Господин Президент!

Господин Президент!

Знаете ли, господин Президент, защо често косата на циганчетата по махалите е боядисвана?

Обръщам се към Вас, защото олицетворявате държавата, обръщам се и към всеки, който все още има сърце и власт да работи за нея. Позволявам си да го направя между много провокации към Вас или въобще към властта, не защото на този фон искам да звуча като всички. А защото се случват неща, които са неотложни и необратими.

Господин Президент, следите ли случая с „русия ангел“? Така западните медии нарекоха малкото момиче без възраст – Мария, която беше намерена при чужди хора, представящи се за нейни родители в Гърция, град  Лариса. Журналисти от цялата планета, от пет континента се занимават с това дете. Институции в Ирландия правят кръвни тестове на деца от цигански семейства, провокирани от случващото се с нашата Мария. Време е и Вие да реагирате.

Господин Президент, съдбата на това дете ще бъде ползвана и забравена от медиите. Но последните години сигурно сте наблюдавали моята работа и тази на колегите журналисти – случва се  нещо у нас, което е време да наречем хуманитарна катастрофа. Става дума за децата, на които не се дава шанс да се изградят като личности. Става дума за местата, където кортежът Ви не стига. Става дума за циганския проблем. Наричам го така само за удобство и яснота, без никаква умисъл за дискриминация. Иначе става дума за демографски и социален апокалипсис от местно значение. Затова и се обръщам към Вас.

Господин Президент – стотици хиляди деца в България се раждат и не достигат до учебната скамейка. Нещо повече - стотици хиляди деца са приковани от родителите си в 18 век, в едно Дикенсово време, където оправданието е беднотия и диващина. Стотици хиляди деца са оправдание родителите им да взимат пари от данъкоплатците и да нямат задължения като граждани и родители.  Същите деца живеят в среда, която е меко казано нечовешка. Към това се добавя трафикът, експлоатацията, и социалното, и човешкото унижение. Господин Президент – български деца през последните 20 години се продават на килограм в Гърция и Италия и никой не знае съдбата им. И още нещо – понякога, както в случая на малката Мария, такова продадено дете се връща на продавача, просто защото има дефект (проблем с очите). Това не е журналистическа сензация. Това е разследване в последните десет години на много мои колеги, включително журналисти от ВВС, всички наши вестници и телевизии. Лично моят екип два пъти си е купувал българско бебе, бил е посредник по такава сделка, вторият път - на живо по телевизията. Едно дете у нас, българче се продава като прясно охладено месо за 1000 евро.

Господин Президент – „случаят  Мария“ е само повод да поискаме от Вас реакция по това, което се случва в България - по махалите. Истината е, че развитието на тези деца се спъва от кланови, културни и етнически различия. И истината е, че социалната ни система не работи дори под санитарния минимум. Децата от семейството на Мария с течение на години са гледани от съседи в град Николаево и нашите институции въобще не знаят за това. Това е „случаят Мария“ - дори и да приемем вече за нормално у нас да се продават деца. Случаят е навсякъде и от него стават „добри“ репортажи за България. Но зад тези репортажи има продадени в робство деца, женитби насила, бизнес с жени-булки, бизнес с деца за просия, които се изхвърлят след като пораснат, инцест, отвратителен бизнес с педофили и чуждестранни граждани, дошли у нас на особени секс-екскурзии.

Господин Президент, някой трябва да назове с думи и конкретика „циганския проблем“. Официални кампании като „десетилетие на ромското включване“ са безчестна дейност на фона на истинските проблеми на бедните у нас и техните деца. Хората, за които говоря, не са точно „бедни“, те са оскотели от липса на връзка с държава и институции, от липса на образование и за много от тях, ако трябва да бъдем честни, спасение няма. Но за техните деца възможностите още не са изчерпани. Това, което трябва да се направи с тях ( а не за тях) трябва да стане национален приоритет още утре. Още утре трябва да се криминализира изоставянето на деца. Продажбите и трафикът трябва да се наказват жестоко от закона. Скритата педофилия не трябва да се крие зад кланови и етнически обичаи. Сексуалното образование трябва да стане приоритет сред бедните. Нещо повече – неходенето на училище трябва да има изключителни последствия върху родителите. Отнемането на такива деца от родителите е спасение, не е кръвожадна дейност. А опитите за „спасяване на родителския потенциал“  и "повишаване на родителския капацитет", за които говорят институциите днес са лицемерие и предизвикват вече не недоумение, а погнуса.

Знаете ли господин Президент, че у нас само непълнолетните майки са над 500 000? Пет стотин хиляди - с думи написано. Не ви ли жегва това?

Аз съм български журналист, който не разбира как така в от цял свят институциите се задействаха и организирано разследват „случая Мария“ – докато у нас никой официално не говори за случая. Аз не разбирам, господин Президент, но трябва да Ви го кажа - сигурно темата за Гърция ще ви подразни, но след като имате къща там, Вие сигурно знаете, че само в  Солун има стотици български деца, които просят по нощите по гръцките заведения – тези деца трябва да са на училище, а не с акордеон по улиците или да мият коли по гръцките кръстовища. Къде е тяхната държава, господин Президент, къде трябваше да са те? Трябваше да са на училище, тук. Но те са в Дюселдорф, правят секс в Дортмунд, продадени са на летището в Милано, раждат се и са забравени в Ламия. Какво правите, господин Президент, какво работи държавата?! Не виждате ли какво се случва?

Знам, че не съм в списъка с фаворизираните от Вас журналисти, но изключително неприятно ще ми бъде и ще се разгневя, ако не ми отговорите или ако ми отговорите официално, сухо и по бюрократски отвратително. Повтарям – за тези, които не я виждат – у нас се случва хуманитарна катастрофа, социално бедствие, което ще бъде платено от мен, Вас и нашите деца. Ще бъде платено с цената не просто на лош имидж, а на цената на пълна загуба на национално съзнание и дори територии. България не може да има никакви претенции за минало и цивилизованост, ако днес не може да се справи с този конкретен проблем, засягащ вече една четвърт от населението. Трябва да признаем проблема си, за да можем да го решим. Бездействието на държавата и на институции в този момент е вече чист расизъм, признаване на второ качество хора у нас, разделяне на хората по цвят на кожата. Но проблемът не е цигански. Проблемът, господин Президент е български. Отдавна.

А иначе – циганчетата по махалите у нас им се боядисват често косите заради въшките. Ето нещо, което едва ли знаете, господин Президент.  С цялото ми уважение към институцията искам да разберете посланието ми и заедно да осъзнаем, че никой от нас вече  не иска да живее, а камо ли да е президент в държава, в която въшките и бълхите са абсолютно актуален проблем.

Всъщност писмото ми може да се изрази само в един въпрос, не, не е излишно любопитство – как се чувствате господин Президент, когато гледате по Скай нюз репортажите по „случая Мария“? Как се чувствате като Президент и като българин?

С уважение,
Мартин Карбовски