Don't panic

Само няма да се плашите...

Всичко ще се оправи. Ако си мислите, че има нещо страшно в битието ни – помислете си колко по-страшно би могло да бъде и тутакси ще се успокоите.

Ей така се опитвам да говоря, когато ме обладае паника...
Гледам – сметка за ток с краен срок утре. А пари няма. И си викам – „спокойно бе, в Сомалия децата няма какво да ядат, а ти за единия ток си седнал да се терзаеш”.
Или – звънят ми от банката, че съм просрочил ипотечния кредит и тогава аз си викам – „я се успокой и си представи как са се чувствали руснаците по време на обсадата на Ленинград”...
Изобщо, горе главата, приятели. Винаги може да е по-лошо. Я си представете как ли се чувстват в момента членовете на правителството и депутатите, които, горките, се опитват да коват законите на KLETA MAJKA BALGARIQ под постоянна обсада.
Любопитен съм дали в Министерски съвет не е назначен на щат някой психолог, който да помага на горките министри, дошли да работят за полза роду, с различни психологически хватки и дребни насърчавания.
Примерно, стане министър Чобанов, понамести очилата па каже – „Аз ще работя въпреки протестите“!!!
А до него психологът го потупа приятелски по гърба, подаде му я бонбон, я някоя книжка на Джон Кехоу и му каже – „Браво, само така се преборва стресът! Ти си истински храбрец!“.
Ако зависеше от мен, щях да зачисля и някоя баба от радомирско, която да окуражава държавния апарат с думите – „Нема да се плашите, докато има брАшно, нема страшно“.
Изобщо, паниката е лош съветник. Ако можех да сменя надписа на народното събрание, щях вместо „Съединението прави силата“, което в днешно време звучи като лош виц, да сложа доста по-модерния надпис „Don't panic!”.
Хем евроинтеграционен. Хем показва, че не трябва да се шашкаме – нито ние отвън, нито те вътре.
Хем донякъде с традиция в българското народно творчество.
Изобщо – няма смисъл да се плашим. И без това ние най-страшното сме го виждали.
Помислете си – та само за 24 години ние успяхме да видим хиперинфлации, фалити на банки, режим на тока 2 към 2, мутри, убийства на хора с екзотични зеленчукови прякори през ден, рекет, мизерия, наглост, неработещ съд и прокуратура...
Успяхме да видим Азис, човека-глас, Софка на Евровизия...
Успяхме да видим Бойко, Цецо, Сергей, Ахмед, Волен...
Я кажете – какво по-страшно може да ни се случи?
Горе главата. Сега ни остава да седим и да се подсмихваме, докато наблюдаваме изплашени и екзалтирани реакции отляво и отдясно.
Гледайте как едни хора, които са абсолютно наясно, че си отиват, се държат като Алексей Матросов, защото трябва да спечелят още някой и друг ден в битката за усвояването на едни кинти.
Гледайте и другите, които се опитват да изкарат дивидент от протеста ви, като се обръщат кой на 180, кой на 90 градуса с идеята и те да станат част от парламента на KLETA MAJKA BALGARIA…
Гледайте и третите, които пък се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и в момента много ви обичат и подкрепят, макар че вие протестирате и срещу тях...
Гледайте ги всичките. Те са ужасно паникьосани. Те не искат да правят това, което правят, но какво да се прави, когато са обещали на господарите си да се държат именно така.
Гледайте им сеира. Пак ще ни извозят по някакъв начин и никой от нас не се съмнява в това. Но удоволствието да наблюдавате как те са уплашени, не може да се купи с никакви пари.
Прочие, спокойно, скъпи приятели. Място за паника няма.
Винаги може, дето се вика, да стане много по-лошо.
Васко Кръпката да изнесе концерт пред парламента.
Или пък Евгени Михайлов да заснеме как Орешарски казва на Ангел Найденов – „Ангеле, по-добре танковете да дойдат“. Или в случая с българската армия по-скоро – „По-добре да дойде танкът, ако са го оправили, че хвърляше масло оня ден“...
Или пък, не дай си боже, Веско Маринов да вземе да подари концерт на протестиращите...
Така че, спокойно...
Място за паника няма. Едни си отиват, други се опитват да дойдат...
Само истерията ни стана малко в повече на всички.
И се оказа, че 1990 може отдавна да си е отишла според календара. Но много от нас носят истерията на 90-те в душите си и празните си мозъчни кутии.
Само след няколко месеца ще се чудите – защо се изпокарахте във Фейсбук или пък ей така, докато спорехте с комшията...
И ще си викате – абе, аз съм бил много прост да се включа в тая дирижирана истерия.
Обаче това ще се случи след няколко месеца. А засега важното е да не се паникьосваме.
И това ще отмине. После – после ще се върнем към нормалното си ежедневие – с новите хитове на Кондьо и Ивана...
С нов сезон на „Биг брадър“ по телевизията.
И с ново правителство, нов парламент, нови калинки, парашутисти, крадци и обикновени канцеларски плазмодии, които формират нашата политическа действителност.
Но това ще се случи наесен. Сега е лято и място за паника няма.
Горе главите!
Тепърва ни чака веселата част от историята!