ЗАГОВЕЗНИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Кога за последен път се извинихте?
Знам, знам... Не ми отговаряйте. За последен път се извинихте преди няколко минути сами на себе си.
Никога няма да си го признаете, но преди няколко минути, когато детето ви попита – „Тая година ще ходим ли на море?“ и вие го излъгахте за пореден път, че да, ще отидете, макар да знаехте, че няма как да стане...
Та точно преди няколко минути вие се извинихте сам на себе си – сори, не трябваше да гласувам за тия... И за предишните, и за тях не трябваше да гласувам...
И после се извинихте още веднъж, защото си дадохте сметка, че отново ще гласувате за тях, защото по телевизията са ви казали, че само така може.

Извинявате ли се често? Случвало ли ви се е да изпитате внезапен порив да поискате прошка от някой напълно непознат – дрипав клошар или учителят ви от началното училище, понастоящем пенсионер с 200 лева пенсия и няколко болести, за които са нужни 400 лева за лекарства месечно?
Не сте ли изпитвали желание да отидете, да целунете нечия ръка и да кажете „Извинявам се!“, въпреки, че точно вие не сте виновни?

Ако сте изпитвали подобно желание, имам добра новина за вас – вие все още сте хора и не сте изгубили последните няколко милиграма от душата си – въпреки системата за промиване на мозъци, която служи като влажна среда за инфекцията, наречена „Български опит за демокрация – версия 10.11. 1989“.

От няколко седмици насам термина „ИЗВИНИ СЕ, БЕ!“ стана особено популярен. Цяла една парламентарна група сгащи цял един репортер на прочута кабеларка и се опита да го линчува посред бял ден, крещейки фанатично – „ИЗВИНИ СЕ БЕ, ИЗВИНИ СЕ БЕ, ИЗВИНИСЕБЕЕЕЕ!!!!“.
Подиграхте ли им се в социалните мрежи? Направихте ли си някакъв каламбур с името на Волен, не се ли позабавлявахте с неговите снимки на кон или как налита към бившата здравна министърка Деси, която също ни караше да се извиним, че не си плащаме здравните осигуровки...
Въпросът е – стана ли ви по-добре от това? На мен лично – да. Поне за няколко секунди ми стана по-добре.
Но кой съм аз, че да служа за пример.
 

Какво се случва у нас, скъпи приятели?
Не се ли намираме в едно постоянно състояние на „сирни заговезни“, в което трябва постоянно да искаме прошка от някой и да се извиняваме?
Виждали ли сте друга страна, в която който и да се възправи на държавното кормило, започва рязко да се опитва да вменява на народа си някакъв комплекс за вина.

Спомнете си най – новата ни история:
- Петър Младенов възнегодува от народа и повика танковете
- Андрей Луканов възнегодува от народа и се отдаде на частен бизнес
- Костов се обиди на народа, когато изненадващо не получи втори мандат и спря да дава интервюта
- Н.В. Симеон дъ секънд поиска да си сменим чипа
- Станишев караше министрите си да „развалят седянката“(учителската стачка)
- вездесъщия Бойко Борисов ни квалифицира като „кофти човешки  материал“
Вие изпитвате ли чувство за вина към тези неразбрани потомци на Стамболов?
Не ви ли се иска ей така бе, да ги намерите и да им се извините? Да им кажете – „Мама му стара, господин еди кой си, ние ви прецакахме и вас... Ако България беше населена с други хора, вие щяхте да сте легенди, нещо като Чърчил, Тачър, Рейгън, де Гол“...
Прав е Волен Сидеров! В едно е много прав!
Думата „ИЗВИНЕТЕСЕБЕ“ (знам, че не е една дума) е новата национална мантра.

Вие искате ли да се извиним?
Аз искам!
Искам да се извиня на племенницата си, която изпратих преди 2 седмици на Терминал 1 в посока Англия.
Искам да се извиня на почти целия ми випуск от музикалното училище – хора, които не само че не живеят в България от 20 години, но и голяма част от децата им се казват Ханс, Джон и Хосе...
Искам да се извиня за това, че приютът в Нови хан отново остана без ток.
Искам да се извиня и за това, че освен, че остана без ток, ние не само не помогнахме, но и започнахме да пишем, че това не е приют, а публичен дом.
Искам да се извиня и за това, че една моя фейсбук приятелка от Кюстендил  на име Мария има тумор в главата си, но двамата с мъжа й не могат да съберат нужната сума за лечението от 35 000 евро, защото са честни хора.
Искам и да се извиня за това, че понякога 35 000 евро са вечерната дажба на разни набързо забогатяли симпатяги – режийни за кокаин, мацки, шампанско и мятане на салфетки.

Вие искате ли всички да се извиним? Да поискаме прошка?
Нали знаете – на сирни заговезни всички си искаме прошка. Ядем халва и варени яйца.
Вие искате ли да ядем халва?
Постоянно да се тъпчем с халва, докато успеем да простим и да ни простят?
Не вярвам! Не вярвам и в това, че сте забравили втората част от ритуала на заговезни – паленето на огньове.
И когато видите пламъчето на недоволството да лумва – не го стъпквайте виновно с крак.
Оставете го да пламне и да се разгори. Времето за прошка и извинение свърши. Както и една голяма част от не много дългият ни живот.
Аз повече няма да се извинявам!
А вие???