Детето, обучено да убива

Детето, обучено да убива
14-09-2013г.
37
---

Той е роден на неизвестна дата в началото на 80-те години в Южен Судан - тогава разтърсван от бойни действия. Едва на 7-годишна възраст принудително е включен в бойните редици. В продължение на пет години младият Емануел Джал се е бил като дете-войник в Судан, лутал се е в африканската джунгла, докато не го намира британска доброволка и не го спасява за нов живот. Неговата история показва истинското лице на войната в Африка.

Днес от мрачното му минало няма и помен. Той е преуспяваща хип-хоп звезда. Джал, има зад гърба си три студийни албума, обикаля света и дава своя принос в редица благотворителни прояви. Той е и говорител на най-високо правителствено ниво. Основател е на организацията Гуа Африка, чиято цел е да помага на хората да превъзмогнат последствията от войните и бедността на африканския континент. Само за Лентата Емануел Джал разказа какво е да оцелееш, когато войната ти е отнела всичко и когато си дете.

Разкажи ни повече за невероятната си съдба.
Не бих казал невероятна, по-точно живот, който беше разрушен, но сега се възражда. Роден съм във военна страна. Видях с очите си как войната разруши  всичко. Разруши и семейството ми и аз станах беглец. Бягах от едно място на друго. Всичко, което имахме изчезна. Видях как майка ми умрира, как лелите ми са загиват и ми беше много тежко. А аз бях дете, малко момче. Първия път, когато усетих войната, мислех, че света свършва. Чувах как пускат бомбите, виждах ги да хвърчат в различни посоки.  А хората умираха пред очите ми.
След като загубваш семейството си ти ставаш дете войник. Какъв е пътят на малкото момче към армията?
Да, това се случи, когато баща ми ме записа да ходя на училище в Етиопия. Когато пристигнах в Етиопия започнаха да ме обучават. А аз исках да си отмъстя за семейството ми  и това беше основната причина да се съглася да бъда обучен за дете-убиец.  Разбирате ли, майка ми беше пребита от войник на правителството, беше унижавана, а аз се опитвах да ги спра, но войникът ме преби почти до смърт, защото бях малък и безпомощен.  Спомням  си  селцето ни, което гореше, а майка ми бягаше, братята и сестрите ми умираха, видях много смърт. Тогава си казах, че искам да се науча да се бия, за да помагам на онези, които страдат.  Когато взех това решение бях само на 7.  Исках  да спася хората си.
Как стигна до Етиопия от Южен Судан, щом си бил само на 7?
Х
одихме пеш до границата с Етиопия. Пътят беше дълъг и труден, много хора и деца загинаха. Прекосявахме реки, в които имаше хипопотами и крокодили, те изяждаха децата.  Много се разболяваха по пътя и умираха от треска.  Помня много ясно  пристигането в Етиопия – мястото беше поразително, защото беше град пълен само с малки деца.  Първото нещо, което видях, беше как 6-7 годишни деца погребват мъртвите.
А как оцеля там?
Оцеляването беше  ежедневна задача – трябваше да се науча да се адаптирам във всяка ситуация. Когато избягахме бяхме само деца, нямаше възрастни.  Трябваше да ядем  каквото намерим - ядяхме хлебарки.  Някои  момчета станаха канибали. Аз за малко не изядох приятеля си, но извадих късмет и оцелях, без да ми се налага до го правя.
Как успя да се спасиш от това от дете-войник и убиец да не продължиш по този път и като възрастен?
Появи се една жена – доброволка - Ема Макюън. Тя беше човешко същество, гражданин на света, който беше загрижен за другите. Тя беше съпричастна с болката и борбата ми, но по-късно почина.  Тогава не осъзнах всичко,  което тя правеше за мен, но сега я разбирам и оценявам. Тя ме заведе в един лагер  и това беше мястото, където почувствах обич сякаш за пръв път. Тя ме записа в училище,  държеше се с мен като със син, като с брат. Даде ми всички възможности, от които се нуждаех.
А ти как се чувстваше тогава? Когато се измъкна от детската армия?
Животът беше труден. Учех се на всичко. Започнах да се храня по много, защото имаше храна и станах толкова дебел, като бебе-хипопотам. Не можех да се спра, сякаш никога не бях ял.
Знаеш ли какво стана с другите деца-войници?
За някои знам, че са добре. Но за повечето – нямам представа къде са. Затова и днес правя кампании, за да мобилизирам хората да помогнем  на това тъмно място.
Има ли все още деца-войници?
Да, има деца войници в почти 20 страни по света.
Какво мислиш за това, което се случва  по света? Да речем в Сирия и за децата там?
Мисля, че това, което се случва е тъжно и ужасно. Не разбирам, защо политиците не седнат с хората и не вземат решение. Тези, които се бият са бедните, богатите на върха - не се интересуват. Бедните и от двете страни ще страдат. А ако родителите ти са били убити пред теб и си момче, е напълно естествено да вземеш оръжието.Така че в Сирия ще има деца-войници, които ще искат отмъщение,  ще искат да се бият.  Как можем да  предотвратим това, когато има война? Смятам, че една от стъпките за превенция, за да няма деца-убийци е оръжията да бъдат контролирани.  Защото  сега правителствата ги раздават, а децата ги взимат, а ги взимат, защото страдат за родителите и близките си. Когато си дете, да отмъстиш като хванеш пушката и убиеш убиеца ти се струва най-логичното възмездие.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.