Актуално
Още едно шибано писмо до студентите

Мартин Карбовски | 15/11/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

И понеже това вече стана жанр и аз ще ви кажа нещо. В деня, в който студентите се включиха в протеста се успокоих. Всеки протест на млади хора означава енергия за нацията. Дори каузите не са важни – важното е, че има кой да се занимава с тях. Това е като сутрин – без сутрин няма да има ден. Това е като къща – без хора около нея тя пада. Това е като бензин – и най-старата машина се радва на капката енергия.

В деня, в който студентите се опълчиха на Бойко съвсем се успокоих – щеше да е свинщина, ако студенти подпомагат или са подпомагани, от която и да е партия.

Най-хубаво ми стана, когато човекът скочил върху колата на Антон Кутев, каза че иска да накара тези хора да работят. Каскадата беше излишна, но без каскади у нас не те чуват.

И аз искам да ги накарате да работят. Не мога да ги понасям, вече 25 години трябва да се занимавам с тях, но единственото, което продължавам да искам е да започнат да работят. Вече не ги деля на червени и сини, деля ги само на работещи и неработещи. Никой не ме пита, но по едно време сериозно се притесних, че не искате да ги накарате на работят, а искате да ги убиете.

Трябва да знаете, че най-лесният начин да станеш комунист е след като убиеш комунист. Най-лесният начин да заприличаш на комунист е да забраниш комунистите. Още по-лесният начин да олевееш е да мразиш. Хубава, сочна, напоена, класова омраза. Не мразите правилните комунисти обаче. Защото шибаните комунисти са избрани от някого, за да са в Парламента. И проблемът не е в Парламента, а в дневния ред на нацията. Проблемът не е в Парламента, а в къщата на баба ви и в циганската махала. Нещо, от което повечето българи се гнусят. Нещо като диагноза, без която няма да има лечение.

Всеки ден ще имаме отвратителни управници, докато у нас се продават деца, докато у нас влаковете се замерят с камъни, докато държавата не говори. Защото управниците са функция на нацията, не обратното. Всеки ден ще е нова революция на площада, докато на мегдана поприпръдват тихо и четат вестник за 40 стотинки. Всеки ден София ще е един друг свят, а малко до София ще изнасилват стари жени и ще живеят от ракия до ракия. Тия неща момчета, не се оправят с революция. Няколко поколения преди вас се опитаха да оправят нацията с революция и получиха нищо друго освен революция срещу тях.

Виждам патетиката ви и малко ми е смешно. Виждам патетиката на Анжел Вагенщайн и ми става страшно. Виждам как Недялко Йорданов ви кара да правите партия и побеснявам. Леви интелектуалци виждат себе си във вас като в огледало. Ужас. Нова патетика не ни трябва. Нова патетика значи нов девети септември – аз съм го празнувал и ще ви кажа - празникът на патетиката трябва да бъде забранен. Знам че е приятно, Вагенщайн, Недялко и аз сме измислили патетиката – но това ще е грешка. Патетиката оставете на комунистите. За вас остава работата по метенето на авгиевите обори. И ужасно трудната, велико-неблагодарната задача заедно с мръсната вода да не изхвърлите бебето. Да отделите триците от брашното. Трица по трица, брашно по брашно.

Студентите никога не трябва  да имат партия, защото след две години няма да са студенти. Студентска партия ще компрометира и последното малко нещо, останало честно в тази страна. Вие трябва да сте изпращачите на гарата от филма „Приятели мои“, които забиваха плесници на пътуващите. Вие трябва да ядосвате всички. В момента, в който има един доволен от вас полит-лидер, значи не сте студенти, а сте шайка от разказ на Алеко. Студентите не трябва да имат партия, защото тя или ще е лява (което е срещу онова, което се борите) или ще е радикална, или ще е религиозна. Не им се връзвайте. Студентите трябва да носят духа на говоренето, мисленето, свободата и плурализма – това просто трябва да се предаде на следващите студенти – за чий ви е тука партия?! А ако успеете да го предадете и на милионите извън София – ето ви чиста и свята република.

Няма да дойда с вас на площада. Бях там през 1990-та и 1997-ма. Три пъти не можеш да минеш през една и съща река. Има риск една трагедия за мен да се превърне във фарс. А и вие едва ли искате точно мен – гаулайтерите на пропагандата ползват Фейсбук като циклостил и твърдят, че съм стар и лош човек. Не отричам. Аз съм стар и лош. Затова знам, че всяко поколение си има собствената революция. Вижте тая вашата да не е октомврийска. Всичко друго е както трябва. Защото БСП, колкото и да не ви се вярва е дясна партия. И тя дефинира, тя предизвиква ляв протест. Има риск БСП да ви превърне в себе си, да ви превърне в партизани. Само това ме накара да пиша – просто защото получихте поетичен партизански привет. А в патетиката на всяка революция най-страшното нещо е съешаването на партизанин и интелектуалец.

Вие трябва да дойдете при мене. Трябва де се говори. Не трябва да се избират удобни места за говорене. Трябва да се убеждава. Трябва да се работи. И трябва да излезете от София. Тогава ще ме разберете, защо ми трябваше да пиша още едно шибано писмо до студентите.

 



Други статии от този автор



Коментари