In the middle of nowhere

In the middle of nowhere
30-10-2013г.
25
Венци Мицов

Това е един текст, писан в средата на седмицата, малко след средата на годината.
Пиша го в средата на осмия час от началото на деня, седейки в средата на стаята с лаптоп – средна ръка.
Това е един репортаж, в който не знам какво да напиша, защото каквото и да напиша, излиза средна хубост.
Да ви разкажа за себе си – аз съм среден на ръст, имах средни успехи в училище, приеха ме със среден бал в университета.
Бях среден студент. Някъде по това време се ожених за средна по хубост жена. Завърших със среден успех, започнах работа в средноголямо предприятие и вземах средна заплата.
С приходите си купихме средноголям апартамент в среднопрестижен квартал и се устроихме там.
Живея средно добре. Познават ме средно количество хора – продавачът в бакалията, няколко колеги, 5-6 роднини.

Ако някога ми се наложи да разчитам на нечия помощ, мога да събера средно количество доброволци сред близките си, но аз и без това нямам нужда от по-голяма помощ, защото всички проблеми, които бих могъл да имам, са средно сложни.
Да пренеса средноскъпата си печка. Да преместя среднотежкия си шкаф. Или някой да будне средностарата ми кола, за да запали.

Пиша този репортаж, защото искам да ми обясните някои неща.
Аз съм средно умен човек и не разбирам големите неща, които се случват навън.
Не разбирам това смутно време, защото аз съм човек, който не може да осъзнае големите неща.
Нито в политиката, нито в обществото, нито в медиите.
Знам, че на последните избори гласуваха средно количество хора. В резултат в парламента влязоха средно количество партии със среден резултат, клонящ към малък.
Знам, че тези средни партии си разделиха средния вот на 2 и че тези, които събраха малко повече от средния резултат вътре сформираха кабинет.
Знам, че срещу този кабинет от няколко месеца вървят протести. Те вървят със среден успех, клонящ ту над средата, ту под нея.
Защо тогава, въпреки средните неща, които се случват, аз живея все по-надолу от средата?
И защо средностатистически изкарвам все по-малко от средните пари, които винаги съм изкарвал.
Имам и други въпроси.
Знам, че 80 процента от всички българи не харесват и не одобряват кабинета. Но от тези 80 процента поне 30 не са упражнили правото си на глас на последните избори.
Демек – средно количество хора хем недоволстват, хем не са готови да се преборят със собственото си недоволство.
Или не съм прав?
Искам да попитам и нещо друго – докато средни по интелект хора ни поднасят средни по изисканост лъжи в средни по четене медии...
Защо ние все пак им вярваме със средна степен на доверие.
Отговорете ми защо се създават партии и блокове, и никоя от тях няма никаква идея как да управлява и как да промени средно умната система, освен да задава средновтръснали въпроси като „Кой?“ или да ни залъгва със средноинтелигентни идеи, като Велико народно събрание, нова конституция или мораториум за земята...

И най-вече искам да попитам – защо ние не усещаме това, че сме средни хора, обречени да водят среден по доблест живот, но с претенции за нещо голямо?
Кога за последно не бяхте средни?
Когато гледахте през прозореца как мутри пребиват съседа ви през 1994 година, но не посмяхте да помогнете?
Когато неволно станахте свидетел как синът на известен депутат бутна с колата си възрастна жена и избяга, но вие се побояхте да сигнализирате в полицията?
Когато видяхте, че ваш познат дава по 20 лева на разни хора, за да гласуват за лицето X, но си замълчахте, щото така и така няма смисъл?
Кога направихте нещо велико? Кога за последно решихте да се измъкнете от средата, от тази средна среда?

Седя в средата на стаята си, пиша на средноскъпия си лаптоп и виждам, че текстът наближава средна дължина.
Смятам да спра да пиша.
В средата на седмицата имам средно количество работа за вършене и трябва да приключа с нея, за да имам средно време за почивка.
Желая ви средноуспешна седмица и ви прегръщам със средно силна прегръдка.
И ако решите да ми отговорите, ще се намирам някъде там...
...In the middle of nowhere

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.