Актуално
Онези, заради които не протестираме

Екатерина Анева | 25/06/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В интериорния дизайн има един трик, който дизайнерите използват, в случай, че трябва да скрият явен функционален дефект от клиентите. Наричат го „малко зелено човече“. Това е нещо абсурдно и излишно – очевадна като несъответствие грешка. Клиентът веднага се захваща с нея, започва да мести и накрая я премахва. В тази суматоха вниманието му е  изцяло погълнато от една глупост и той обикновено  не забелязва съществения дефект в проекта.

Смисълът на протестите
Шумните протести в столицата, предизвикани от назначението на  Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, не стихват вече втора седмица.  Той си подаде оставката, но те не спират и не спират.  Усмихнатият протест срещу системата започна да става кисел и мрачен.  С времето  придоби и различни политически краски.  Но и това не е важното. Най-сериозният проблем е какво става в държавата, докато всички гледат хаоса на улицата и народното недоволство. Ясно е, че днес исканията не са социални, а по-скоро корпоративни, но защо всички се захващат с явните дефекти и изпускат жизненоважни детайли? Назначението на един абсолютно неадекватен към ситуацията и поста човек се оказва много  по-важно от съдбата на десетки хиляди други хора. Деца... Деца, за които на никого не му пука.

Държавна агенция за закрила на детето
 Създадена с Постановление през 2000 г. и работеща до сега като самостоятелен орган на прякото подчинение на МС /реално на Министерство на социалната политика/. След интересния избор на Мария Георгиева  - Банчева, езиковед от БАН, за министър на младежта и спорта, тихомълком  се прокара и скандалната идея, Агенцията да мине под нейно подчинение.  Така от надведомствена структура, каквато е в момента,  тя ще бъде превърната в подчинена на едно министерство, което ще пречи на контролните функции, които сега са й вменени. Естествено не само това е притеснителното в идеята. Не това е и първият случай,  в който се разкрива министерство,  прави се агенция или се учредява фондация, за да може определен човек да ги оглави, но когато става въпрос за трансформация на работеща Агенция, защитаваща деца,  тънката граница между безпринципността и безотговорността, съвсем изчезва. И отново, това не е най-страшното. На фона на многото бепринципно създадени и неработещи звена, това заработи учудващо добре по време на предходното управление. Вече имаме реални SOS селища, реални приемни семейства. Сираците станаха от 10000 – 5000 само за няколко години.  Доста добре направен Закон   за закрила на детето, телефонни линии за деца - жертви на насилие, сериозни кампании по превенция. Благоприятно решаване на оповестените от медиите случаи на деца в риск.  Разбира се, може да се желае още много, особено в частта за отнемане родителските права при  насилие над децата, но е факт че имаме работеща агенция... Или имахме.

Когато вълкът е сит, обикновено агнето не е цяло
На фона на всеобщата истерия, двама бивши председатели на ДАЗД  и настоящи депутати – Христо Монов /БСП/ и Калин Каменов /ГЕРБ/, се карат през медиите дали е редно да се водят деца на протестите.  Докато през целия този деструктивен вакуум , продължава да тече процедурата по преместване на Държавната агенция за закрила на детето в Министерството на младежта и спорта.

А точно сега ДАЗД не трябва да претърпява никакви промени, защото всяка реформа поставя в риск успешното преместване на над 2000 деца, настанени в институции. Промените ще блокират започналите реформи за деца, които трябва да продължат със средствата от новия програмен период 2014 - 2020 година.

Подобна структурна промяна ще застраши процеса на деинституционализация на тези деца, които сега са настанени в 55 институции и през следващите две години трябва да бъдат преместени в 185 алтернативни социални услуги. Преместването става индивидуално, а не групово, като близо 300 от децата са високорискови.

Адекватната промяна
ДАЗД е създадена като надведомствен орган. В момента обаче тя е към Министерския съвет, а реално се управлява от министъра на труда и социалната политика. Агенцията за закрила на детето не е независим орган, какъвто би трябвало да бъде, и често за това страната ни е била обект на критики от страна на различни международни институции.  Трябва да има реална реформа в тази насока. Това е и искането на 170 НПО-та.

Егоизмът на масите
Плакатите на площада обаче показват нещо съвсем друго.  Речите от парламентарната трибуна също. Едните искат да си запазят работните места, като запазят статуквото на работодателите си, другите искат да си запазят партийните субсидии, трети се борят да влязат във властта, четвърти просто въртят бизнес, като продават знамена и лозунги. Никой, абсолютно никой не се замисля за съдбата на и без това отритнатите от  живота деца.  Нито за тези, сексуално насилвани от родителите си и съседа си.  За тези, които закусват, обядват и вечерят не филия с пастет или топла супа, а ритници и шамари... Тези, които не са и може би никога няма да имат шанса да заживеят пълноценен живот. И с всяка стъпка към съсипване на ДАЗД, им се отнема  и малкия шанс и малкото надежда. Важното е, че улицата се научи да кадрува и диктува директиви. Важното е, че откри своите зелени човечета. А онези там зад стените,  крещящо невидимите, тях  ще забележим малко преди Коледа. Ако  тогава не е прекалено късно.

 

 



Други статии от този автор



Коментари