Актуално
Новото гето в София

--- | 19/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Арабин обра българка на пъпа на София, скри се в кофа за смет и се озова в камион на "Титан". Затрупаха ул. "Княз Борис I" с боклук, за да спасят бандита…

Това е заглавието от тази седмица  в информационните агенции, събрало най-много четения. Това е проблемът, който България няма според председателя на НС, Михаил Миков и според вътрешния министър. Това е проблемът, който жителите на квартал Овча купел имат и тепърва ще го усещат. И както нерядко се случва у нас, докато нещо страшно не се случи, властимащите ще продължат да не виждат проблем, защото хората, които спят в храстите на Овча купел са невидими за онези горе.

А може би са прави - една кражба, какво пък толкова е станало?
Но ако конфликтът в Арабския свят, продължи да се разраства и ако не реагираме адекватно, бедните ще посегнат на хлаба ни. Това са и днешните вестникарски заглавия. Това вече се случва. У нас.

Бежанците от Сирия стават все повече, а България им позволява да си създават гета. Процедурата е тромава и без успешен краен резултат – първо бежанците са настанявани в центрове като Бусманци, където режимът е като в затвор. Тези места обаче са с ограничен капацитет. Когато дойдат нови бежанци, старите трябва да напуснат. Пращат  ги в друга институция за временно настаняване с доста по-свободен режим. Такава има и в столичния квартал Овча купел.
Когато за първи път отидох в дома в София, срещнах Али - бивш учител по математика от Сирия, който днес живее в беседката в двора на центъра за временно настаняване.  Заварих го да простира, не защото беше прал, а защото дъждът беше намокрил цялата му покъщнина. Али спи върху две одеяла на земята, и се надява, че зимата няма да е сурова. Той е от „старите“ бежанци и за него място в дома вече няма.
Той не може да си наеме жилище, защото няма документ, няма право да излиза след 10 часа по улиците, няма право да работи, въпреки че иска, няма право и да напусне България. А мечтае да се махне оттук.
 

[gallery]
 

Али има право да чака. Това е свещеното право у нас – и дори бежанецът знае, че в съседните ни държави документ за статут се получава след 2 месеца. Той е тук от повече от 3 месеца и знае, че тук се чака. На асфалта, без покрив, без храна. Трябва да чакаш, а междувременно ще си добре само ако имаш евро – това е и другата бежанска манрта.

Следващият е Алем – бил е графичен дизайнер в град Алепо. Сега Алепо е сринат до основи. Алем успя най-точно да отговори, защо е избягал. „В Сирия вече няма бъдеще, дори сега в този момент да спре войната за мен бъдеще няма. Алепо - градът ми вече не става и за поле. Американската компания, за която работех си отиде отдавна от Сирия и едва ли някога ще се върне.“

И Алем, и повечето му съграждани в Овча купел вече не знаят кой за какво и срещу какво воюва. Знаят само, че в началото народът е искал промяна, а сега иска да оцелее и бяга. За бежанците у нас бягството в България се оказва грешка и безизходица.

Единственият усмихнат бежанец в Овча купел е Хасан.  Навремето работил в Кипър, след това си отваря магазин за керамика в Сирия. След като от магазина и къщата му не остава и помен, Хасан решава, че може да работи в Гърция. На турската граница попада на каналджии, които му взимат 1000 евро и му казват „Влизай в Гърция“. Така Хасан се озовава в Бусманци. Казва, че вече знае какво е затвор. Не искал да идва в България, защото в Кипър работел и с българи, познава и работещи български момичета там, както ги нарича, които са му разказвали за страната ни. Иска да е бежанец някъде другаде - без значение къде…


Всички бежанци в Овча купел, дори децата, питат едно - защо не ги пускат в друга държава, щом няма място за тях в България.
Междувременно България опитва да „направи“ място като гони бежанците от другите арабски държави ( тези, които не са сирийци) и те започват да спят и живеят, където намерят. Те също нямат право да напускат границите на държавата. Срещу сградата на общежитието в квартал Овча купел има изоставен строеж, където спят афганистанци, иракчани и сирийци. Те ядат орехи и ябълки – онова, което расте по кварталните дървета. Нямат пари за храна, защото на бежанец се падат по 65 лева на месец, а за да успеят да се измъкнат от безизходното си положение им трябва документ следователно и адвокат, който не е безплатен.

Друг печеливш от бежанската вълна, освен адвокатите, е Кирил. Кире, както му казват арабите, е съдържател на малък квартален магазин. Той не харесва много пришълците и се дразни като не ги разбира, но отчита, че за него е добре, че има толкова бежанци, които пазаруват от неговия магазин. Казва, че те са доста по-задружни от нас - ако някой няма пари, друг му купува хляб. Иначе бежанците ядат каквото намерят, а идва зима и скоро няма да намират нищо. Продавачът Киро казва, че не ги иска в България за дълго, защото ще стане проблем.

А може би проблемът вече е станал. България успява да си създаде нови гета от бежанци. Прекрасно е държавата да иска да помага на тези хора, загубили домовете си. Но е по-важно има ли капацитет и механизми да им помага. Защото те не спират да идват – новите заемат местата на старите, а старите остават на улицата без нищо. А човекът, който няма нищо, вероятно е готов на всичко…

 



Други статии от този автор



Коментари