Актуално
Демаркационна линия

Екатерина Анева | 30/08/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

След прекрасните приключения на южното ни черноморие /Ебре, курортеее 1 и 2/ направих една опознавателна обиколка и по северното. Е, разликата е огромна! Няма тълпи от хора, даже обратното. Плажовете се пълнят относително събота и неделя, а през седмицата в един известен /основно с кмета си и концертите /град като Каварна например, става пусто.  Съвсем на Север дори ми се стори, че времето е замряло някъде в далечната 1988г. И градът, и селата си имат „Народно читалище“, по фасадите си стоят надписите „Мъжка мода“ и „Наркоп“. Магазините са като от едно време – същата дограма, същият интериор. Даже на моменти ми се струваше плашещо. Но да се върна на темата.

Север срещу Юг – BG version

Щом подминеш онази демаркационна линия: Бургас - до болка маргинализираният Несебър и потъналият в алкохолни реки Слънчев бряг, нещата рязко се променят. Обзор, който помня като едно малко селце, днес ми се стори доста приятен и добре уреден курорт /все пак е и с най – дълга плажна ивица/. Като изключим кичозните хотели в стил „Рилския манастир”, някак си започваш да си мислиш, че и в такъв курорт може да се почувстваш добре. Е да де, ама то и курортът да си е ок, хората от юга понякога прииждат и насам. Докато търсехме заведение на плажа, за да хапнем, с изненада забелязах, че от едно капанче се чува лежерна италианска музика. „Там сме“ – си казах и аха-аха да седнем и започна някакво бясно турско чалга парче. И някак си усетих, че сме прекалено близо до южното черноморие май…  А само на 100-тина километра, такава музика не се чува от никъде. Само на 100-тина километра има уникални места, природни дарове! Само на 100 -тина  километра видях едни не комерсиални хора, видях прословутото българско гостоприемство. Но…

Все пак сме в България

Точно преди нос Калиакра има защитени природни местности - „Болата“ и „Зеленка“. Те са в Натура 2000. Красиви, с уникална флора и фауна. ОБАЧЕ. Щяха да са туристическа дестинация, щяха да се стопанисват от държавата и общината, но в една друга държава. Тук „Болата“, която наистина беше девствено кътче до преди 10 години, днес е превърната в сметище. Плажът е с наслагани платени чадъри, има и заведение. Тръстиковите поля зад пясъчната ивица са пълни с хартии и бутилки. Плажът не се почиства, не е на концесия, защото такава е невъзможна в природен резерват. Те и чадърите, и заведението са с неясен статут в този ред на мисли.  Поне на „Зеленка“ все още цари относително спокойствие. Обаче и там има незаконни бунгала /да не казвам цели вилички/. А красотата е неповторима. Когато годината е по-дъждовна, по скалите, покрити с редки растителни видове се стича вода. Морето се простира до края на хоризонта, плуват риби. Има страхотни камъни, изхвърлени на брега от морето. Обаче и за това местенце се вихрят скандали. ТИМ даже успя да придобие собствеността над една постройка в част от местността, въпреки защитената територия. Така де, все пак сме в България – страната на неограничените абсурди.  И все пак, въпреки цялата неуредица, на север е едно друго място. Има си ги панелите и хотелите, но хората са други. И местните и летовниците.

Малко извън темата, но все пак в контекста. На връщане - задръстване преди София

Тъй като последните 2 седмици пообиколих страната, няма как освен манталитета, да не ми направи впечатление и нещо друго – инфраструктурата. Съгласна съм, че пътища се изграждат с пари, но и тук мисленето и културата имат важна роля. Давам пример: Бегликташ – древно тракийско светилище. Археолозите го наричат „българския Стоунхендж”. Намира се на 4.5км. от Приморско. В природен резерват „Ропотамо“. Има път до бившата резиденция „Перла“. Има път и до самото селище, само че той е каруцарски. Последните 2 км. няма асфалт. Да не говорим, че е пълно с чашки, бутилки, целофани. Исторически и архитектурен уникат, който ние се стараем да не популяризираме. А защо? Вместо руснаците и поляците да пилеят пари по кръчмите на курортите, защо да не ги оставят и там? Защо с тези средства не се направи пътят?  /абсолютно същата ганьовщина е и при Старосел/. И на финала на всичко това, толкова предъвкваната и емблематична за бившето правителство автомагисрала „Тракия“. На нея има един участък от 60-ти до 90-ти км., който дори не може да бъде наречен първокласен път. Той е по-скоро коларски.  И видиш ли, от бързане да открият новата отсечка, за да може да се бият в гърдите,  пропуснаха да пооправят най-старата. И странно защо, точно в края на август, в края на сезона, когато хората се прибират от морето решиха, че трябват ремонти. Съгласна съм, че трябва и то не кърпеж, а сериозна реконструкция, но защо сега? Защо в най -силния трафик? И така, в неделя хиляди хора се оказа, че са пропътували пътя Бургас – София не за заветните 4, а за позабравените 8-9 часа. И  реално, ефектът от магистралата за тези именно хора беше нулев.  Но да приемем, че ремонтът е отмъщение на управляващите към ГЕРБ, които пък само за тази магистрала говорят…

И така в един момент се оказва, че има още една, доста по-сериозна демаркационната линия и тя не е между Бургас и Варна, а между Европа и България. Няма ЕС, няма свободни граници. Има сериозна мисловна, манталитетна преграда и тя е в главите ни. Тя е в хората, в институциите. Ние просто не искаме да живеем добре, искаме просто другите да са зле. И, когато станем сутрин в огледалото вече не виждаме себе си, а гротесктното изображение на едно оскотяло и изгубило представа за посоките и реалните световни процеси общество.

П.П. – Най-вероятно това е и причината част от политиците, в това число бившият външен министър Соломон Паси, а и президентът Плевнелиев, заговориха за участие на България в бъдещи военни действия на САЩ в Сирия. Е, това няма да премахне линията. Тя е трайна и незаличима. Поне за две поколения напред.

 



Други статии от този автор



Коментари