Актуално
Independence Day

Екатерина Анева | 22/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Той е познат като Денди, обаче се казва Любомир Милчев. Той е известен в светските среди, обаче е писател. Той критикува всекидневнието, обаче има философски позиции за него. Екипът на Lentata.com реши да разбере какво мисли Денди за гейпарада, протестите и ценностите, които са ни останали днес. Питаме го точно в навечерието на 22 септември. Помнете – денят на независимостта на България.

       Денди, как човек с Вашата култура и Вашия светоглед, вижда гейпарада, който се провежда в навечерието на Независимостта на България? 
Как може да се коментира в понятията на „преди” или „след”, щом като е усъмнена и руинирана самата представа за събитийност.  Политическият ни живот е свел битието ни до безвременен промеждутък между „преди и след изборите”. Изборите са оргазмът на политическата интимност и облобизание, воаирано вяло от гласоподавателите. Уверявам ви, че сигнатурата „независимостта на България” е абракадабра за сума ти хора в  любезното ни, как хубаво е то, отечество. А за мнозина просто е официозна дата и почивен ден за релакс и разпивка. За републиканците провъзгласяването на Царството и възприемането от Фердинанд I на титлата Цар едва ли е особено отраден факт...  То има съкровен смисъл за монархистите, сред които се ситуирам и аз, и онези, които не се срамуват от думата „българщина”. Преди време на една научна конференция амбициозни посткомсомоли от Нов Български Университет ми се присмяха зарад тази думичка и си дадох сметка каква пропаст на неразбиране и несподеленост е зейнала помежду ни. Така че гейският пърформанс е напълно безотносителен и, хаха „независим” спрямо деня на независимостта. Как го виждам – ами гледам го и не го виждам, хаха...


 Дори и да приемем, и да бъдем толерантни, трябваше ли едно такова събитие да бъде ситуирано между началото на учебната година, денят Св. София, който олицетворява трите най – големи християнски ценности, и една толкова емблематична за държавата дата?
Лицата с нестандартна сексуална ориентация не са монаси, нито пък посещават неделно училище. В църквата също има подобни лица и, ако едното и другото оскърбяват нечий морал, то то е само, защото този морал е съмнителен, един вид параван, зад  който текат разни неприличия. Казано е в Библията „не съдете”, а също и  „с каквато мяра мерите, с такава ще и се отмери”. Най-голямата християнска ценност е любовта, ала не онази, в която в похот се зачева. Но какъв смисъл има тя за невярващите в непорочното зачатие. Оттук трябва да започне разговорът, впрочем.

На какво го отдавате това лицемерие? Девалвация на ценностите или тоталната липса на коректност и нормалност, и в политическата игра?
Това, което наричате  политическа игра, е по-скоро  нездраво инфантилна игривост. А и нашият политически живот, развил странни форми на съперничество и колаборация, прилича на гей-порно филм в бизнес костюми и в парламентарни кулоари. Ето какво съм писал още 2001 г. и никой не обърна внимание: ”А какво да кажем за академичното занимание с травестия  в изкуствено внесената от Америка  gender- проблематика, според която някои тук се чувстват длъжни да изпишат стотици страници  по въпроса как жените се обличали като мъже и vice versa, та да ги признаят за доктори в Централно-Европейския Университет, а тук да се разпишат в амбианса с попадаща в полето компилация.  Целият късноживковистки и днешен окаян академичен снобизъм има печалната си причина в това угодливо слабоумие на модната тематика и най-вече в един оказал се неизчерпаем потенциал на самооблъщението, че  травестии всякакви са възможни - души и тела в мрежовидна взаимозамяна, в толеранса на спонтанното новопроизводство на новобългарски инициативи и мероприятия, бодро и без ангажимент, за какъвто и да било  културен идентитет.  Покушението връз един така ползотворен синтез, благополучил по време на Третото Царство, бе лесно извършено с инфантилен ентусиазъм, който печално се продължи в изтласкването на загубата чрез синтетични конструкции, които са необитаеми и сбъркани като мащаб. Деструкцията, като политическа платформа или сциентистка нагласа, ни води към още по-голяма обезлюденост на родното, което неумолимо се превръща в евтин сувенир, непонятно-непълнолетна претенция за обитание на абстрактни европейски селения при очевидната занемареност на собствените, досущ заприличали на ограбени от иманяри тракийски гробници.”                        

  А виждате ли разлика между самите протести и т.нар. инсталации, които протестиращите правят и показността на едно такова събитие като Прайда?
Определено тече голяма самодейност. „Свирка за левче!” крещи продавач на протестни свирчици. Ковчези, пиана, кафепийство, тупани, дюдюци, саундът на „оставката” след стодневни репетиции достигна завиден синхрон за радост и почуда на чуждестранните групи, развеждани в София след това по локали, където къркат шотове, вдъхнали от вкуса на свободата и с прически, освежени от вятъра на промяната. Вижте, самият комунизъм бе една инсталация – пчелни кошери в Царския дворец, царски гвардейци пред мавзолей, ексхумационна бъркотия на местене на костите на о’бозе почившия Цар Борис III, шествия, пародиращи неговото погребение, а след това и погребение на Лайпцигския герой, досущ като царското погребение.

Узаконяване на гейбраковете? Да или не?
Категорично не. Смисълът на хомоеротичната страст не се комплектова със семейните ценности. Контра-актът не е контракт. Започва се с контраадаптивност, а след това избуява амбиция за адаптиране на всичко спрямо една нестандартна експозиция. Тук бихме отбелязали, че и феминистките са много опасни. А също и онези цицорести украинки, развилнели се по православни черкви.

Ами то в тази ситуация, като че ли, каквото и да поискат, както и да реагират управляващите, то отново ще доведе до тълпи по улиците…
 Това, което става по улиците е апотеоз на  деградансна безпомощност с познатите след демокрацията прийоми да се постигне нещо. Оттук иде цялата истерия и миш-маш на протести, кръгли маси, университетски снобизъм, френско-великооктомврийски и отечественофронтовски революционизъм и реваншизъм. Политическата педерастия на тройните коалирания допълнително еротизира протестите. Овъртолили сме се яко и, както казва любимият ми Мартин Хайдегер „Само един Бог може да ни спаси!”


  И като заговорихме за протести, те не стихват дори на такива дати. На 03 март беше едно от най – големите шествия при протестите от началото на година. На 06 септември, също имаше и протести и контрапротести, на 17 септември, отново имаше скандирания по време на честването на денят на София…
Явно вече не сме православни, а протестанти. По времето на     възхитителния Фердинанд ни наричаха народа-парвеню, а май вече сме станали народът-психопат.

Толкова изгубен народ ли сме?
А кога не сме били...
 

В какво виждате спасението на България?
В монархията, традициите и друга скорост на обществена събитийност. Аз тук се задъхвам – всичко става с десет-двадесет години закъснение. Хем не сме консервативни в истинския смисъл, хем сме бавно бавни, ох, аман, аман...

 



Други статии от този автор



Коментари