Битката на нетолерантните

България традиционно е смятана за толерантна територия. Но заговори ли се за пушене, искрите започват да прехвърчат. Пушачите освирепяват, когато дойде време да оставят питието си и да излязат пред заведенията да димят. Защо се бунтуват, навън дори се социализират, обединени от димящия си интерес. Виждаме ги често - как нервничат пред някой бар и псуват другите вътре, онези, на които не им се налага да излизат. Неотдавна времената не бяха толкова разделни. Тогава въпросът с пушенето на обществени места не беше така актуален...

След европейското прераждане на страната ни голяма част от населението оплодихме и чувство на нетърпимост към вредния навик на пушачите и заради това ги изгонихме навън - под дъжда, до кофите за боклук. Накарахме ги да се крият из тоалетните, таваните, мазетата… Аплодисменти - би казала Европа. Аплодирам и аз, но тихо, надявайки се ръкопляскането ми да не достигне до ушите на Андрей Слабаков.

Тихата война пушачи - непушачи започна след въвеждането на закона, който забранява напълно дименето на обществени места. Заговори ли се за пушене - едни се обединяват покрай порока си, а други покрай интереса си да бъдат здрави. А колко спокойно си живеехме без този европейски закон и колко толерантни бяхме към хората, размахващи отровните папируси…

Но не ме разбирайте погрешно - аз съм бивш пушач, към момента епизодичен позьор. Изцяло заставам зад настоящия закон. Дискриминирам пушачите и с удоволствие потискам правата им. Обаче виждам пристрастените, идват с нож в ръката срещу мен и другите като мен. Искат да си пушат и да ме опушват - в асансьора, в ресторанта, в бара, на работа... А България май не е Европа, изключая някой и друг привнесен закон. И май държавата да клекне на пушачите. Заради разни ползи от тютюнопушенето ( като бизнеса и нечие удоволствие, и нечии предизборни обещания и електорат).

А аз и много като мен нямаме ресторанти и барове, но имаме бел дробове. И би следвало да имаме избор да не ни ги задръстват с катран и прочее вредни тютюнопушени съставки. Настоящият закон ни дава това право. А настоящата власт скоро може да ни го отнеме.

Но у нас е така – всяко чудо за три дни и всеки да си прави каквото иска. За всеки, ако може да има – отделен закон, за да не се налага никой да се съобразява с никого... А пък ако закона не те кефи – го нарушаваш. И защо се тръби, че е толкова голяма драмата на пушачите и бизнеса, които уж били с потъпкани права, когато нощем в заведенията пак се пуши и закон пак няма. Разликата с преди е само това, че не тръскат в пепелници, а в чаши пълни с мокри салфетки или всякакви приспособления умело измислени от родните занаятчии. И защо непушачите не протестираме срещу неспазването на закона, а пищим, че ще го отменят. Цигарените дебати стават идиотски и фанатични, а най-тъжна е именно страстта, която се влага. Като че ли в България решихме всички останали проблеми и нищо друго няма такова огромно значение като въпроса - да пушим или да не пушим.