Актуално
Писмото на един отчаян протестиращ

Екатерина Анева | 07/07/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Остава в неизвестност Чавдар Янев - човекът, създал палатков лагер пред сградата на Висшия съдебен съвет. Чавдар е и може би първият българин,  който се изправи срещу един от монополите у нас – Топлофикация и спечели делата на всички инстанции. Тази битка му костваше 12 години и безброй несправедливости.


Преди два дни стана ясно, че Чавдар е оставил писмо до съпругата си и от тогава е в неизвестност. Публикуваме интервю с жената, която беше неотлъчно до него в търсенето на справедливост. Публикуваме и писмото, с което Чавдар се е сбогувал с нея си и дъщеря си.

Какво се случи във Вашия живот, че Чавдар реши да направи толкова радикална стъпка?
Първо установихме, че сметките ни за парно са много завишени. Сградата ни по проект е с 4 радиатора, а в сметките ни пишеше 7. В съда чрез съдебно-техническа експертиза ние доказахме, че няма такова нещо. Докато обжалва съдебно решение на първа инстанция, Топлофикация си изважда изпълнителен иск срещу нас, без доказателства за обжалвания период. Ние спечелихме делото, но това ни отне повече от 12 години. Поискахме дружеството да изпълни решението на съда и тогава животът ни стана ад. Бяхме нападнати от хората, поддържащи абонатната станция в деня, в който се обърнахме към съдия-изпълнител.  И това не беше единственото „произшествие“...
Кой е виновен Топлофикация, държавата, съдебната система, политиците?
Съдебната система е тази,  която дава възможност да се случва всичко това. Ние внесохме предложение за промяна на ГПК за бързите процедури, а в последствие и в други закони. Никой не ни чу. Те ни отговарят любезно и толкова.
Това ли провокира Чавдар да заплаши преди време, че ще се самозапали?
Не! Преди това той направи гладна стачка. От първи декември до Коледа. Надяваше се, че нещата ще се променят и ще бъде чут.  Но това не се случи. Бяха дадени обещания, но само на думи.  Затова той предприе втора гладна стачка, не пиеше даже и вода. И отново нищо. Даже беше арестуван, въпреки че спази всички законови процедури. Но отново нищо не се промени.
Кога точно той реши да нарани себе си толкова драстично?
Когато разбра, че тази система иска да направи от него нещо, което не е. Той предпочете да нарани себе си, но да остане човек.
Вие как разбрахте за това намерение?
Бяхме планирали излизане и из му звъннах да се разберем. И той ми каза „ не видя ли какво съм написал във Фейсбук?“ Там видях, че е планирал самозапалването си.
Не говорихте ли с него, не направихте ли опити да го разубедите?
Това беше първото, което направих. Правех всичко възможно.
В крайна сметка медиите го разубедиха, но сега той изчезна. Имате ли представа къде може да е, защо си тръгна?
Нямам представа, съдействам на органите на реда с каквото мога.
Звъняхте ли на роднини?
Да, чух се с всички. Казах на детето си.
От колко време го няма?
От 7:30 сутринта в петък /05.07.2013/. Излязох за работа и като се върнах намерих писмото.
Как ще коментирате протестите?
Искаме да живеем в по-добра държава! Ние с мъжа ми винаги сме казвали, че трябва да се върне върховенството на закона. Законите трябва да бъдат „изчистени“ от несъответствия, да има персонална отговорност и да се спазват. Да работят в интерес на всички хора и тогава няма да има значение кой ни управлява, защото ще живеем по-добре.
Смятате ли,  че Чавдар ще се върне?
Надявам се! /просълзява се/
Страхувате ли се, че може да посегне на живота си?
Да. Това е най-големият ми страх.
Какво му казвате, ако прочете интервюто?
Чакам те. Прибери се вкъщи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари