Метадонови бебета

Стотици бебета на наркозависими майки се борят ежегодно за живота си. Деца, тежащи от няколкостотин грама до килограм, родени с тежки увреждания и преживяващи ужаса на абстиненцията още в първите секунди от живота си. Това са метадоновите бебета. Те носят товара на зависимостта, изживяват нещо, което само един наркозависим може да разбере.

Бебетата
Малки безпомощни създания, дошли на този свят с надеждата да ги има и ... да бъдат обичани. По волята на родителите си или понякога - въпреки нея. Макар и на минути, на броени часове, те сънуват. Имат си свои емоции и усещания. Бебетата.. Колко малко знаем за тях и техния вътрешен свят. Те не са просто вързопчета, които трябва да бъдат нахранени и сухи. Те са човешки същества, също като нас, но без физически и социални умения за оцеляване. Безпомощни и зависещи само и единствено от тези, които са ги създали.

Дани, Ели, Пепи, Софи... те си имат имена и в малките им очички се чете нещо, което никой съзнателен човек не би искал да види. Тръбите, които ги опасват, конвулсиите на малките пръстчета, гърчовете и борбата за още поне една глътка въздух. Това е една съвременна история, в която главните действащи лица са новородени, история скрита от напудреното и претендиращо за моралност и човечност общество. История, затворена зад стените на кувьоза, зад очите на стотици безпомощни създания.

Истината за метадоновите бебета

Мая наркозавсима: Детето ми беше в кувьоз 40 дена. Плачеше, едвам го спасиха. Роди се по-слабичко. Килограм и нещо, и 40 дни адски болки и мъки.

Без избор, без право на глас. Те просто поемат своя кръст още в утробата. Майките им, трайно зависими, често не спират да се друсат... дори когато носят живот. Дори когато собственото им дете приема всичко, което и те хапчетата, хероина, кокаина...

Mая наркозависима: По време на бременността аз си пиех, пушех, взимах екстази, кокаин. Не можех да спра. Нямаше как без помощ. Трябваше октомври да ми е термина, а аз в края на август родих. Това какво прави бебе на шест месеца и половина?

И по време на интервюто е дрогирана, но все пак осъзнава...

Д-р Валентина Гергинова завеждащ Неонатология в АГ Шейново: Метадонът, опиатите и всички наркотици водят до вътреутробна увреда на плода.

И просто ги обричат...
Ниското тегло, недоразвити дробове и самото раждане, често протичащо със сериозни проблеми, рядко дават шанс на малкото същество. Смъртността при зависимите деца е много висока. По данни на СЗО тя е над 50%. Въпреки метадоновата терапия на майката или заради нея.

Мая наркозависима: Метадонът се употребява като опиат, а не като заместваща терапия. Чист, чист опиат, взимам го за надрусване. И понеже само метадонът не ме вдига - взимам алкохол, хапчета, каквото имам под ръка. И не мислех за детето. Нямаше начин.

Д-р Валентина Гергинова - завеждащ Неонатология в АГ Шейново:
Те смятат, че като не приемат хероин, а са на амфетамини или на други хапчета, това намалява риска при новороденото. Не е така, и не само за новороденото, но и при последващото му развитие, злоупотребата на майката се отразява на детето.

И ако все пак малките същества имат шанс и оживеят, първите им дни и месеци са кошмарни. Обвити с кабели и тръби, често интубирани, тези деца изживяват адски мъки... И това зависи от вида, количеството, дозата на приетия наркотик, от това дали майката е била в абстиненция и от тежестта на нейната абстиненция. Приемали наркотици в продължение на месеци, без да имат право на избор, увредени и недоразвити, самите бебета се раждат с абстинентен синдром.

Д-р Валентина Гергинова: Абстинентният синдром при новороденото представлява т.нар мултиорганна дисфункция. Най -често първите прояви са от страна на централна нервна система, със свръхвъзбудимост, хиперактивност, намален мускулен тонус, гърчове...

