Специален коментар
Отворено писмо до един въображаем приятел от един малък град

Венци Мицов | 24/06/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Здравей Сашо (Гошо, Стояне, Ники, Ванка). Как си?
Казваш, че е по-добре да не те питам. Окей, няма да ти задавам повече тоя въпрос.
Казваш, че отново не са ти платили, въпреки че са обещали тоя месец да ви платят за април и част от май, защото още не сте си вземали априлските заплати...
Разбирам.
Пиша ти, защото в последните дни те обвиниха.
Обвиниха те от няколко телевизии, от няколко десетки интернет сайта и от няколко десетки партии и НПО-та, че си седиш вкъщи и не протестираш.
Казаха, че си грозноват, тъпичък и беден. За сметка на нас, които сме умни, богати и нахакани.

Какво мислиш по тоя въпрос?
Казваш, че би излязъл на протест, но няма кой да те организира? Казваш, че освен общински структури на ГЕРБ и БСП друго в малкия ти град няма?
И че най-интересното е, че част от БСП преди време са създали структурата на ГЕРБ, а пък част от ГЕРБ са хора, които до ден днешен четат „Капитала“ на Карл Маркс... както и биографията на Феликс Едмундович Дзержински.
Не ми излизай с тия! Та нали именно ти отказа да си платиш тока през февруари и тогава малкия ти град влезе в новините, защото заедно с няколко твои приятели ти излезе на площада?
Казваш, че от приятелите ти, които излязоха, вече десетки не са на бачкане, защото собственика на предприятието, мастит лидер на общинска партийна структура, светкавично ги е уволнил?

Разбирам. Кажи ми какво мислиш за ситуацията в момента? Харесва ли ти да се назначават ченгета от ДС на различни постове в държавата?
Харесва ли ти историята с Делян Пеевски, тази с Иван Иванов, тази с Мукаддес Налбант?
Не ти харесва, нали. Казваш, че това е отвратително и че не може човек на СИК да става зам.–министър. И че не може зам.–министъра на образованието да е писал преди време, че Левски трябва да бъде разглеждан като нарушител.
Добре! Тогава защо не протестираш?

Знаеш ли. Адски ми е трудно да убедя софийските журналисти, че България е на ръба на промяната. Софийските журналисти искат да им дам примери – кои ще са новите лица, ако тази промяна се случи.
Обаче софийските журналисти не искат обикновени лица. Те търсят вип лицата, „популярните маймунки“, които да бъдат новите Бойко или Серьожа, Местан или Волен.
Софийските журналисти биха били доволни ако Графа, Веско Маринов и Елза Парини поемат някое и друго министерство.
Софийските журналисти гледат на теб, приятелю, като на страхлив човек, който не иска промяната и всъщност подкрепя статуквото.
Какво? Казваш, че тук, в твоя град хората не употребяват думи като „статукво“, „консеквентност“, „катарзис“ или „екзактност“?
Казваш, че тук псувните изобилстват, че ви спират водата всеки ден, че има цели жилищни блокове, в които вече никой не живее и че магазинчетата дават на вересия хляб и кисело мляко?
Казваш, че искаш промяна, но че не виждаш как ще се случи тая промяна.
Не ни ли вярваш? Не вярваш на хората, които в момента протестират именно за да се случи тая промяна?
Казваш, че си прочел, че всъщност на улицата се намират само десни хора. Казваш, че ти се опитваш да си десен, но по произход не си реститут, а пък по доходи си по-зле от ляв екстремист от времето на „червените кхмери“ в Камбоджа?
Казваш, че приятелите, с които вечер се събирате на по ракийка са толкова объркани, че вече не знаят срещу какво да протестират – срещу мизерията ли, срещу произвола ли, срещу дискредитираните политици ли или срещу всичко и завинаги...

Питаш дали аз съм добре?
Не знам. Когато си пишем, ми е кофти да ти кажа, че не съм добре. Макар че, след като съм на улицата, заедно с другите, едва ли съм добре.
Нищо, че и ние, тук в София сме заедно на улицата...
Но едни хора пишат, че мен ме няма там, защото на улицата са протестиращи от само 2 партии плюс едно-две НПО-та.
Тук, приятелю, едни хора се опитват да възпроизведат двуполюсния модел от парламента и да го проектират върху улицата.
Защото всичко им е двуизмерно.
Ако не е черно – ще е бяло.
Ако не е БСП – ще е ГЕРБ.
Ако си февруарски протестиращ – си беден и грозен, а ако си протестиращ в този момент – си красив и богат...

Казваш, че се определяш като беден и грозен външно, но красив и богат душевно?
Да ти имам чувството за хумор. Дори не знам как имаш сила да се шегуваш със себе си в този момент.
Кажи какво да правим оттук нататък. И ти, и аз. Ще се борим ли?
Казваш, че така и така се бориш за оцеляване всеки ден. И че вече почти не ходиш на работа, защото така и така не ти плащат.
Казваш, че си готов да дойдеш при мен и да протестираме заедно – но само ако обещая, че разни писачи няма да те обиждат.
Не мога да ти обещая това, приятелю. Не мога да ти обещая, че управляващите няма да те нарекат „лумпен“, опозицията да те нарече „комунист“ а пък пишещите братя – „страхлиявец, грозник, тъп“...

Мога да ти обещая само едно – че аз ще бъда до теб.
За мен ти винаги ще бъдеш оня пич, с който мога да си говоря едно към едно и за когото знам, че никога няма да ме излъже.
Всички други ме излъгаха!
А аз не искам да позволявам повече това да се случва!
Скъпи приятелю! Скъпи Сашо (Гошо, Стояне, Ники, Ванка).
Голямата промяна ще се случи, когато спреш да позволяваш да те обиждат!
Затова мястото ти е на улицата. Както и моето. Както и на всички, които очаквахме толкова години някой друг да ни спаси.
Никой няма да ни спаси, приятелю!
Макар че, както казваше едно филмово заглавие „Спасението дебне отвсякъде“...

А сега те оставям. И чакам да ми пишеш.
Поздрави сина си от мен...
Какво – заминал е на бригада в Англия, да бере някакви плодове?
Разбирам! Когато ти звънне по скайп, прати му много поздрави.
Ние все си пращаме много поздрави...
Когато не знаем с какво да изразим болката, си пращаме много поздрави...
Довиждане, приятелю! И ще чакам да ми пишеш!

твой – (десен – ляв – центрист – лумпен – мюре – чужд проект Венци Мицов)

 



Други статии от този автор



Коментари