и чувам техния слоган – „НИЕ СМЕ ЕДНО“. Гледам гръцкото ска, гледам румънския кастрат, гейовете от Малта и Ирландия, дебелата еврейка с тясната рокля и другите азербейджандци, арменци и албанци, които се правят на Лед Цепелин и си мисля – тия, толкова различни от цял континент хора, имат за слоган „НИЕ СМЕ ЕДНО“. А в България ако кажеш „ние сме едно“ първо ще те набият, после ще те напсуват, а после ще отидат в полицията и ще кажат, че си искал да спиш с дъщерите им. НИЕ СМЕ ЕДНО - велик слоган, велика мечта, неподвластна на скепсис и подигравки. Ама елате у нас и ни вижте дали сме едно?! Ние не сме едно – ние сме 7 милиона и НЕЩО. Нещото винаги съм аз. Другите седем милиона не просто не сме едно, а са некви цигани, старци, гадни бебета и курви и другите там дебели жени, и безработни мъже, и раково болни и кисти на гърба на политическите планове. Защото електоратът у нас е просто киста на гърба на политиците, израстък за размятане и подигравки.

Самоомраза има у нас. И гнусливост у тези, които искат властта заради нас. Ами откажете се от нея, от властта, ако ви е гнус от сакатите, гърбавите, дрипавите, беззъбите, бедните, бедните, бедните и малките. За какво се борите иначе? Всеки ден трябва да сте долу, като поне един Ганди, като поне една Тереза. А вие – седите горе и мълчите. Като не мълчите - вадите лайнострелящите инсталации и пак не говорите, пак мълчите в безумната канонада на гнусливата незаинтересованост.

Какво ви става!? Планетата вече е едно, а ние тука - на две махали живота не можем да спретнем? Какво ви става, а - откъде взимате този наркотик на омразата… един Господ (на дилърите) знае.