Актуално
Стоян Стоянов: Съдът продаде детето ни на италианци!

--- | 30/07/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Стоян и Захаринка Стоянови са обикновени хора от село Брест. Не са имали свои деца. След като племенниците им порасват, решават да станат приемни родители.

Така съдбата ги среща със Сашка – малко момиченце от ромски произход, което не може да прави най-елементарни неща. Не може да ходи, не може да се храни сама, не може да се усмихва. Сашка е на 2 годинки, когато е дадена на семейство Стоянови. Биологичните й родители са я изоставли веднага след раждането...

Новите обаче - Стоян и Захаринка, влагат всичкото търпение, любов и грижа, на които са способни. И Сашка започва да прави първите си стъпки. Започва да се усмихва. Започва да прилича на истинско дете в истинско семейство. А приемните родители решават, че ще я осиновят. Оказва се обаче, че не са единствените кандидати.

И, че този път съдбата не е на тяхна страна. Едно италианско семейство също проявява интерес към малкото момиче. Искат да осиновят Сашка и са подали документи, за да започне процедурата.

Захаринка и Стоян разчитат на съда, че няма да лиши детето за втори път от сигурността на семейството, но уви...

Преди 18 дни, без семейство Стоянови да знаят, италианското семейство идва с няколко социални работнички и взима Сашка. Детето пищи и не знае защо му отнемат майката. Съдът е решил – непознатите италианци, които не са прекарали и една от безсънните нощи на Захаринка, са по-добрите родители за момиченцето. Нищо, че, някога Сашка не е можела да направи една крачка самичка. Че не е знаела как да се усмихва. Че държавата България, в чиито социални институции Сашка живее от първия си миг, са я хвърлили в ръцете на Захаринка като непотребна, дори по-лошо, не добре работеща вещ...А Захаринка и Стоян са я отгледали в нормалност...

“Не мога да повярвам! Вече 18 дни плачем за Сашка! Радвахме се на първата крачка, научихме я да пие вода, да се храни... От 7 килограмово човече, стана малко красиво дете, което се смее... А сега я мислим... Къде ли е? Плачеше и не знаеше, защо я отвеждат...” разказва Стоян по телефона, a Захаринка до него плаче. Бащата не може да си обясни как така, българските институции са лишили едно дете от обичта на двама вече НЕГОВИ родители.

“Това е търговия с деца! Няма ли други сирачета в България? Защо Сашка, която сега започна да се смее?! Това е огромен стрес за нея. Тя вече разбира какво се случва. Протягаше ръчички от колата към нас, но какво можем да направим срещу решението на съда?!” продължава да плаче Захаринка. Майката, която каза, че, ако й вземат детето, ще се самоубие. А те й го взеха...Сашка е взета от държавата, чиито граждани се самозапалват заради политици и групировки и, чиито родители са готови да умрат, щом алтернативата е живот, лишен от децата им...

Държавата България отне едно българче от българското му грижовно семейство, заради тромави процедури, за да го даде на италианско семейство. Защо? Дали фактът, че си роден в България по презумция те прави по-лош родител? За съда, очевидно отговорът е „да!”.

Съдбата на Сашка вече е променена завинаги. Никой съд и социален работник в България, не може да гарантира, че малкото момиченце е добре в момента. Няма как да бъде направена проверка. Сашка е изведена зад граница, къде е и как е обаче - никой не може да каже със сигурност. Със сигурност обаче Стоян и Захаринка са в Брест и всеки ден се молят съдбата да ги срешне с детето им отново.

 



Други статии от този автор



Коментари