Актуално
Дневният ред

Екатерина Анева | 28/05/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Скандали, обиди, нападения, сценарии за правителство, подготвяни месеци преди изборите... Това гледаме и слушаме от февруари. „Монтерей“ vs/ или + “Банкя“, генералски схватки и прокурорски игри. Признавам - част от теориите не са лишени от логика.  Например, „изненадващата“ кандидатура на Цветлин Йовчев за вътрешен министър. Още в началото на април той подаде оставка като  съветник на президента, защото “започва дългосрочен мащабен проект“.  Партенките, които от седмици се пускат като конфигурации на МС. Та самият Орешарски беше номиниран месеци преди изборите...

Гледаме и слушаме ние, които сме потопени в политическите словоблудства по принуда.  Често ни обвиняват, че сме пионки, чрез които се реализира тази партия.  Има и журналисти, които не пеят в хора от пригласящи на различните партии „радиоточки“.  А просто следят събитията и ги анализират, защото те отдавна не следват хода, предначертан от здравия разум.

Цунг цванг
Утре 240 те народни представители трябва да вземат съдбоносно за страната ни решение – ще имаме ли нов работещ кабинет след почти тримесечната политическа криза? Сериозно предизвикателство, предвид услужливо написаната конституционна база.  При сегашната конфигурация 120:120 се очертава една  колкото ужасяваща, толкова и решаваща битка.

Правителството „Орешарски“ има твърди120 депутатски гласа - 84 от Коалиция за България и 36 от ДПС. Против кабинета се очаква да гласуват 97 депутати от ГЕРБ. Четвъртата поличтическа сила – АТАКА, заявиха открито, че няма да подкрепят ничие правителство в рамките на това НС. Парламентарната ни история обаче показва, че в такива моменти решаващи се оказват единичните действия на  отделни депутати, подвластни на стратегии в разрез с декларираните позиции на техните партии.   Това означава, че паритетното равенство,  може да се окаже само фиктивно.

Сценарий / математическа схема
За да започне заседанието на парламента, в залата трябва да присъстват поне 121 депутати.

Така че е важно  какви ходове са подготвили  първият и последният - ГЕРБ и АТАКА.   Те могат да влязат на заседанието и да се регистрират. Или да влязат и да не се регистрират. Още в първия ден на парламента, Волен Сидеров заяви, че ако не се регистрират, може да се стигне до нови избори.  Което автоматично води до извода, че от решаващо значение за кворума все пак може да се окаже регистрацията поне на един депутат от АТАКА.

Според Конституцията, парламентът приема законите и другите актове с мнозинство от повече от половината от присъстващите депутати освен, когато се изисква друго мнозинство. Така, ако има кворум, за да започне заседанието, кабинетът може да бъде избран само с гласовете на БСП и ДПС. При тази хипотеза все още не е изключена миграцията на депутат от АТАКА. Въпреки че реално гласовете могат да са и доста по-малко  120.

Изчисленията показват, че веднъж избрано, дори и със 70-80 гласа, правителството „Орешарски“ може да бъде свалено от власт само ако някои от депутатите, които са го избрали, гласуват срещу него. Или ако самото то реши да подаде оставка. Все възможности, почти изключени, предвид твърдите партийни редици на БСП и ДПС.

Вот на недоверие
Според Конституцията при искане на вот на недоверие на Министерския съвет предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители - или поне 121 депутати. Всичко това означава, че и без парламентарно мнозинство кабинетът може да управлява.  А схемата, по която ще се приемат законите и решенията, стана ясна още в първия работен ден - чрез регистрирането на по-малко депутати в началото на заседанието, за да се изисква по-нисък кворум.

 Дневният ред на хората
А там „долу“ в селата  и градовете тече един съвсем различен живот – истински и неподправен. Неподвластен,  поне не съзнателно, на събитията на жълтите павета.  Само на 30 км. от „Царя“, хората си броят стотинките за хляб и лекарства, но не гледат парламента, а обсъждат живота в съседния двор. Но и това май е доста изкривена представа за атракция... Не казвам, че е лошо да не се интересуват от политика, но не е и съвсем оправдано в днешната исторически обременена ситуация. Докато клюките за дъщерята на кмета и сина на хлебаря заемат цялото полезрение в „малкото“ селце, в „големия“ град един грандиозен и добре режисиран риалити проект, решава тяхната, а всъщност нашата обща съдба. И реално пионки на шахматната дъска се оказваме не ние журналистите, а целият гордо незаинтересуван и патетично самопровъзгласил се за аполитичен народ.

 

 



Други статии от този автор



Коментари