Актуално
Русото циганче

Мартин Карбовски | 20/10/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гръцката полиция „залови“ русото момиченце Мария в един цигански катун край град Лариса. На полицаите им направило впечатление, че детето е русо, а родителите му са черни. Гръцката полиция ( която не е българска), направила ДНК тест на детето  и се установило ясно, че то не принадлежи на родителите си. Детето е социален олигофрен, трудно общува, търси храна и явно е ползвано за просия.

За да обясним един български проблем трябва винаги да ползваме задгранични доказателства. А проблемът е, че у нас е много трудно да се проследи правенето, раждането, живота и размяната на деца от цигански произход. В махалите, по стар природен обичай, всеки гледа всеки. Или по-скоро - всеки битува  всеки, без да полага конкретна грижа за отделни деца. Идеята за „мои деца“, „собствените ми деца“ е леко размита в общността, която живее полулегално на тази територия.

Припознаването и незаконното осиновяване е нещо често срещано в махалата на българските цигани, където много хора живеят без лична карта, а раждането на дете често прилича на селскостопанско мероприятие. Повечето деца в България от този тип се раждат с акт за раждане, но после той се изгубва, няма пари за нов, детето расте, където завари и това заедно с липсващата лична карта на майката и бащата създава условия детето да е общо. Институциите пък се занимават с тези деца само при смърт – това не е преувеличено.

Освен, че детето може да е общо, то е и начин за прехрана – мога да ви разкажа как в семейство с шест деца около Варна, четири от тях се ползват от родителите за получаване на социални помощи, едно е дадено под наем за просия и едно се отглежда от роднини някъде като Козета на Виктор Юго. Интересно е, че за даденото дете се плаща от получилите го „приемни” родители, което е много близо до проституцията със сводник-родител. Това „родителстване“ създава предпоставки за изключителни гаври с децата, не просто сексуални, а социални гаври, които граничат с историите за робството.

На този фон, в тази реалност българската социална система не може да се справи с подмяната, изчезването и появата на нови деца. Българската социална система е като сляп расист, на който всички цигани са му еднакви и всяка циганка може да вземе дете от махалата на съответната възраст, за да докаже нещо в общината или пред мързеливите ни институции.  Това се е случвало пред наш телевизионен екип, където родители през няколко месеца показват различни деца на един и същ кмет, за да ползват някакви социални облаги.

Вместо социална система реално съществува институт на робството, в който деца се дават под наем, продават се, трафикират се, експлоатират се сексуално и за работа, подменят се при нужда и пак при нужда се представят за свои пред властите. Този български проблем отдавна е станал балкански и европейски, но розовите чиновници в Европа нямат такова въображение, за да си представят как една жена подменя детето си с по-малко, само и само да е рентабилна в просията.

Мария може да е българче. Може да е албанче или дете от черкезки произход. Мария може да е всяко дете. Само че с нейната съдба днес се занимава гръцкия премиер. Това не може да се случи в България – президентът е твърде зает да се занимава с „обикновени хора“, а сегашният премиер, каквото и да направи, ще бъде освиркан. Но трябва да видим разликата в подхода към един и същ проблем у нас и в Гърция. Проблем, който никой не решава, докато стотици деца наоколо никога няма да станат нормални личности.

 



Други статии от този автор



Коментари