Симптоми, които се лекуват с фенобарбитал и морфин, под формата на сиропи. Силни опиати, дори за възрастен. Но друг хуманен начин няма. Началните дози са големи, за да се намали шокът в организма. Това продължава дълго, понякога повече от 4 месеца. Децата са неспокойни, хиперактивни, плачат почти постоянно. През целия период те са на успокоителни, за да преодолеят болката. Но за съжаление често и това не помага. При силна криза, децата получават мозъчни кръвоизливи и трайни бъбречни увреждания. Имат нарушена регулация между сучене и гълтане, което води до нарушаване в храненето, до ниско тегло и забавяне на растежа.

Това са само симптомите на чистите метадонови бебета. Тези, чиито майки са комбинирали метадона с кокаин, амфетамини или алкохол, трудно преживяват кризите. Хипноседативните вещества, които са ненаркотични опиати, водят до проявата на специфичен тремор на крайниците, който може да продължи доста дълъг период. И често малките остават с трайно и непреодолимо умствено изоставане, проблеми с растежа и периферната нервна система.

Няколко факта
В България работят над 30 метадонови програми. Повечето, от които частни. За лечението в тях се плаща между 200 и 400 лева на месец. А има и по-скъпи /в държавните места няма/. В страни като Германия и Австрия тези програми са субсидирани от държавата. Таксите за наркозависимите са 5-10 евро на месец. У нас, с последните промени в наредбите, регулиращи тази дейност /влезли в сила от началото на тази година/, метадонът официално е лечение. В старините от ЕС, а и в САЩ, където медикаментът е приложен за първи път, това се води терапия, съпътстваща психиатричното лечение на наркозависимите. У нас с последните промени в Стандарт психиатрия, метадонът е разрешен и даже препоръчителен дори при кърмачки. В страните членки на ЕС, това се смята за неприемливо и се прилага в много крайни случаи. У нас метадонът се дава за седмица напред /ситуация, в която зависимият трябва да се самоконтролира/. В Европа, метадонът се дава ежедневно, контролирано, само от медицинско лице и само в здравните заведения. У нас метадонът се продава на черно за 1.50 2 лева кубика и може да бъде намерен на улицата до почти всяка програма. В нормалните държави, той не може да бъде намерен на друго място, освен в медицинските центрове, работещи със зависими. У нас в програмите има хора, които се лекуват от 10-12 години. В Европа и САЩ, съпътстващата терапия с медикамента не трае повече от 2 години. У нас дори по Стандарт психиатрия, максималният срок е 5 години. В Гърция /която беше страната с най-много хероинозависими на глава от населението до преди 5 години/, максималният срок е 24 месеца. У нас на метадонови програми подлагат дори 18-годишни, които взимат амфетамини. В европейските държави, минималната възраст е 24 години и инжекционна употреба на хероин. У нас вече отпадна изискването за задължителни поне 2 неуспешни опита за друго лечение. На Запад, това са задължителни условия, към които спадат и поне 3 години инжекционна употреба. У нас метадонът е липса на държавна политика. По света, метадонът е държавна политика. А иначе, прилаган хуманно, а не комерсиално, той може да спаси човешки животи.

Вместо заключение
Метадонови бебета има по цял свят. Разликата с тези в България е, че майките в другите страни са под постоянен лекарски контрол. Те не могат да използват метадона, за да се друсат, като го комбинират с хапчета и алкохол, защото го пият пред медицинско лице, правят им се постоянни кръвни тестове. Високата смъртност, отчетена от СЗО е заради страните, в които контролът е изключително нисък. Като Македония, Сърбия, прибалтийските държави.

И все пак... Само в Шейново през последните години са родени над 600 метадонови бебета, спасени въпреки наркотиците. Въпреки социалните и морални дилеми. Въпреки дилърите и метадоновото лечение. Въпреки майките си и трайната им зависимост.