Един ден от Фейсбука на Иван Денисович

Иван Иванов Денисович е жител на квартал Модерно предградие в София. Баща му е руснак, избягал в България, след като преди известно време Солженицин пише книга, в която главният герой носи името на бащата на нашия герой.

След като Солженицин е обявен за враг на съветския народ, на хората с име Иван Денисович властта започва да гледа с, така да се каже, известно подозрение.
Тогава Иван Денисович-старши бяга в България, жени се за българка и започва живота си наново...
Но това не е част от историята ни.
Това е част от историята на „зрелия, с човешко лице социализъм“.
А сегашната ни история касае един ден на Иван Денисович, който стартира в 9 часа сутринта на 16 юли, 2013 година.
Както винаги Иван стана в 08: 45. Направи си традиционното сутрешно двойно кафе без захар и стартира компютъра си.
Отпивайки първата глътка за деня, той се изпълни с желание да сподели с всичките си приятели този прекрасен сутрешен момент.
„Здравейте, скъпи приятели! С първата глътка кафе за деня ви пожелавам да изживеете прекрасните мигове на тази лятна сутрин!“ написа Денисович във фейсбук страницата си и сам се удиви колко инфантилно изглежда статуса му.
„Здравей, Ванка! Отпивам от кафето си и аз, и хапвам кексче, което опекох преди малко! Приятен ден!“ – не закъсня първият пост под статуса на Иван. Пишеше му Николина от Люлин 3 – стара мома, офис асистентка в една фирма за канцеларски принадлежности...
„Тая па, кексчета пече! По-добре да си намери мъж“ - помисли си Иван, но за да не обиди познатата си лайкна поста й и потърси с поглед пепелника, за да запали сутрешната цигара.
„Не те ли е срам бе, Иване! Седиш си вкъщи, докато ние протестираме срещу кабинета!“ – с главни букви и съответното количество удивителни и гневни емотикони изскочи новият пост под статуса на Иван. Подписан от човек с никнейм „white riot“...
„Подкрепям протеста! Вчера бях пред парламента, но съм скептичен към сутрешните акции с кафето“ – написа Иван и отпи от поизстиналото си кафе в чашата...
„ Аз па не подкрепям тия протести! Какви са тия там – студентчета, хора на Сорос и Иво Прокопиев! 5000 платени от Бойко лумпени, които тероризират цяла София! Не мога да се прибера от бачкане!“ – включи се приятел с никнейм Супер Евстати.
White riot също не закъсня. Следващият надпис бе на латиница, с главни бувки и гласеше – „ Да бе! Защо тогава не съм те виждал никога! Защото си комунист като всички руски емигранти, нали! Мечтаеш ли си за „Южен поток”? За „Белене”? Отговори ми, не се крий зад клавиатурата!“
Иван Денисович се стресна. Запали втора цигара и леко изнервен понечи да напише отговор...
Закъсня. Докато се чудеше какво да напише на белия бунтовник, нов приятел с име Бат Сандокан вече бе изстрелял следното:
„А бе, white riot ли си, идиот ли си...Такива като тебе, пещерни антикомунистчета най ги обичам за закуска! Хапна ли тази сутрин соеви кълнове и пащърнак – от любимите на Иван Костов. Ако не си, бегай да ядеш, че НЕ СИ ТИ, КОГАТО СИ ГЛАДЕН!“
Иван Денисович понечи да си сипе още кафе, но вместо това с ужас установи, че статусът му вече е споделен 3 пъти...
Под първото споделяне имаше 5 коментара, в които пишеше – „Браво, ето , има нормални хора, които пият сутрешното си кафе и подкрепят правителството на Орешарски“.
Под второто споделяне имаше коментар, който гласеше – „Ето заради такива ренегати, които си пият кафето, докато ние протестираме, КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ е на това дередже! Срам ме е от вас!“.
А третото споделяне беше от колежката Николинка, която беше постнала статуса на нашия клет герой под снимка на котенце...А отдолу беше постнала няколко цитата от Букай и Бегбеде, както и линк към най-новата книга на Кехоу...
Иван се ядоса. С отривисто движение на мишката изтри постовете на white riot и тъкмо да напише нещо, установи, че има нов пост – от някой си Жоро Николов:
„Триеш, а! Трий! Истината не може да се изтрие, от мен да го запомниш!“
Тук Иван не издържа! Хвана клавиатурата и написа следното:
„Добре де, споделих че пия кафе и пожелах приятен ден! След което ме обвиниха, че съм комунист, капиталист, фашист, олигарх, мутра! Какво се случва бе, хора? Какво ви става?“...
И ядосано запали поредна цигара. Погледна пепелника – вътре имаше 7 фаса.
„Не им обръщай внимание, Ванка! Гледай позитивно на живота!“ – бе отговорът на колежката Николинка, която за всеки случай бе постнала и снимка на кексчетата, които бе изпекла сутринта. Изглеждаха наистина добре, с шоколадова глазура.
„Яж си кексчетата, Николинке! Оядохте се, предатели такива!“ – моментално се появи на дисплея...Написано от човек с никнейм Гошо Кьоравото.
„Проклети да сте, комунисти! Да ви приседне кафето дано!“ – добави white riot, което моментално срещна отпора на Бат Сандокан, който постна:
„Айде млъкни бе, кресльо! Пубертет с пубертет скапан! Бегай при Сорос да ти даде некой лев“...
Иван Денисович стана от компютъра. Погледна през прозореца на панелката си и забеляза, че на двора си играят децата на съседите.
Беше слънчево и топло, птичките пееха.
Компютъра на Иван продължаваше да писука след всяко ново съобщение под статуса му за сутрешното кафе.
Ако Иван бе седнал отново, щеше да разбере, че има сметка в швейцарска банка. Че е гей! Че веднъж е говорил пред репортер от една телевизия и следователно е човек на олигарсите. Че има трима братя, които са арестувани за контрабанда на обеднен уран в страни от Близкия изток.
Вместо това Иван се сети за баща му, който му бе разказвал за времето на Сталин и Берия, за лагерите и доносниците.
„Написаха донос срещу съседа ми, Коля, че докато Йосиф Висарионович обявявал по радиото началото на нападението на Германия над СССР, си пиел кафето най-спокойно. Заради това го изкараха враг на народа и го разстреляха“ – разказваше Иван Денисович-старши...
Нашият герой усети, че настроението му се е скапало и, зарязвайки домашния уют се облече набързо и излезе да се поразходи, защото времето беше страхотно...
С това нашата история свършва!
А вие внимавайте!
Когато пиете сутрешното си кафе, не го споделяйте с никого!
Току виж я са ви развалили настроението...
Я някой ви е разстрелял...
С думи!
Или по старомодния начин...