Актуално
Пост по време на окупация

Екатерина Анева | 12/11/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Напоследък стана много модерно всеки да излиза я по телевизията, я в социалните мрежи и да обявява на висок глас своята отдаденост на Бог. Политици, социолози, изгряващи и залязващи рап и чалга звезди /ето тук лицемерието и изпростяването вече не са достатъчни епитети, предвид високоинтелигентните и морално въздигащи текстове – но това е друга тема/ изливат своите екзистенциално-гениални съждения за ценностите и духовността. Че даже дават и мъдри съвети за спасение на нацията.  Ден след ден, месец след месец. От протестите на глада в началото на годината, тези светли личности не спират да ни занимават със себе си и със своята, разбирайте тази на PR агенцията, представа за църковно обединяване, като последен шанс за избавление на изгубения български народ. Впечатляваща е наглостта и лекотата, с която този чисто душевен акт, тази съкровена връзка между човек и Бог, се експлоатира и превръща в евтин популистки трик за яхване на протестите и за поизтупване на праха от самопровъзгласили се и логично позабравени интелектуалци-дисиденти и други социални трупове. Говоренето за морал, вяра и духовност дотолкова се е превърнало във функция на политиканстването, че за мен вече е просто ехо. Като това от виковете на протестите… Всяка вечер, вече… N-ти ден.  

То не бяха християнски призиви за  висящи хлябове и луканки, то не бяха кафета и понички на корем за ежедневното пиене на кафе пред НС,  че даже и чували с хранителни продукти в драматично окупирания Софийски университет.  А там - студентите, опиянени от петминутната си слава, бързо забравиха чистите си първосигнални почини и заговориха на същия този кух измамно духовен език. Лицемерието и безочието постепенно се вклиниха в редиците им. И вече без капчица свян, чисто гражданските им и дори по детски наивни, хаотични призиви, започнаха да звучат като изказване на обичащ безплатно Реформаторите и ГЕРБ  лилаво-жълт политолог. До вчера героично окупираните зали, днес все повече намирисват на Франкенщайнов сбирщок, изкаран от колбите с формалдехид, за да вдъхне нов псевдоживот на политически трупове, безмилостно премазани преди 6 месеца от така лелеяната 4% бариера.

Извинете ме за цинизма, но той даже е доста умерен на фона на поредното безпринципно и самоцелно физкултурно упражнение в центъра на София. Извинете ме за наглостта, аз обикновеният трудещ се човек, да имам собствено мнение да се възмущавам от безмилостното експлоатиране на християнските ценности и морал, от хора, които нямат и бегла представа за тяхното истинско, библейско значение.

Извинявам се и на студентите за това, което ще им кажа:

Вие опорочихте тази светиня на образованието СУ „Св. Климент Охридски“. Изнасилихте, а после безмилостно омотахте с вериги, символът на българското просвещение. Изгаврихте се не само с правото на всеки на образование и свободно придвижване, но и с правото на труд, на работещите вътре.

И аз бях там, и аз тичах и с тяло спирах автобусите,  заставах пред полицейските палки и спях по барикадите. Още в далечната 1997г., когато вие сте били пеленачета. Но имах ясна цел и ясни искания. Исках Виденов да падне и да дойде СДС на власт. Защото СДС тогава беше идеал за милиони българи. Беше кауза. Тогава все още имаше, поне привидно, истински морал и идеологически феърплей.

И знаете ли, мили окупатори, основната цел, заради която ние тогава бяхме готови на всичко? Тя беше елементарна. Искахме вие и нашите деца, да имате какво да ядете. Искахме да имате бъдеще. И тогава имахме не само цел, но и план. Да свалим Виденов и да дойде Иван Костов на власт. Ето това беше планът. Да, с годините и ние се оказахме излъгани, не се преборихме за светлото ви бъдеще, но и не се продадохме, не направихме своя партия, нито се прикачихме към някоя съществуваща, за да се наредим на опашката за субсидии от държавната хранилка. И да ви кажа ли нещо? Днес ние продължаваме да сме същите идеалисти. Но просто не вярваме. Не вярваме, защото същите тези, които ни предадоха,  днес подвеждат вас. И ще ви предадат по същия безскрупулен начин, по който предадоха нас преди години.

И затова не разбирам вие какво точно искате и от кого очаквате нещо?  Нова политика със стари политици не се прави! Да, това правителство трябва да падне. И кой ще изберете на предсрочните избори? Отново същите – БСП, ГЕРБ, ДПС и …? Реформаторския блок? Не ви ли се губи нещо в това уравнение? Къде сте вие и вашето бъдеще? Защото парламентът отново няма да е конструктивен и работещ. Няма как да бъде при това статукво, при тези морално изхабени политически платформи. Това са само и единствено думи, изречени от хора без каузи. И вие отново ще сте марионетките на някой, който не е доволен, че не е във властта.

И от масата в кухнята, ядосани и опиянени от поредната гроздова, може да гледате своите творения. И да се изживявате като родната Мери Шели, наслаждавайки се на вашите си, лично вашите си Франкенщайновци, които след още десетилетие, благодарение на вас, ще продължават да изричат същите лустросани проповеди и да  насърчават децата ви да бъдат милосърдни християни, честни и богобоязливи. А на вас, това ще ви звучи като повредена плоча, която препуква и прескача. И отдавна звукът от нея е изгубил смисъл.

Тъй като наближава Рождествто Христово, и аз искрено се надявам, че вие все още не сте напълно облъчени от онези с наметнатия за разкош плащ с бродирани душевни ценности, морал и вяра, ще ви помоля да не връщате ябълките, които са ви в повече, защото ще ви трябват. Защото зная, че днес е модерно да се пости. Защото зная, че скоро ще започнете да подменяте снимките си #ДАНС withme, Фоставка или Окупирай, с икони, с кръстове  и запалени свещи. А в ежедневната ви дейност във ФБ ще се появи съобщение „Не ям месо, спазвам постите“. Та, в този ред на мисли ябълките ще ви трябват. Ще ви трябва обаче и нещо друго. Ще ви трябва насока и истинска вяра, а не празнодумие и път без изход. А смисълът на самия пост, мили мои, е душевно пречистване, не просто поредната модерна диета. Ако не го разберете, ябълките ще се погрижат за това… Някой ден.

 



Други статии от този автор



Коментари