Актуално
Фелацио по време на траур

Надя Теодосиева | 09/08/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В американските екшъни често ни показват сюжети, в които обикновен гражданин на САЩ, е съсипан държавната машина заради някакво недоразумение или просто защото някой чиновник го е взел на мушка. Машината го хваща – прецаква банковите му сметки, работата му, имиджа му, личния му живот, семейството, докато не го доведе до ръба на отчаянието… У нас подобни филмови сюжети няма. У нас машината е толкова несработена, че едва ли може да координира всичките си части, за да унищожи някого. У нас вместо кофти държавен апарат действа едно сравнително младо явление, което работи да петни и опропастява животи.

В края на миналата седмица информационните сайтове завъртяха видео клип, направен с мобилен телефон - млад мъж, изправен на шезлонга държи хавлиена кърпа пред себе си, а под кърпата някой явно му прави фелацио. Сценката се разиграва през деня пред всички плажуващи. А някъде зад записващия телефон се чуват възгласи „Ужас! Ужас!“
За няколко дни клипът съвсем естествено се превърна в онлайн хит. И естествено беше с охота поет от родната жълта преса. Във вторник вестник „Всеки ден“ публикува на първа страница самоличностите на главните действащи лица от любовното видео. Публикува имената им, местоработата и дори тяхна актуална снимка взета от личните им Фейсбуци.

Няколко дни по-късно вестник „Всеки ден“ написа на 6-та страница опровержение, в което се казва, че тези, чиито имена са изложили във вторник МАЙ не са онези от клипа.



За последствията от тази „лятна“ публикация и за това как медията у нас може да съсипе обикновения живот на обикновения човек, разказва Радостина Горова – поредната жертва на българската жълта преса. Жената, която е принудена да се оправдава пред България, че не е правила свирки на варненския плаж.


Какво се случва с Вас след вторник тази седмица?
Животът ми след вторник се върти само около публикация във „Всеки ден”, един видеоклип и ежедневното обяснение пред кого ли не, че „нямам сестра”. Освен моят живот се промени и този на приятеля ми, както и на семействата ни. И промяната определено не е към добро.
 

Вие ли сте на въпросния клип, обиколил мрежата, в който жена скрита с хавлиена кърпа прави френска любов на здрав, млад мъж?
Не съм аз, а мъжът не е приятелят ми. Можем да го докажем много лесно.
 

