Актуално
Сирия през очите на света

Екатерина Анева | 29/08/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Братът на Башар Асад Махер Асад, е заподозрян за химическата атака. Той е командващ националната гвардия и 4-а механизирана дивизия. Смятан е за един от най-влиятелните хора в страната. Макар, че не се е появявал публично повече от година /след като беше ранен в атентат в Дамаск, при който загинаха няколко министри и приближени хора на Асад/, израелският канал Channel2  твърди, че именно Махер  стои зад нападението. Жесток и безскрупулен, той е обвиняван и за други кървави разпри в страната.
Според  сирийската държавна телевизия обаче , опозицията е инсценирала удара.  По техни данни е открит склад с химическо оръжие на бунтовниците, както лаборатория за производство на отровни вещества в Джобар (на североизток от столицата). Теорията за намеса на бунтовниците беше лансирана още преди няколко дни от Карла дел Понте от комисията на ООН, разследваща възможни правонарушения в Сирия. Това твърдение тя  повтори и вчера пред швейцарска телевизия, според сирийския информационен сайт Сурия ал Ен, цитиран от ИТАР-ТАСС и dariknews.bg. По думите й невропаралитичният газ „зарин“ е използван от антиправителствените групировки.

В същото време и CNN излъчи репортаж, в който се появиха сходни твърдения. В него се говори дори за опити с химическо оръжие над зайци в бунтовнически лаборатории.

Западни експерти: Войната все повече става неизбежна
Водещите световни медии, в това число и руският вестник „Комерсант“  говорят за  три възможни сценария, по които може да действат САЩ и техните съюзници от НАТО. Американският вицепрезидент Джо Байдън заяви във вторник, че във Вашингтон не се съмняват, че сирийските власти са използвали химическо оръжие в предградието на Дамаск. САЩ трябва днес /29.08.2013г./ да представят собствен разузнавателен доклад за тази атака, който ще е потвърди участието именно на Асад. /Би Би Си/.

Вариант 1:
Предвижда се нанасяне на символични удари срещу армията. В този случай атаката ще бъде  кратка – за един-два дни крилати ракети, изстреляни от четирите американски разрушителя, дислоцирани в Средиземно море, ще поразят военни, командни и инфраструктурни обекти в Сирия. Подобна акция ще бъде предупреждение към Дамаск, но няма да има продължение. Този вариант е най-реалистичен според руските  „Ведомости“, „Газета.ru“ и американския  “Уолстрийт джърнал“. Целта на тази акция е да нанесат насочени удари за възмездие и удари по инфраструктурата, за да намалят бойната способност на сирийската армия. В подобен случай една от основните цели може да бъде  именно 4-а танкова дивизия и по-специално 155-а бригада, която е част от нея.

Вариант 2:
Предвижда по-продължителна въздушна война и нанасяне на интензивни, а не единични въздушни удари. Тази стратегия напомня най-вече за либийската кампания от 2011 г., която в крайна сметка доведе до падането на режима на Муамар Кадафи и неговата смърт. Русия се обявява категорично срещу подобно развитие на събитията. В случай на реализиране на този сценарий, според нея  Западът ще се окаже въвлечен в сирийската гражданска война на страната на опозицията и крайната цел ще бъде сваляне на режима на Асад, което пък от своя страна ще докаже, че САЩ гонят свои политически интереси и подмяна на руското влияние в Сирия с американско.

Вариант 3:
САЩ и съюзниците им ще реализират междинен вариант, прилагайки интензивни бомбардировки и след това ще се оттеглят в сянка. В такъв случай главната роля ще изиграят страните от региона (Турция, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ),  които активно се стремят към сваляне на сирийския лидер. Изборът на сценарий ще зависи от обещания от Вашингтон окончателен доклад на американските спецслужби за участие на режима на Асад в химическата атака, а също и от консултациите със съюзниците и Конгреса.

Голямата война:
Има и един доста по-страховит вариант, който открито беше обсъждан от американския министър на отбраната Чък Хейгъл: „САЩ във всеки един момент е готова да се включи във военни действия – въздушни или наземни, каквато видяхме през 2003г. в Ирак“ /изказване цитирано от всички американски и руски медии/.

Мирното решение:
Бан Ки - Мун,  генералният секретар на ООН се противопостави на военните действия. Той смята, че проблемът може да бъде разрешен и чрез добра дипломация. Тази негова позиция беше определена от американски анализатори  като открито лобиране за запазване на статуквото на Русия в Сирия. Там се намира единственият пункт за базиране на руски бойни кораби в Средиземно море и единствената  към днешна дата руска военна база извън Русия . За никой не е тайна, че Китай също стои зад руската държава, а Мун е неин представител.

Шанс, макар и малък, за решаване на сирийската криза по мирен път, все пак остава. Въпреки отменената визита в Русия /предвидена за днес/, американският президент в момента има два повода поне да забави военната операция. Първо, в Сирия все още работят инспекторите на ООН, които проверяват данните за химическата атака. Второ - през септември в Санкт Петербург ще се проведе среща на Г-20, на която е възможно да бъде направен опит за урегулиране на проблема без крилати ракети. Реално има и още един доста сериозен довод за отмяна на бойната готовност.

