Актуално
Ебрееее курортее - Част 2

Екатерина Анева | 20/08/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Миналата седмица, попаднах в нещо, което в никакъв случай не е китен черноморски курорт. Попаднах в клоаката на Женския пазар, Илиянци, Битака и около 7 до 10 столични панелни квартала / като ги назова по име много хора се засягат – защо ли?/, с целия им колорит и субкултурни ментални и визуални изкривявания.  И както казах – тъпо е да допуснеш една и съща грешка два пъти. Ама то каквото ти е писано да се случи… Както казват старите хора – ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш. Та и аз се зарекох НИКОГА, ама НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СИ ПРИЧИНЯВАМ ПОДОБНО НЕЩО. Но, тъй като започнах с поговорките ще продължа с тях – ако искаш да разсмееш Господ му кажи, че имаш планове!

 Лозенец-Китен-Приморско - Созопол-Черноморец – Бургас – София /с две междинни почивки/
След категоричната ми закана НИКОГА и ЗА НИЩО на света, ми се наложи да пътувам с автобус. Два пъти за 36 часа! По 420 км. в едната посока. Все едно се пренесох в мобилния КиЧен отново.  Приказка!  Хайде от Лозенец към София иди-дойди /ще разберете защо!/. Автобусът поне беше хубав и външно и отвътре. Седалките удобни, сядаш без да си запушиш ушите с колене. Мобилни са, нагласят се в различни пози. До мен приятна жена, културна, спокойна. На седалката отсреща тих, свит мъж на средна възраст. Всичко изглежда под контрол. Докато не тръгнахме. Шофьорът първо се опита да ни бланшира – буквално.  Не пусна климатика, „защото няма да плащам нафтата аз, заради тея културя!“. След кратки словесни схватки с едричък Ганьовец от задните редове, пък ни охлади подобаващо. Някъде след Созопол, една мила жена го помоли учтиво да поувеличи градусите. Последва канонада – „Ела ти да караш, аз ще седна да се возя отзаде. То угодия нема за тия културя. Топло ми е – студено ми е – друса ми. Еми, ела да караш да видиш откъде изгрева слънцето“. Жената се сконфузи и се оттегли. Аз се опитах да му обясня, че ние сме клиенти на фирмата, плащаме си и съответно и неговата заплата идва от нас, но това само взриви нещата. В знак на протест чичака пусна долнопробно сръбско. В този момент си мечтаех следващото парче да е на Миле Китич. След молба от спортно момче от предната седалка да смени музиката, започна гръцката инквизиция. Честно казано не се ангажирам с конкретни певци, ама беше брутално. Само където чинии не започна да чупи /б.а. защото ЕС забрани!/. След поредната молба на изморен летовник поне да намали, чичака пусна мача „Литекс“ – „Левски“. И така до София! 7 часа колорит.  Пристигане – 22:15 ч.

Среднощен експрес /София – Бургас – Чернморец – Созопол – Приморско – Кител – Лозенец / 24 часа по-късно…  Е, няма такъв филм!  На Централна автогара всичко е спокойно. Освен пред и в тоалетнит -  0.50 лв. Пускаш монета в автомат, който те пуска да влезеш. Работи само едната. Опашката е от около 40 – 50 човека. Минаваш криво-ляво. Искаш вода. На втория етаж има едно работещо заведение. Минералната вода 1.5 л. е 1.80 лв. Като на летище „София“. Ама айде – тръгнал си на море!

И сега: качвам се в автобуса. Отвън изглежда като този от вчера. Ама не е! Сядам. Коленете ми опират предната седалка. Ужас. Климатикът е счупен.  Има дупка в него. Запушвам я със салфетка. Спокойно си казвам…  Ама то – това не е като другото.  Зад мен сядат майка с лигаво хлапе. То пищи, пита кога ще стигне „моенцето“, псува!!!!  И накрая се налага целият рейс да го убеждаваме, че като заспи след 5 минути ще е там. Заспа! Урааааааааааа! Обаче, нереализираната мутра от съседната седалка решава, че нещо не му е наред /не че няма основание, ама то и ние сме в това положение/. Започва разговор на висок глас: „ Брато, не става. Нема да се тарълянкам с това повече . Ебаси СЕЛЯНДУРЩИНАТА!!!! Ебаси каруцата. Да си бЕх останал в Каручката!“

Така де – забавно е. Само дето пикльото отзад продължава да хленчи, бащата да вика, майката да страда, а пък моите крака са вече на ушите, защото автобусът е „Hergestellt in Deutschland 1989“ поне… Няма такъв филм. И не, не съм „претенциозна дама с големи очаквания без покритие“. Повярвайте, много реалистична съм и съм наясно с всичко.

Щутгард 1997
Просто си припомних едно пътуване до Германия през далечната 1997 г. Тогава автобусите бяха същите, обслужването от българска страна - също. Само, че имаше нещо различно. Тогава бях на 20. Това са 16 години разлика! Ама то така или иначе няма значение. „Бай Ганьо тръгва из Европа“ е писан преди колко? Един век? Ама е верен! Имаше софри на почивките. ДА! Кърпи се разстилат по пейките, вадят се кюфтета, салати, хляб… Не е истина. Само, че е! Не вярвах! Но го видях с очите си. Даже не са сандвичи. Разтварят се софри! Бащата вика, майката тича, децата псуват /поредността не е сгрешена/. Много яко!

А за тоалетната, на която спряхме да ви разказвам ли? Хайде само за малко ще ви „отворя“. Представете си химически тоалетни, само че по-големи. И миришат повече! ОБАЧЕ -  отпред стои лелка, която събира стотинки - 50… А то се оказва, че това е стоянка на тирове… И там се къпят турски шофьори… Ама нали няма да се впускаме в тези детайли!

Поне шофьорите са ок! Културни, пуснаха климатика на поносими градуси. ОБАЧЕ! /То е ясно, че вече съм оплюта от поне 100 човека/. Зад нас детето /малкият от преди малко/ нещо хленчи. Иска на „моенцето“! Отзад борчето вика, говорейки по телефона, за да покаже, че това му пътуване е  нещо като изключение и той обикновено пътува със S-класата си, ама сега работата изисква тази жертва. Целият автобус слуша това  - „Пич, няма да ти се карам, ама ти си шефче, нали ти даваш пример. Шефче, ти ме натресе тук и т.тн и т.н....“ Класика.

Дъвчи не посинявай!
Това беше дълги години реплика в нашата компания. Реплика чута, отправена от майка към нейното дете на плажа някъде, някога… Ама е толкова вярна. ДЪВЧИ, НЕ ПОСИНЯВАЙ!  Това е положението. Като сме тук, ще приемем и ще сме част от всичко това.

А Терминал 2 е толкова близко! Не плашим. Не сме от “Терминалците“, които просто плашат. Ние сме от тези, мазохистите, които осъзнават реалността, но се опитват да я оправят! Опитват се да направят България едно по-добро място за живеене не за англичаните и американците, а за нас, българите…

ДЪВЧИ, НЕ ПОСИНЯВАЙ!

 



Други статии от този автор



Коментари