Актуално
Да реабилитираме кифлата!

Екатерина Анева | 25/07/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Кучка палава съм аз,

вземам евтинко на час…*

А, сега напишете „кифла“ в Google… Каква информация ви излезе? Да! Точно така. Не е грешка на Гугъл анализатора. Излизат ви потресаващи снимки на малки момичета, гримирани и облечени като евтини проститутки. Излизат ви стихчета, ръководства и всичко останало, за което се сетите и носи новата социална натовареност на епитета КИФЛА. И така - до 10-12 страница, където бегло се прокрадват тълкувания за реалния смисъл на думата.

Даже намерих и това:

Oxypedia: Кифла (Капризничещ Индивид с Фрапиращи Лицеви Аномалии) е тийнейджърка във възраст между 14-20 години, обаче понякога "кифлите” варират от млади девойки до зрели жени, които основно се различават по провокативен/кичовски, клонящ към курвенски стил на обличане и се гримират в цветовете на дъгата. Софийският вариант е изрусена метла, грозна мутра, евтин грим и Terranova. Кифлата е самовлюбена, надута и напълно еднаква със всички други момичета, водещи се по модата. /текстът е копиран дословно и е със запазена автентичност на правопис и пунктуация – бел. авт/.

Е, не мога да се съглася, че единствено валидният към днешна дата смисъл на кифлата трябва да е това. В нашето детство кифлата беше една много вкусна закуска, за която се редяхме на лавката в голямото междучасие. Или чакахме да донесат в близката сладкарница. Имаше с мак, с мармалад, с локум – осморки, козуначени. Все такива вкусни, мекички и топли. Още помня онзи вкус – с аромат на носталгия. Кроасанът – традиционно и емблематично за френската кухня изкушение е издигнат в култ във Франция. А какво е той? Просто - френска кифла. Но там едва ли наричат празноглавите тийнейджърки „croissants“. И честно казано, не разбирам защо у нас това кулинарно творение трябва да бъде обиждано и товарено с негативите на недораслите и очевидно зле възпитани момиченца. Българският език е доста богат, дори и на обиди. Но нейсе… Днес шаврантията е всичко друго, но не и нарицателно на евтина, подрастваща пикла с високи токчета, устни, свити в кокоше дупе, прическа тип Андреа и широк колан вместо пола. Шаврантията днес е онази колежка от офиса, която /мамка й мръсна!/, ще става главен мениджър, „защото спи с някой шеф“… /Изобщо и не помисляйте, че момичето е учило, знае и може…/. Абе изобщо – много е модерно да имаш статут на кифла. Ама, че с подобна калорична квалификация нарушаваш линията на модерното „здравословно хранене“ – няма значение. Вече сме в органолептичната оргия на лингвистичния Декамерон. Е, най-много да обидим д-р Емилова и още една камара диетолози.

Не мога обаче да разбера, защо след като искаме и най-вероятно, и си вярваме, че така сме по - COOL, не използваме израза – ебаси марулята или гати каперсите? И защо в този ред на мисли готин сладкиш е похвално, а малка кифла е обидно? Или аз нещо бъркам? Може би да си провъзгласена за кифла е чест?

Абе… Странен народ сме. Имаме и странен начин на живот, и странен начин на мислене, и доста изкривена езикова – щях да кажа култура, но се спрях… Странен ФБ език. Така де! Но да се върнем на народното творчество. „Излага се, като кифладжия без кифли“. Това също е доста разпространен израз. Но откъде идва и защо… Трябва ли да го тълкуваме като „Излага се като мастит чичко без ФБ к*рвенца?” Ми то и министър на културата без елементарна обща култура си имахме. И шеф на държавен фонд без диплома… И министър на вътрешните работи – физкултурник и депутат/и без образование… Какво пък толкова?!?

Ма то като се замислиш и кифлата не е съвсем нашенска… Тя е немски продукт. Идва от Kipfel – традиционно сладко тестено изделие, което незнайно защо стига и се утвърждава като закуска по нашите географски ширини… Абе, имайки предвид някои исторически предпоставки, като връзките ни с Австро-унгарската империя, както и сериозното влияние на романската система /пряко заимствана от Германия и Австрия/, на която можем да благодарим за нашата правна, май вече дори не ми е странно… Но все пак и в Германия не наричат нашенските „вървежни“ кифли „Kipfels“. Имат си друго име - erstklassige Hure.

Както и да е. Важното е, че в нашето детство нещата имаха реални имена. Истински. Имаше вафли, които бяха с надпис „Народна“, имаше детски бисквити с надпис „Детска закуска“, бисквити от обикновено подсладено тесто – „Обикновени бисквити“ , шоколад „Фин млечен …“. И „баницата със сирене“, беше със сирене, а не с евтина извара. И кифлата с мармалад беше просто кифла с мармалад…

Е, толкова ли е трудно да назоваваме нещата с истинските им имена?

 

Ода за кифлата

*Кучка палава съм аз,

вземам евтинко на час…

За ботушки нови, чичко,

щедро бъркай в мойта п*чка!

 

Леко аз оранжевея,

и косата ми е леш,

ала свирките умея,

кифла съм, и то с пълнеж.

 

А запее ли Андреа

в късен полунощен час,

рипвам с всите шаврантии

кълки да подрусам аз.

 

Пиенето ти щом плащаш,

лесно свалям, бате, гащи.

Първа цел на мен в животЯ

е за бюст да изработя…

Из ФБ творчеството…

 



Други статии от този автор



Коментари