Цензурирано!

Цензурата е стара, колкото стари са и най – старите колонии, племена, империи, царства, демокрации и републики. Под една или друга форма властимащите са ограничавали правото на останалите хора да ги критикуват, осмиват, да коментират определени решения или сфери на живот. Изобщо – цензурата, осъзната или не, съпътства човечеството от най-древни времена. 

Разбира се, съвременните общества сочат като примери ислямските държави и различните диктаторски режими като места, в които свободното слово е силно рестриктирано. Сочат и комунистическия режим като управленски модел с характеристики като - ограничения на словото, печата, действията и мислите на обикновения гражданин.

„Ние нямаме цензура. Имаме ограничение за това, което вестниците могат да съобщават.“ (Луис Нел, заместник министър на информацията в ЮАР)

Към днешна дата една от най-проблемните страни е Китай. Там медиите са подчинени на директивите на отдел "Пропаганда" на Комунистическата партия. Забранено е: да се критикува властта, да се говори за човешки права и за демокрация, да се обсъжда личния живот на китайските полтици. Даже след поредица от статии и репортажи за поведението и светското облекло на първата дама, отделът цензурира нейните публични изяви, както и без това ограничения информационен поток към западните медии.

Подобно е положението и в Иран. Там дори правят опити да изградят собствен интернет – "халал интернет". Всички медии в страната трябва да служат на исляма. Например, думата "танц" и всички нейни производни са забранени, защото танцът е "дяволска работа". Забранена е и прогресивната част от светската литература, както и сателитната телевизия.

„Убийството е най-крайната форма на цензуриране“ (Бърнард Шоу)

Примерите от света са стотици, но има една държава, която по геополитически причини е доста по-близка до нашата – Русия. Там медиите се контролират основно по два канала – чрез поличитеска и икономическа субординация от страна на държавата и на олигарсите, и чрез автоцензура. Емблематични са случаите на убийства на няколко журналисти. Игор Домников от "Новая газета" беше ударен няколкократно с чук по главата пред дома си в Москва през май 2000 г. Трима други репортери от същото издание бяха убити от 2000 г. до сега, включително Анна Политковска, остър критик на Кремъл, която беше застреляна в асансьор в сградата, в която живееше, през 2006 г. Най-пресен е случаят с показния разстрел на Казбек Гекиев от телевизионния канал „Русия 24″, убит в град Налчик на 5-и декември миналата година. И това дори не е върхът на пирамидата…

„Вярвам в цензурата. Натрупах състояние с нейна помощ.“ (Мей Уест, американска актриса, певица, писател и сценарист)

Историята на част от родните медии може да бъде събрана в този цитат. Само си спомнете протестите и начинът, по който те се отразяваха в телевизиите, радиата и вестниците. Както и последвалите събития. Политическото статукво и икономическите интереси, които прозираха от всеки материал... Но за това - след малко.

Наскоро в Турция, по време първите и най-кървави протести на Таксим, стана ясно, че най-голямата частна телевизия, собственост на местен милиардер, излъчва филм за живота на пингвините. Така в опита си да скрие случващото се, тя реално подпомогна поддържания пред света мит за отвореното и демократично управление на Ердоган, да рухне. Рухна и митът за светската държава след ареста на десетки хора, заради изразена подкрепа на протестите в интернет и опитът на властите да ограничат трафика на информация. По-важно обаче е нещо друго – реакцията на зрителите. Масово, в цяла Турция, хора бойкотираха бизнеса на притежателя на телевизията. Магазини, ресторанти и офиси с най-различни дейности, управлявани от неговата корпорация, стояха празни в продължение на дни. В резултат – той изгуби милиони и медията беше принудена да се извини и да промени политиката си.

…Вече, можем да погледнем и в собствената си чиния.

