Виновни: до раждане на противното

България умира. Нацията изчезва. Живеем в демографска катастрофа.В последните няколко години, медиите не спират да крещят лозунги, с които съобщават предизвестената смърт на българите. Българките не раждали... Циганизирали сме се... Първи сме били по аборти в  Европа....Усещате ли обвинението вече?
Българките ще затрият бъдещето на държавата с тяхната не-раждаемост. Получава се така – репродуктивната функция на едно момиче е важна за  цялата нация, но момичето изобщо не е важно за нацията.

Ето защо... Не разбирам особено, какво се цели чрез това замеряне с мрачни статистики и тежки доклади, които доказват как бавно и славно нацията изчезва... Не разбирам защо българките са обвинявани в страх, че не смеят да  раждат второ дете, понеже искали твърде голяма сигурност и не им било все тая как ще гледат децата си... Не разбирам защо се съревноваваме с циганите по брой бебета и защо примерът на циганката и нейните 12 деца от гетото трябва да възпламени средностатистическата образована българка....и тя да се втурне да ражда на мига.
Не разбирам защо се открива парадокс във факта, че – колкото по-високи са  образованието и възможностите на една жена, толкова по-малко деца ражда тя.
Не разбирам защо отговорността за живеенето на цяла една нация се вменява на женския откъс от същата тази нация.
И не разбирам, защо сборът от всички майки поотделно, трябва да е равен на една обща майка българска, която да бъде призната за виновна относно  демографския срив в България.

А защо не разбирам ли?
Първо – откога раждането на деца стана самотно занимание? Да родиш, не е като да отидеш на пазар, да отрежеш 300 грама телешко и да го занесеш вкъщи. С телешкото можеш да се справиш и сам. С раждането – не точно. Като за начало никак не е лошо да  има от кого да родиш. Никак не е лошо, детето ти, бъдещото, да има перспективата от двама родители. Ако пък е  родено и в любов, ехеееее, райска работа.
Второ – защо някакси излиза, че е лошо, когато семейството изчаква дълго време и има по-малко деца, но за сметка на това – по-добре  отгледани деца? Може би, световният критерий за съществуване  е станал – на всяка цена, без да съм разбрала. Но простата логика сочи, че не е разумно да  създаваш по презумпция хора, които не е ясно как ще оцелят, ще имат ли какво да ядат и няма ли да посинеят от студ на нечий балкон....
Трето – циганите са си цигани, но нали целта е – ние тях да интегрираме, а не те нас... Защо тогава културните им особености на многодетие и често безхаберно гледане на деца, да се превръщат в български национален модел на поведение?
И четвърто - то е най-важното. Искам да го обясня, като припомня какво казва Жан-Жак Русо за свободната воля. Това е съвкупността от свободната воля на всеки един човек поотделно. Тя не може да бъде обща....Освен, ако не сме решили да изповядваме хитлеро-фашистки възгледи.

Нека помислим.
Даването на живот е най-смисленото нещо, което някой може да направи на точно тази Земя.
Раждането на живот е любов.
Раждането на живот е интимно решение на двама души, което обръща палтото на самия живот с подплатата нагореРаждането на живот е отговорност пред човека, който един ден ще те погледне в очите и ще чака отговорите ти. Отговорите ви.
Не можеш просто да регулираш най-деликатната част от човешкия живот с политики и държавнически стратегии. Иначе ставаш Китай – там властите призоваха да се ражда по-късно и по по-малко. Ако родиш повече от 1 дете. Глоба. Точка.

Ясно е, че сме го закъсали демографски. Ама да раждаш от патриотизъм ли? Или заради концепцията „така трябва”. Не трябва така. Ти искаш. И по-важното – на теб ти се дава да ти се случи. Просто - не става с призиви за раждане. Няма да стане с паника. И няма да стане с обществено порицание...
Няма да стане, ако ще за всяко родено бебе да се връчва награда....
И знаете ли защо?
Защото най-голямата човешка награда е самото дете, покрито с любов. А държавата и общественото мнение не ти ги осигуряват...
Всъщност, държавата и общественото мнение не могат да се месят там, където е намесен Бог.