ДА ЖИВЕЕ ТУРЦИЯ.

ДА ЖИВЕЕ ТУРЦИЯ.
07-06-2013г.
21
Мартин Карбовски

„Всичко започна от еко-протеста в градинката на Таксим и за 5 дни се разрасна в цялата страна като обхвана повече от 50 града. Арестувани са над 1300 души, по думите на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Има много ранени, сред които и тежко пострадали. Властите обаче отричат да има жертви, но по информация, разпространяваща се предимно в пламналата социална мрежа се съобщава за няколко загинали. Полицията безспир обгазява, излива водни струи и изстрелва халосни патрони срещу протестиращите, но те вместо да се откажат на инат се връщат след 10-15 мин. и отново дават достоен отпор. Уникалното е, че след всяка полицейска атака броят им се увеличава още и още...“

Това е писмо на Нихал Йозерган, публикувано във Фейсбук.  До този момент, ако сте следили новини от Турция можеше да си помислите, че там се случва поредното недоволство. Енергията и младостта на турската нация непрекъснато се изливат на Тексим, това ще разберете, ако следите международните страници на вестниците. Там има винаги протест – ако не са кюрди, ще са профсъюзи, ако не са и те - ще са студенти, ако не е това - ще е друго. Можем само да им завидим на турците – протестите в една страна означават само едно – незагубената енергия на мравуняка. У нас протести няма – за какво са ни, та ние живеем добре.

Огледайте се – вижте и заглавието. Понякога човек трябва да се поучи от този, когото не обича. Понякога човек трябва да разбере бившия си враг и да вземе от него пример. Понякога трябва да се вгледаме внимателно в този, от когото се страхуваме. И този път трябва да признаем – турците, за разлика от българите, знаят какво искат. Което е добра новина за всеки на Балканите.

Преди време проф. Андрей Пантев ми каза нещо, което няма да забравя. На моя въпрос - дали може да се вярва на „светскостта“ на Турция, той каза „Не!“. И това се потвърди през последните десет години – Турция расте като страна, в която ислямът отново е на път да възроди империята. Това нещо, този процес, дори си има доктрина и дори си има име. Нарича се Давутоглу. Доктрината Давутоглу намеква и натъртва, че народите в османската империя са живели завидно щастливо и не е невъзможно те отново да заживеят заедно заради икономическата и военната мощ на Турция, която да обедини всички стари познати парчета на империята. Доста неприятна теория, влизаща в сила постепенно и катализирана от онова, което балканските народи не харесват – ислямът.

А сега погледнете в България – тук ислямът, нетрадиционният, както го наричат, проби от малките селца тихичко в градове като Пазарджик. Вече е в Пловдив, под тепетата, вече е във всяко село, което сякаш демократично иска да сложи забрадката и да слуша мюезин. Нещо, което в Гърция никога няма да се случи. Нещо, което и в самата Турция трудно се случваше. У нас, понеже сме демократични идиоти, ние върнахме джамията като фактор в културния живот на всички – независимо от броя на нуждаещите се мюсюлмани. Същото се случваше в Турция – там разбира се, по-логично.

И точно Турция, братя, каза онова, което ние трябваше да кажем – Турция изкрещя на неомюсюлманите най-важната реплика, която отдавна трябваше да е като кръст у нас, кръст, който да носим. Турците изкрещяха:

 „НЕ ЩЕМ ДЖАМИИ, ДАЙ НИ УЧИЛИЩА!“

Изкрещяха и други неща – примерно  "Турция е светска и светска ще остане!". Имаше нужда някой да го каже, защото портретите на Кемал Ататюрк напоследък изчезнаха от турските берберници. И още крещяха турците – казаха това, което нас ни е страх – казаха : "Долу ислямо-фашизма!"

Ето затова - да живее Турция! Хората там успяха да дефинират истинската същност на пълзящия ислям. А ние си траехме и се правехме, че не забелязваме анти-правата на пълзящата ислямизация. Изречението – не щем джамия, дай ни училище, е въпиющото българско изречение. Ние трябваше да го кажем! Ама сме си ебали майката от страх и навеждане!

Турция ни дава смелост – на всички, които виждат налагането на безсмислена нова религиозна доктрина, била тя християнска, мюсюлманска, будистска или ескимоска.  Турция се усети, че има властта и свободата да се осъзнае от процесите, пред които цяла Европа мълчи – сетивността към мюсюлманите, леко агресивните, леко безмислените. Турция разбра, че джамията няма да те храни, няма да ти даде прогрес, че джамията трябва да остане символ, а не министерство на външните работи. И Турция показа, че е далеч по-модерна и смела страна, с нови и безстрашни хора, които казаха на един Ердоган – пич, не искаме да притежаваме най-голямата джамия в света!!! Искаме парк! Искаме дървета и пространство - не искаме идеология!

Това трябва да каже всяка нация, на която и се предлага да полегне върху пироните на лява, дясна, ескремистка или религиозна идеология. Турция се сети за Ататюрк, който я извади от унинието в началото на века и я направи светска. Махна брадите и чалмите, и забрадките. И това беше прогрес. И турците го разбраха. Ние – не. Ние днес връщаме брадите и забрадките. Чалмите чакат.

Може да ви се стори смешно, но Турция ни показва как да се справим с тихия джихад по улиците ни. Джихад, организиран от няколко добре платени от арабските страни войнстващи ревоюлционери, лениновци с  мохамедова брада, да се свети името му. Хора, които няма да измислят пеницилина, по вероятно е да го забранят. Което е крачка назад, разберете, крачка назад в прогреса на човечеството. И щях да го напиша дори и да ставаше дума за християни.

 Исканията за оставка на Ердоган и прекратяване налагането на закони, обричащи на битовата ислямизация (ограничаване продажбата на алкохол, регламентация на поведението на мъжете и жените на публични места и пр.), наложиха извода, че протестното движение има антиислямистки характер. И слава Богу! И слава на Аллах! Вижте им лозунга – просто турците се изправиха пред общия враг на прогреса – ненужния, преекспониран ислям. А вече 50 години самата Европа не смее да направи това. А на нас, българите?! На нас ни остава просто да преписваме от тях, турците, малките им победи и революции. Да живее Турция! И още:

 “Училища, а не джамии!“

 “Бира, а не айрян!“

„ Свобода на словото, а не затвор!“

„ Демокрация, а не фашизъм!“

„ Турция, а не Дубай!”

Не разбирате ли?! Някой отново въстана заради нас. Този път е малко иронично, но е още по-срамно. Турция ни учи на чиста и свята република. Левски щеше да го оцени. Робът – никога.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.