Де е българинът?

Де е българинът?
02-11-2013г.
60
Адриана Аврамова

 “Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.”
Магнус Феликс Енодии (486г.)

На фона на вчерашния светъл български празник, се питам: Де е България? Всъщност не, правилният въпрос е : ''Де е Българинът?''. България още си седи на същото място, тя все още е толкова красива, все още има величествени планини,  древни съкровища и стара история, но българинът в тази малка страна, вече отсъства.

Да, има ни, на думи, има ни и все още на документи. Националност : българска. И дотам.

Връзката между онези българи и сегашните е не просто избледняла, не просто изгубена, тя е безследно изчезнала. Някой ми каза веднъж нещо много мъдро, което е запечатало в съзнанието ми и често с насълзени очи се сещам за думите му:

'' Това, което очакваме, е да долети при нас онзи орел от приказките, който извежда хората от долната земя на горната, но цената, която трябва да платим за собственото си спасение, е да храним орела съм собствените си меса. Тези, които са хранили орела, се казват Ботев и Левски, но ние вече не сме българи от техния род.''

Вярно е, че живеем в друг век, с други ценности и идеали, но нали сме наследници на онези велики българи. Не трябва ли, някъде дълбоко в нас да носим онзи пламък, който толкова векове е топлил сърцата на нашите предци?  Пламъкът, който ги е дърпал напред да се борят, да отстояват позициите си, и най-вече да вярват в силата на България и българския народ...

Днес, нещата изглеждат по друг начин. Всеки мисли егоистично, затворили сме се в един малък собствен свят, напълно изолиран от събитията, които се случват около нас. Увеличение на тока ? - Няма проблем . Вдигане на пенсионната възраст? Няма проблем. Без увеличение на детските надбавки? Пак няма проблем.  Станали сме като хлебарките, тъпчат ни , газят ни, живеем в канала, но поне упорството ни е останало и не мрем. Само живеем безцелно. 

Понякога си мисля как би реагирал Левски ако можеше да види българския народ в момента, щеше ли да съжалява за саможертвата, която е направил, щеше ли да се опита отново да ни поведе към ''правия път''  или вече положението е станало по-тежко и от вековете по време на робство. Казвам ''по-тежко'' , защото тогава българите са имали едни качества като '' вяра'' и ''надежда'', чиито значения в днешно време  трябва да потърсим в речник. Просто ние такива думи не използваме, не ни трябват.

Казах, че пиша този текст на фона на вчерашния празник на Народните будители, защото за поредна година останах безумно озадачена от няколко събития, съпътстващи този ден. Като начало, никой не си честити празника, може би заради вълненията от предходната нощ на Хелоуин, хората забравят какво се чества на 1-ви ноември. Все пак  малкото, които се сетиха символично да го ''отбележат, го направиха във Фейсбук , със статуси, които гласяха : ''4estit praznik balgarino.''.  Замислям се дали тези хора знаят на какво е празник 1-ви ноември, но сигурно ще е на нещо важно, щом училищата, университетите и държавните институции не работят, та дай да го честитим в социалната мрежа...

Вечерта гледах няколко ТВ формата по родните медии. В два от тях водещи и участници още празнуваха  Хелоуин, разбирайте-  бяха облечени като зомбита и чудовища, но така и не чух едно  '' Честит празник, българи'' от ефира. И за капак на всичко, онзи ден Биг Брадър излъчи как 30+ годишен мъж не знае трите имена на Левски.

Накъде сме тръгнали.... Ако има някой в историята на тази страна,  чиито имена трябва да се знаят и на сън, то това е Левски. Какво ви става? Ако 30-годишен мъж не може да каже по времето на кой владетел е бил Златният век на България, то как и откъде неговото дете ще го научи?

Къде си, БЪЛГАРИНО?  Защо спиш, защо не се събуждаш, защо оставяш Родината си да се разпада пред очите ти, защо се оставяш да бъдеш ръководен от задкулисни интереси, защо позволяваш децата ти да не знаят кой е Левски, но ги пускаш да пеят редом с Азис  „Всички са на Сен Тропе”?

Не мога и не искам да приема, че от нашите предци нищо, освен гробовете им не е останало. Това не е статия тип „Вдигайте се, време е за бунт”, това е статия, написана от млад човек, който не разбира какво се случва с малкото останали българи в тази страна и не приема за нормално да не празнуваме националите си празници и да не знаем имената на Апостола. Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще.

П.П. В името на Левски, в името на Ботев, в името на всички велики българи и в това на БЪЛГАРИЯ - помнете историята. Ако загубим следите й, губим и малкото останало от българския род.

 

 

 

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.