Специален коментар
Краят.

Мартин Карбовски | 06/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В тази страна свинщините се случват така бързо една след друга, че нямаш време да се разплачеш. Малки смърти, една след друга, със сухи очи.

След  четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа. Политиката, от която се вълнувахме, онази в душиците ни и желанията ни да влияем на събитията. Хиляди искащи да протестират видяха как техният човешки и граждански протест се пришива към Автобусите. Автобусната политика компрометира политиката въобще, автобусният протест смазва обикновения протест. Рядко си позволявам да критикувам Борисов, по-скоро ми е симпатичен в устрема си да желае властта, но този път Бойко спъна номралния процес на политика на площада. Навря му автобуси в спиците. Малко бяха, малко се сториха хората на площада на ГЕРБ и те решиха да подплатят протеста с автобуси. Това го правеха другите, защо да не го направим и ние?! Много лошо решение.

Това решение е краят на политиката. Аз не искам да викам „оставка!“ с този, комуто е платено да вика „оставка!“. Политиката, която един гражданин си мисли, че прави на площада се превръща в полуплатена концепция, по-лоша от тази на агитките. Защото не е прав Станишев. Агитките имат идеали, чест и кръв носят със себе си – а на площада от утре навикът да пращаш и да плащаш – това ще накара гражданското общество да повърне. Как да се разграничим от тях? Как да разделим площада на платен протест и на естествен протест?

Протестът свърши. Не спорете. Защото идва още по-лошата новина – каквито са протестите такива ще са и изборите. Уникалната концепция за платени избори, платени митинги, платени наблюдатели – това е българското ноу-хау по отношение на демокрацията. Опорочихме система, създадена преди Христос и работеща в почти всякакви условия. Това е защото не разделихме властта от икономиката. И защото сме шуробаджанаци и партийни партизани.

А трябва да има наказание - смърт за всеки, който продава гласа си, камшик за всеки, който митингува за сандвич – тогава може и да се върнем в правото русло на онази, мечтаната демокрация. Защото продадохме не просто идеала си, продадохме технологията, по която идеалът се случваше. Мир на праха й на политиката. От утре всеки ден преторианци и агитки ще се срещат, за да решават битката за надмощието си пред медиите. Те няма да имат друго значение. Няма да родят революции и идеали. Ах, как се прецакахме.

Това е и краят на журналистиката. Един платен протест събитие ли е? Цял живот ли ще задаваме въпроси на слизащи от автобусите неграмотници – платиха ли ви? Колко? Сандвичи дадоха ли ви? С какво? Реално единственият важен въпрос в такава политическа и „идеологическа“ ситуация е - с какво е сандвича? Ако е със свинско - идват едни изводи. С пуешко – други журналистически упражнения. Със сирене ли е? Трети вариант на журналистическата метафора.

На хората, които слизат от автобусите, независимо от коя партия са, мога само да им пожелая само сандвичи с лайна. Ако знаете каква каша забъркахте, само ако знаехте. Защото у нас политика вече се прави с лайна. А журналистика не може да се прави с лайна. Но опитите ще продължат.

Интернет е залят от платени съобщения, доноси, намеци, свинщини и директни лъжи. В него преимущество имат десно-американско-модерно мислещите. Но тези хора ми предлагат лъжи непрекъснато. Еди кое си е лошо – крещят ми постове и внушения. Защо да е лошо? Няма значение – краят на анализа, краят на коментара, краят на репортажа – някакви хора в интернет просто искат да им повярвам за нещо. Аз да не съм слизащ от автобуса, бе идиоти.

Ще го кажа – изключителните крадци на еврофондове, така наречените неправителствени организации, хората, които направиха думата „фондация“ отвратителна, искат техните хора да дойдат на власт, за да получат грантовете си. За целта – вън руснаците, вън комунистите и вън логиката. Не че руснаците и комунистите са свестни – абсолютно не. Но не виждате ли че и вие почнахте безпомощно да правите като тях???? И  престанете да ми обяснявате, че руснаците се обуват с ботуши и са най-лошите на света – с какво турските капитали са по-красиви от руските? Капиталите миришат еднакво – но ние тук помежди си се скарахме чии пари миришат по-добре - турските ли, руските ли, американските ли... все едно някой се е завтекъл да ни раздава пари. Национална дебилизация.

Не можеш да правиш журналистика по време на безчестие. Всеки с всеки си има някаква уговорка, всеки търси комфорт, всеки прави пиар вместо журналистика. Погледнете сайтовете, прочетете по една статия и теглете една черта – в момента от самолет се вижда, че всеки сайт си има политика и служи като войник или на правителството, или срещу правителството. Ебаси, журналистиката. Подла работа. Да правиш медия означаваше да допуснеш на страниците на медията си и мнения, с които не си съгласен. Спомнете си!

Със сухи очи виждам как всеки ден нормалността си отива от мен. Майка му стара, дори и с това изречение се оказва, че служа на нечий  политически изказ. Безсмислено е да мислиш. Смисълът отдавна е яхнат от някого и на езика му има желязна юзда. Смачкай смисъла. Изнасили логиката и се качи на автобус. С нищо не са виновни политиците – докато има хора, които заради сандвич се качват в автобус за София – дотогава няма да има нито политика у нас, нито журналистика. Няма какво да мразя политиците – мразя теб – безсмисленото политическо животно слизащо от автобуса и обезсмилящо всяка политическа идея. Да живее Гочоолу, митингарят. А аз мислех, че е умрял.

Не е. Жив и безсрамен, този човек обезсмисли всичко, на което се надявахме. Надявахме се, че Гочоолу е само ляв - сега си имаме и десен Гочоолу, и ляв Гочоолу - и какъвто си поискаш - поръчай си Гочоолу, може с горчица, може и с кетчуп.

 



Други статии от този автор



Коментари