Вместо статия...

Добър ден!
Днес статия няма да има!
Статии се пишат, когато има за какво. Днес няма време! Няма перспектива!
Днес вместо това има черна ограда пред народното събрание, в което едни гьонсурати, избрани с около една седма от гласовете на българските машинки за гласуване са се разположили надменно, смятайки, че не онези отвън, а именно те са истинската България.
Днес няма за какво да ви пиша.
Да пиша за новия бюджет?
Или за новия заместник-председател на Народното събрание?
Или за предстоящото вдигане на пенсиите с 3 лева и 48 стотинки?
Или пък за новия Изборен закон, който лично Мая Манолова се е заела да пише, заедно с „автентични представители на протеста“, като асоциацията на футболните агитки и движение „Свекърви и тъщи срещу ислямизацията на село Долно Уйно“?
Вие виждате ли смисъл да четете статии точно днес?

След вчера вече нищо няма смисъл. Вчера България беше в гражданска война.
Вчера часовникът спря около 10:30 сутринта и влязохме в безвремието.
В безвремието, в което всъщност се намираме от 1990 година, но досега някой все пак се мъчеше да ни убеди, че часовникът тиктака и ние сме едни модерни хора, които живеят в 21 век...
Но по правилата на ченгета от ДС, които пък си искат втората половина на 20 век, особено промеждутъка между 60-те и 80-те години.
Вчера, ако вече не сте разбрали, кафето изкипя на котлона. Сега въпросът вече изобщо не е „ДАЛИ“ а „КОГА“.
Защото въпрос „КОЙ“ вече не съществува. Всъщност той никога не е съществувал.
Въпросът „КОЙ“ има своя логичен отговор всеки път, когато, докато се прибирате с автомобила си към вкъщи, изведнъж бивате принуден да отбиете, цялата улица се затваря и 20 коли с буркани преминават като ескорт на един-едничък брониран автомобил, в който се вози някой високопоставен пичага, опазван зорко от народната любов.
Кажете ми друга страна, в която ще блокират булевард за 10 минути, за да мине колата на здравния министър, примерно...
Едва ли ще намерите такава в целия свят. Тоест – такива страни има, но те са в Африка и там няма много автомобили по улиците.

Затова днес статия няма да има!
Вместо това ще се опитам да задам няколко въпроса. Те са тъпи, втръснали, всички ги задаваме постоянно, но отговор няма.
Искам да задам няколко въпроса. И понеже знам, че мисленето не е силната им страна, ще предложа и отговори.
1. Харесва ли ви да работите, докато отвън студентите викат „Оставка“?
а) ние се жертваме за KLETA MAJKA BALGARIQ
б) това не са студенти, а Бойко Борисов
в) държавата – това сме ние

2. Нормално ли е да сте избрани с гласовете на около една осма от гласоподавателите, но да смятате, че сте, като в оная песен на Веско Маринов „обречени на щастие“?
а) Веско Маринов е гербаджия
б) Веско Маринов беше от БСП
в) вижте, това е несериозно, ние ще намалим цената на тока, след като я увеличихме с 21 процента преди няколко месеца

3. Харесва ли ви полицията да бие деца, защото вие искате да си тръгнете от работа, а те не искат повече да идвате на работа?
а) и ние имаме младежи на контрапротеста
б) с този въпрос искате да върнете ГЕРБ
в) а те защо скъсаха плакати на телевизия „АЛФА“?

4. Ще си подадете ли оставката в крайна сметка?
а) няма никакви причини да предадем МАЙКА БЪЛГАРИЯ...и посолството на Русия
б) винаги нося оставката в джоба си, но България ме иска
в) ъъъ, вижте, ъъъ, екзактността на този консеквентен параграф зависи от самата псевдоконфликтност на конкретния мизансцен, изпълнен с политически и неолиберални реминесценсии...

5. До кога ще издържите на власт?
а) имам само да върна едно финансово ресто и после съм готов да ходя някъде посланик...за дълго
б) Бойко ли ви плати за този въпрос
в) аз не искам да съм във властта, но разберете, без мен няма да има стабилност в родината

6. Добре, тогава какво ще ни посъветвате – тези, които не ви искаме?
а) ами, както каза ректорът на УНСС – емигрирайте...нали ви пуснахме да пътувате свободно
б) медитация, фън шуй, каланетика...разпускайте, бе хора, тоя стрес ще ви съсипе
в) ама вие ни искате, само че не можете да облечете мислите си в подходящите думи...

Въпроси, чиито отговори знаем.
Страна, в която реакциите са толкова предвидими, защото политиката ни се е превърнала в идиотски театър за олигофрени. Изпълнен с малоумни компртомати, участници – ченгета и зрители – полуидиоти.
Днес статия няма да има!
Това е всичко друго, но не и статия!
България е всичко друго, но не и държава!
Страна, в която ни докараха до избор между БСП и ГЕРБ е като осъден на смърт, който получава право на избор – да избере да бъде разстрелян или обесен.
Днес статия няма да има!
Времето отдавна не е наше!
На път сме да пеем „45 години стигат“ след около още 20 години...
А парламентът е заграден с черни ограждения, студентите затвориха университетите, синдикатите стягат стачка...
Днес статия няма!
Статии се пишат, когато има за какво.
Аз нямам какво да кажа. Освен едно!
#ОСТАВКА!!!