Как тогава си обяснявате, че името Ви и това на приятеля Ви са забъркани от вестникВсеки ден - като имената на участниците в клипа?
Нямам логично обяснение и те не ми дадоха такова. Нямам обяснение и защо пише къде работи приятеля ми. Ние не сме публични личности, за да бъдем на 1-ва страница, където и да било.
Направили сте „частно разследване". Какво установихте?
Въпросният видеоклип е качен във Фейсбук от чужда гражданка, която е била в България на почивка.От там започва всичко. В социалната мрежа видеото има над 3500 харесвания и над 1 500 споделяния само за няколко дни. Така попада пред очите на много хора. Но е качен в социалната мрежа много преди да започнат да го публикуват в информационни сайтове и вестници. И след като достига до т.нар. „медии“ явно става много лесно те да се произнесат кои са участниците. Моето име е споменато в коментари под клипа в Блиц заедно с имената на още 7-8 потенциални „свиркаджийки“, една от които Цецка Цачева. Явно „Всеки ден“ черпят достоверната си информация от анонимни форумци и хейтъри.
Свързали сте се с вестника, те какво Ви казаха?
Почти нищо. Започнаха със „съдете ни”, работели само с проверени източници. А материалът е скалъпен на принципът „една жена в трамвая каза”. А както знаете - във Варна дори няма трамваи. Успях да разговарям единствено със секретарка във вестника. Резултат – никакъв. Иначе искам да кажа, че аз и приятелят ми сме готови да застанем срещу всеки, който може да докаже, че това сме ние – място, ден, дата и час… Ние пък много лесно ще докажем, че това е гнусна лъжа.
Как медията може да повлияе на живота на обикновения, непопулярен човек?
С един замах, може да обърне и съсипе живота му, да донесе много мъка и негативи на него и семейството му, да навреди на професионалния му живот. Не съм си и помисляла, че някога може да ми се случи подобно нещо. Приятелят ми се срамува от клиентите си, не иска да кара мотора, който си купи наскоро, защото във вестника е публикувана снимка с въпросното возило. Навсякъде го питат „това във вестника си ти, нали”….
Близките и приятелите Ви как реагираха на случилото се?
В началото всички бяхме в шок, но имаме подкрепата им. Майка ми отиде в редакцията на „Всеки ден“, за да поиска обяснение, но така и не го получи. Дори не е била допусната в сградата от охраната, който я е нарекъл „овца”.Четири часа е чакала на входа и е плакала. Казала им е, че няма да мръдне оттам, докато не напишат опровержение. Заплашила ги е с гладна стачка…
Два дни след публикацията все пак написаха опровержение. Това задоволява ли Ви?
В никакъв случай. Калта се хвърли по нас от първа страница с големи букви. Опровержението е на шеста и никъде в него не се споменават моите имена, за сметка на предишния материал. Наричат ме „жената”. На нас, които чакахме извинението, ни беше трудно да го открием. Какво остава за другите? Онези, които не са го търсили и за които първа част е била достатъчно интересна и пикантна… А и опровержението е малко в стил „ако все пак не сте вие – извинете”. Няма ги онези позиция и жар от текста отпреди два дни.
Може ли нещо подобно да се случи на всеки и какво съветвате обикновенитебългари?
Оказа се, че никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Аз и приятелят ми сме пример за това. Съветът ми към хората е - пазете личните си данни. Винаги имайте едно наум, защото интернет все повече навлиза в живота ни, а огромна част от медиите все повече черпят новините си от там.
Какво ще предприемете?
Няма да оставим нещата така. Имаме план за действие. Целта ми не е да стана известна или богата. Искам просто виновният да си понесе отговорността.
От кого е подписан материала, в който е опетнено името Ви?
Естествено - от никого. Иска ми се да се запозная с този човек и да го погледна в очите. Да го попитам защо написа в материала си две имена, а не сложи своето под него? Има ли майка и татко, и те знаят ли с какво си изкарва хляба? Има ли деца, които храни с този хляб? Какво ще си купи с парите изкарани от този материал? Ще назове ли „проверения“ си източник? Има ли представа защо в ден на национален траур свирките са по-важни, и защо на удавеното дете в езерото в Дружба е отделено по-малко място във вестника, отколкото на плажния секс?
Кажете нещо на списващите т.нар. "жълта преса" у нас?
Уважаеми господа,
Не сме тръгнали на война. До вчера имахме съвсем обикновен живот. Живеем в гарсониера, която изплащаме, караме масов модел кола, печелим хляба си с честен труд, плащаме си данъците и глобите. Може да проверите – предполагам, че имате източници. Няма човек в тази държава, на когото да дължим и лев. И искаме да казваме имената си без притеснение, че някой ще направи асоциация с плаж и устен френски.Искаме да не се повтори този фарс с други хора. Вие също имате деца – погледнете го от тази страна. Всеки ма право на достойно съществуване – не го отнемайте на хората с такава лекота. Ако бяхме героите в клипа, щяхме да си носим кръста, да наведем глава и майка ми едва ли щеше да хукне да ни защитава…
А към читателите им. Не смятате ли, че жълтите вестници ще продължават да съществуват в този си вариант, докато има кой да дава пари за тях?
Последните няколко дни ме накараха да преосмисля нагласата си за Света. Вече не бих прочела нито една подобна новина, не бих дала ухо на каквито и да е клюки. Жълтите вестници ще съществуват в този вариант, докато няма закони за тях.

 

 



Други статии от този автор



Коментари