Ще се видим на площада

Ще се видим на площада
04-09-2013г.
21
Венци Мицов

Ще ви чакам на площада. Днес, тази вечер, след 18:00.
Ще ви чакам там, обут с три-четвърти къси гащи и широка черна тениска. Така се обличам всеки ден това лято.
Ще ме познаете лесно – тежа 150 кила, с гола глава и брада съм.
Няма да съм облечен с парадния си костюм, подобно на доста политически лидерчета, които умират да се появят на подобни събития.
Няма да ме следват никакви камери на няколко ефирни телевизии.
Ще ви чакам, за да извикаме „Край на политическия качамак!“.
Елате с метрото. Или с градския транспорт.
Елате сам или вземете съпругата си, съпругa си, синa си, или дъщеря си.
Не идвайте организирано. Тези, които трябваше да ги организират, вече са се събрали в автобуси.

Едните, възрастни и объркани хора, които очакват управляващите да им вдигнат пенсийките с по 20 лева, вече бяха организирани от низовите партийни организации в градчетата си.
Другите, организирани от една от най-лицемерните и измислени десни партии, наречена ГЕРБ, вече пристигнаха в Столицата, заявявайки пред камерите на различни телевизии – „Ние не работим, защото сме общински служители...“
Оставете организацията на тях.  Те са доволно нагли, за да се присъединят към вашето недоволство.
Те са онези, които ни накараха да бягаме от България, да изпращаме децата си далече от своята родина.
Те са онези, които ни накараха да загубим достойнството си.
А днес отново те се опитват да яхнат протеста.
Затова довечера ще ви чакам на площада.

Ще се познаем лесно.
Аз съм един от тези хора, които не пищят истерично във Фейсбук, защитавайки каузи като тази, че ако не сте десен, сте непременно „миризливо лайно“, както го правеха доста елитни десни дейци на протеста.
Аз не съм и от тези хора, които изтриха столовете на телевизионните студия, за да говорят за „елитната десница“, която само за няколко години, в стремежа си да противопостави едно его на друго се докара дотам, че в момента не е в Народното събрание.
Аз не съм и от тези хора, които, обладани от внезапната си и лесна изборна победа, решиха да ви трапосат всичките ченгета от партиите си на ръководни постове.

Ще се познаем лесно.
Ще се познаем по усмивките на лицата си – усмивки, които се появяват, когато всичко останало е загубено.
Ще се познаем по това, че сме загубили всичко, но не и чувството си за хумор.
Ще се познаем по това, че когато някой извика „Червени боклуци“, ние изваждаме календарче, за да проверим дали не сме се върнали случайно в 1989 година, а когато някой друг, екзалтиран син политкомисар започне да заклеймява гневно, ще го огледаме внимателно – дали не носи символиката на ОФ-то от следвоенните години на 20 век.
Ще се познаем и по това, че контрапротестът ни изглежда като кръжок по обмяна на ноу-хау за плетка на 4 куки и баница с лапад и пащърнак.
Оставете тези хора да се изживяват като лидери.

Оставете ги да се правят на главнокомандващи на парада.
Оставете ги, защото, колкото и да боли това, което ще кажа, те също са част от статуквото.
Оставете всички, които си мислят, че протестът е техен, да продължават да си го мислят.
Оставете и тези, които мислят, че контрапротестът е техен – оставете ги и тях да са убедени, че държат всичко в ръцете си.

Оставете всичко и елате на площада.
Игнорирайте омразата.
Игнорирайте съмненията си.
Игнорирайте дълбокото си убеждение, че отново акулите отляво и отдясно ще се нахранят с енергията на вашето недоволство.
Ние няма да го позволим. Този път няма да стане.
Този път, скъпи десни, леви, мрежи, блокове, входове, опозиции и президенти – този път няма да мине.
Затова довечера ще ви чакам на площада.
Часът и мястото са известни.
Няма да раздавам сандвичи, нито минерална вода. Носете си ги от вкъщи.
Довечера ще ви чакам само за едно – да извикаме „Край на филма!“.
Тоя филм, който гледаме от 1989 година е на път да свърши.
Ето, вижте ги – те вече си забравиха репликите. И взеха да ни повтарят само едно и също.
Едните – да говорят за социалните си мерки.
Другите – да обясняват, че са моралните победители на изборите.
Трети – да ни облъчват със смешна антикомунистиуческа риторика, заминала си някъде в далечната 1992 година.
Вижте ги и хубаво ги запомнете.
И помнете всичко, което видите и чуете.
А довечера ще се видим на площада.
Заради себе си!
Заради децата си!
Заради семействата си!
Заради това, че ни писна да се въртим в тоя шибан кръговрат!
Довечера ви чакам на площада!
Неорганизирано и без автобус!
Макар че са ми казвали, че трябва спешно да отслабна, защото вместо кола скоро ще ми се наложи да си купувам Икарус...
Обичам ви! И до скоро!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.