България: арабско лято

България: арабско лято
26-07-2013г.
52
Мартин Карбовски

Коефициентът на диващина представлява невъзможността да се разбереш с другия. Да го приемеш, ако е различен от тебе, мисли различно, изкарва различни пари, черен е или е гей, или е лош хомофоб. При нисък коефициент на диващина хората се обичат. Или поне цивилизационно не се мразят. При висок коефициент на диващина се пребиват със сопи в тъмното, устройват другарски съд или сочат с пръст – само защото не си на тяхното мнение. В такива общества, с висок коефициент на диващина побеждава болшевизма. Всеки ден. С перманентна революция.

Това включва и скарването на обикновени хора за политика. Приятели наричат други приятели с думата „предатели“ - защото не са на протеста. Или не го разбират. Или не искат да има протест. Това ще ни доведе до типичната балканска революция – да си запалим плевните едни на други, докато крещим, че всички (политици) са маскари. У нас основна функция на политиците е да скарват народа. Но и самият народ е виновен за това.

Коефициентът на диващина прави връзката между арабските революции в Северна Африка и нашия опит за дясна революция. Ако умеете да преценявате трезво, ще видите една прилика – че на избори в Египет печелят ислямистите, а на избори тук – комунистите. Една неголяма градска маса – около 2% от целокупното население, която работи, която мисли, която може да мечтае и пътува се оказва непредставена в управлението. Това са десните хора в България или модерните хора в Кайро.

От същата маса - 2% - зависят много повече неща, отколкото от другата част на населението – примерно, 98% у нас са лява чалга. Или в Египет са селяни от долината на Нил, на които „Мюсюлмански братя“ могат да кажат как да гласуват. От двата процента зависи културната и икономическата политика, общественото мнение, ходенето на театър и прочие прогрес. Те са върхът на копието на нацията, без ирония. Харалан Александров го дефинира преди време – „ние сме малко, но от нас зависят повече неща.”

Така е и в Кайро, и в София. Но едно нещо не зависи от двата процента – изборите. Това е синдромът на провинцията, условно, разбира се. В София десният избирател от протестите има една или две баби, които гласуват в ляво. И редовно. В Кайро всеки модерен млад човек ползващ Фейсбук и желаещ искрено демокрация, има трима чичовци, които симпатизират и са контролирани от ислямистите в „Мюсюлмански братя“. Така желанието за избори потъва в логиката на болшинството – у нас БСП и ДПС имат повече гласове от другите, а „мюсюлмански братя“ в Египет имат законно избран президент.

Реално законните избори у нас и в Северна Африка довеждат на власт хора, с които не сме съгласни да живеем. Не е и правилно да живеем, особено в ислямския вариант на лявото. Реално ние трябва да ги съборим незаконно, ако имаме воля и съзнание за това. Но от друга страна ние сме десни, които спазваме закона и демокрацията. Остава да се надяваме на чудо или на поредица избори два пъти в годината, което накрая някак да намали присъствието на нелогичните в политиката.

Хората днес по площадите „Независимост“ и „Тахрир“ забравят една проста математическа зависимост в демокрацията – че политиците са функция на нацията. Те са избрани и то демократично. Утре, ако вярвате в инструментариума на изборите, пак ще бъдат избрани. И те няма да са виновни за това.

Изборите са някаква логика, подкрепена от десните и модерни хора, но пък резултатите от изборите у нас (и там) са плачевни – представете си в резултат на законни избори да се стигне до носенето на шамии в иначе модерния Кайро и забрана на туризма в иначе световната дестинация Египет. У нас липсата на логика в резултатите от изборите е още по-видима – няма нужда от примери.

И в този момент се засилва коефициентът на диващина – неразбирането на тези вътрешни противоречия в Кайро води до кръв на площад Тахрир. У нас пропастта между логика на избори и логика на прогрес води до диващината хората да се разделят по политически причини - както са го правили по партизанско време. И въпреки очевидното, хората от големия град, модерните, десните, работещите красивите не разбират, че проблемът им е един - в техните роднини на избори. Техните сънародници на избори. Ако искате промяна, не променяйте политиците – променете средата.

Лошата новина – няма как да установиш демократичен десен режим без избори. Ако прескочиш изборите или ги форсираш докато получиш задоволителен резултат, ще получиш лява диктатура, както и да я наричате- тя ще си остане насилствена и лява. За египтяните може би е приемлив варианта на един нов Мубарак, но за софиянци това няма как да стане.

Просто е – всеки от нас има план за живота си, но заедно ние план нямаме. Не можем да пренебрегнем изборите – последните или следващите. Те ще донесат резултат, зависим от коефициента на диващина – у нас оцветен в червено, в Кайро оцветен ислямистско зелено. Не ми казвайте, че на следващите избори с БСП е свършено – това го чувам вече 30 години. И забележете – докато червените винаги знаят какво искат в политиката, останалите просто не искат да има червени. Което не е конструктивно.

Просто в страни с висок коефициент на диващина изборите раждат чудовища. И страшната истина е, че има нации ( с висок коефициент на диващина), които не са готови за демокрация. Ще трябва да изчакате баба ви да узрее за демокрация. Или да родите толкова нови избиратели, че гласът на баба ви да потъне сред тях. Това е.

Защото онова, което не ви казват е – че в една и съща държава има две нации – едната е модерната, другата е традиционната и те двете са готови да се сбият до кръв. Готовността за кръв е именно коефициента на диващина. Вижте Ирак, вижте Афганистан, вижте българската провинция. Общото е, че на тези места се живее с по три долара на ден и се говори некултурно и с омраза, а усещането за безнадеждност се стоварва несправедливо върху политиците. Наричат това явление „език на омразата“ , него го има навсякъде – но знаете ли – само в гореизредените страни заради „езика“ можем да почнем да се избиваме. Не е невъзможно да започнем да се избиваме.

Защото знам – вие си мислите, че живеете в Европа, но всъщност, ако имате очи, ще видите, че живеете в арабска страна – арабска страна с доста ляв уклон. Ако не ме разбирате – просто чуйте музиката долу на улицата.

Реално първото нещо, което трябва да направите, за да докажете тезата за коефициента на диващина е да напсувате пишещия, носача на лошата новина. Иначе казано – честито арабско лято.

П.П: Процентите в статията са условни и не се базират на статистика. Приемете ги като литературен еквивалент на "твърде малко" и "прекалено много".

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.