„Ако България иска да има свободни медии, тя трябва да предприеме спешни реформи в образователната сфера“ (Дойче Веле)

Според интересно проучване за медиите, направено от Инициативата за европейски политики към Институт "Отворено общество", България е на едно от последните места по журналистическа свобода. У нас липсва реален индикатор, който да измери комбинацията от корупция, некомпетентност и умишлен отказ от свобода.

Гореспоменатата характерна за Русия автоцензура, без изненади намира своето място и у нас. Като изключим първите два индикатора – корупция и ниско ниво в самите медии, водещи в тази двустванна връзка се оказват консуматорите - адресатът на медийния продукт и неговата грамотност. Колкото по-образована е аудиторията, толкова по-висока степен на свобода съществува в медиите. Дори бедността на една страна не се отразява на медийната свобода в нея. Отразява й се обаче лошото качество на образованието. Според изследването новите страни-членки на ЕС много бързо догонват старите по показателя "медийна свобода". Но има две страни, за които това общо правило не важи - Румъния и България. Това са и двете единствени държави в Съюза, които се намират доста под минималния стандарт по показателя „свобода в медиите“.

НЕграмотни читатели = автоцензура

Едва ли е случайност, че и по данни на Евростат заемаме последно място в още 21 изследвания /категории в различни области, сред които е и образованието. Една добре образована публика просто не би допуснала такива мащаби на цензура и автоцензура, каквито се наблюдават у нас. Автоцензурата в този изкривен нашенски вариант е много по- страшна от политическата и икономическата, които съществуват по презумпция. У нас, за да постигнат рейтинг, медииите се подчиняват на вкусовете и интересите на обществото.

Без цензура!
И резултатът е на лице. Целият роден Фейсбук е залят от коментари за нивото на журналистиката и за това как всички са „един дол дренки“. Това е най-новият „хейт“ . Журналистите са виновни за всичко, защото заливат хората само с политика и облъчват зрителите с лъжи и компромати… Телевизията се е превърнала в продовдник на политически, икономически и други макроинтереси. Лицата от екрана дори да имат квалификация да направят свой избор и авторски коментар за събитията, предпочитат той да прозвучи „по-простичко“ , за да са близко до народното ниво. А дали шефовете на медиите изобщо имат интерес на тези постове да сядат хора с поглед, мнение и позиция, неподвластни на ничии интереси и игри... Днес т.нар. публицистика се е превърнала в слугинарство на това или онова лоби. Т.нар. публицистика отдавна е хвърлена в тоалетната и пометена от безнадеждно прииждащата профанизация. Сега е времето на Златките и Николетите, на "актьорите и гълтачите на саби“ /крилатият израз на изявен мозъчен тръст в политиката/. Нямат значение потенциалът и интелектът – важното е да има силикон и/или да прави шумни скандали в ефир / вече така се разбират  похватите в новата журналистика/ и да чете що-годе сносно написанато на аутокюто. Не е нужно даже да разбира какво е то.

Но още веднъж - каквато аудиторията, такава и журналистиката. Чалга, простащина, мръсотия – това се търси, това и се предлага. На едно лишено от мисъл, оскотяло и изпростяло общество, умно слово не му трябва. И да го има, няма кой да го чуе. Това е резултатът от налагания системно, в продължение на 24 години, модел на интелектуално принизяване. Когато нарочно налаганият модел за подражание са да речем - фолкдива с 20 думи в речника, плеймейтка с 600 кубика силикон и една мозъчна клетка, ченге изгубило представа за реалността, бивш културен критик, правещ политически сеири, спортен коментатор влязъл в ролята на обществен ментор и удобно нагаждащ се спрямо властта комформист, новините на деня изведнъж се превръщат в паразитен шум.

И гражданското общество се свежда до хаотични и безсмислени протести /само срещу прогнозата за времето още не е имало/. Впрочем, свободата е точно онази тема, която по неписано правило отсъства от медиите, както отсъства и темата за правата на човека. Защото очевидно първопричината за това да нямаш свобода, е в това да не усещаш липсата й.