Башар Сафие – посланик на Сирия в България:
 „Ние ще отвърнем на удара така, както можем. Имаме необходимите средства за това. Не можем сега да ги кажем, но ще отвърнем на удара. Сирийското правителство възнамерява изобщо да забрани всяка атака и намеса във вътрешните работи на Сирия. Бъдете сигурни, че отговорът няма да е само в Сирия, а в целия район”. /БТВ/

Теория на конспирацията?
САЩ от своя страна,  разчита и на Турция, където в базата Инджирлик /която е и команден център/, е засечена специалната версия на американския самолет „Джъбмо“ E4B. Това е „самолетът за края на света“. От него има само четири броя и е проектиран и оборудван да се използва при евентуален ядрен конфликт в големи мащаби. Машината може да превозва най-висшите американски държавници, които от борда й да контролират и командват каквито и да е операции. Една от четирите машини летя след атентатите от 11 септември 2001. Турските граници със Сирия вече са силно укрепени и към тях се придвижва още военна техника. Очаква се днес Ердоган да свика спешно заседание за възможна международна операция.

Докато САЩ и Великобритания подготвят планове за намеса в Сирия, бивши британски висши военни предупреждават за непредвидими последици. В. "Гардиън"  цитира бившият началник на генералния щаб на британските въоръжени сили лорд Данат. Според експертите на острова, атака по Сирия само ще доведе до разпространение на конфликта и до още повече убийства. Британските депутати обаче взеха доста неочаквано  решение – ще подкрепят конфликта, само след санкция на ООН. А тя ще бъде дадена при потвърждение от техните ксперти, че химическото оръжие е използвано от управляващите. След дълги и оспорвани дебати на извънредно заседание днес, от което излизаха доста противоречиви сигнали, Великобритания най-накрая заяви, че има правни основания за провеждането на операция срещу Сирия, даже ако това не получи одобрението на Съвета за сигурност на ООН – Агенция  Reuters.

В същото време  и днес повечето западни медии говорят за масово напускане на сирийския елит през границата с Ливан. Ако до дни се изтеглят и инспекторите на ООН,  това ще е най-сигурната индикация за предстоящ удар по Сирия.

Френският президент Франсоа Оланд също изрази готовността на Франция да защитава цивилните, но евентуална инвазия в Сирия не се харесва на голяма част от  френската политическа класа. Вестник „Фигаро“ публикува изказвания, според които „Сирия ще се превърне в блато, в което ще затънат френските войски“.

Италия от своя страна е категорична, че нанасянето на военни удари срещу Сирия заради използването на химическо оръжие може да стане само с одобрението на Съвета за сигурност на ООН. /Асошиейтед прес/

Германия също ще се включи в предвождани от ООН действия срещу Сирия, ако се докажат твърденията за химическа атака. Позицията заяви германският външен министър Гидо Вестервеле, цитиран от ДПА.

Лидерите на арабския свят още във вторник разкритикуваха сирийското правителство за атаката с химически оръжия, но отказаха да подкрепят ответен удар на военните, оставяйки президента Обама, без  широка регионална подкрепа, каквато имаше за последната си военна намеса в Близкия изток ( в Либия през 2011 година). А това реално прави нереализируем Вариант 3 – разчитащ на Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ /без Турция/.  Това усложнява правно и дипломатически военните действия.

Администрацията на Обама обаче заяви категорично, че не търси санкцията на Арабската лига, предвид касапницата от последните дни. Късно снощи петте постоянни членки на Съвета за сигурност в ООН не се разбраха за военни действия в Сирия. Очаква се при гласуване, Русия и Китай да наложат вето.

Съществува обаче реална алтернатива и тя датира от 2005 година. Тогава Общото събрание на ООН прие документ, който призовава международната общност да се намеси във вътрешните дела на дадена страна, ако тя не изпълнява задълженията си да защитава населението си от престъпления срещу човечеството. В тази юридическа рамка няма нужда от мандат на Съвета. На дипломатически жаргон това се нарича се нарича "Отговорност за защита".

Въпреки това в телевизионно изявление пред  PBS, в последното си от седмица насам изказване, Обама смекчи позицията си, като каза, че военните действия, ако се стигне до тях,  ще са по-скоро предупредителни.

Позицията на България засега остава неясна. Официално помощ от нас не е поискана. При акцията в Ирак през 2003 г., летище Сарафово беше използвано като логистичен център. Има готовност и летищата Ново село, Безмер и Граф Игнатиево също да бъдат предоставени на американските части при поискване. Това е клауза в подписаното с Колин Пауъл в началото на 2000 г. споразумение. Международните анализатори, арабистите и голяма част от политиците ни обаче са на мнение, че трябва да се изчака решението на НАТО.

Ако бъдем въвлечени, това ще е шестият голям международен конфликт, в който страната ни участва под една или друга форма. През 90 – 91 г. с решение на ВНС във войната с Ирак; 1999г. – войната в Косово; след  11.09.2001г. - Афганистан; 2003 г. - голямото нападение над Ирак; 2011 г. – Либия.

 



Други статии от този автор



Коментари