Актуално
В името на невинните...

Ева Истаткова | 01/11/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Не петнете името на невинните. Това ще кажа. Защото сме заживяли на място, където омаскаряването е навик, недоверието е основен принцип на съществуване, а подозрението е всичко, което имаме.

Замислете се – на кого от общността българска вярвате?
На политиците? Не. Вижте окупираните университети и центъра на София. Вижте малките кръчми и разговорите пред телевизора. Не забравяйте как всички са маскари, нали...
На полицаите? О, не! Един от най-гадните социални образи е  този на „тъпата кука”, която освен да те спира, за да ти вземе 20-те лева рушвет и да си хортува с проститутките нощем из града, друго не може да направи, нали?
Може би, вярвате на известните? Ооо, съвсем не! Те са известни с това, че са известни или, защото са откраднали вашите пари. Те са известни, но са глупави и вие не бихте искали да сте на тяхно място. Дори се отвращавате от тях. Те са суетни и празни, не заслужават живота, който имат и единственото, което им се полага е огромна доза презрение. И да им конфискуват лъскавите коли!
Може би вярвате...в Бог? Обаче, България е традиционно една от най-суеверните държави. Сами се наричаме – неверници. И често живеем като такива. Това е страната с най-голям брой врачки и ясовидки на човек. Това е  държавата, в която църквата ще се самоизяде от вътрешни конфликти, а милосърдието й не се очаква от абсолютно никого. Дори от самата църква.
Тогава, вярвате на учителите?
Категорично не. Все пак, те са виновниците – нашите ученици да са на последните места по грамотност в Европа. Учителите са тези, които не могат да работят друго и затова са отишли в даскалото за малко пари. Те са онези, които несправедливо оценяват вашето толкова талантливо дете. Те са онези, на които с лекота бихте се подиграли и не заслужават уважението ви.

Стоп. Думата уважение ли казах?!
Извинете ме, че използвам безследно изчезнали по нашите земи думи!
Уважение – що за архаизъм е това?
И, за да не се караме на тема – кой кого уважава, прибавете към всички гореизброени - лекарите.
Кога за последно чухте лекарите похвалени? Кога чухте благодрност за спасението и получения нов живот?
Защото....аз чувам, че  е пълно с  алчни лекари. Чувам непрекъснато за лекарски грешки. Чувам за некомпетентност и мърлящина в болниците. Чувам за подигравка с пациентите и лоши условия. Чувам, че лекарите имат нечовешко отношение към болните....И някак неусетно съм заживяла с усещането, че навсякъде е така, че всички са така....просто - лоши. Неприветливи. Недобронамерени.

Сигурно затова, когато вчера ми се наложи да ме приемат в болница, очаквах задължително лошо отношение. Очаквах да ми се карат без причина или да не ми обърнат внимание, или да ме обвинят в нещо, или да са немарливи, или да ми се разкрещят, когато им задам въпрос, или да ме мотаят с часове, докато ми кажат, че това е положението и да се ориентирам сама... Само че  – изненада: на изхода на болницата едва не се разплаках от умиление, че лекарите се държаха добре. Сестрите също. Милото отношение не го очаквах, честно! Стана ми почти неудобно, че някакси така се е случило, че срещнах човешко отношение.
И разбрах – аз съм деформирана. Обществената представа ме е обрекла на подозрителност. Вирусът на недоверието ме е заразил. И ме отвежда до социални халюцинации, според които – всички са лоши.
Е да, ама не са. Има и свестни. Има и невинни. И няма по-голям грях от това да опетниш невинните, като ги наречеш – „едни от тях”, един от лошите.
И е глупост да демонизираш всички възможни институции, общности и авторитети, да ги заклеймиш и да отнемеш правото им на достойно съществуване.

Защото утре – някой ще реши да оспорва един от будителите ни. Ще го охули и ще каже – всички будители са един дол дренки. И ще събори кулата, от която умовете на нацията ни гледат. И тогава – на кого ще вярваме и на кого ще се възхищаваме?
Защото, да бъдем честни – живот без вяра и грам възхищение е безсмислено занимание.

 

 



Други статии от този автор



Коментари